На моменти се реех в облаците, светът беше мой, в други бях на дъното и чувствах, че пълзя по земята. Минавах от състояния на пълна еуфория до депресия, самосъжаление, чувствах се и орел и червей едновременно. Малко се срамувам да го кажа, но бях стигнал до 11 хапчета екстази на ден. А започнах с едно, колкото да опитам. Чувствах, че рухвам психически, но не ми пукаше. еше 2007 година, всичко бях постигнал, всчко беше в краката ми, имах нужда от тръпка и адреналин и се друсах всеки ден. Веднъж изпих някакво последно хапче за деня. Не зная какво имаше вътре, но паднах на земята. Бях си у дома, паднах и не можах да стана. Лежах по гръб, а животът се изнизваше пред очите ми. Цяло денонощие лежах и мислях, че умирам. Не можех да мръдна, не можех дума да обеля. Заминавах си. Но съдбата ми даде втори шанс. Пощади ме. Тогава си казах край. Не питайте какво ми струваше да се откажа. Намерих успокоение в спорта и уинсърфа. Там получаваш същата доза адреналин, която ти дават наркотиците. Борех се с вълните до изнемога, до пълно изтощение, после лягах и заспивах чист. Танца си искам да посветя на тези млади хора, които в момента се другат и търсят силни емоции. Напълно ги разбирам защо го правят, но нека да знаят, че им изход, има и друг път, по който можеш да си получиш адренална и да отанеш човек.
ВИЖ ВИДЕОТО:
http://youtu.be/CJ0SBKrvnZs
Коментирай първи