Карл Санчес
15,12,2025
В понеделник, 15 декември, министърът на външните работи на Русия Лавров даде 68-минутно интервю пред иранската държавна медийна корпорация. Въпросите бяха многостранни и всеобхватни, което направи отговорите на министъра задълбочени и подробни. Извънредно сложната реалност в света днес го изисква. Според мен Лавров е озадачен от моралния упадък и налудничавото поведение на Запада, който в стремежа си да смекчи упадъка на своята империя, наруши всичките си писани от самия него международни правила и законни.
ИНТЕРВЮТО С ЛАВРОВ ВИЖ ТУК:
Въпрос (преведен от фарси): Международната общност преживява трудни дни. Заплахите на САЩ срещу Венецуела, войната в Украйна, заплахите от „ционисткия режим“ и неговите престъпления в Газа, Европа започна да предприема мерки за „надпревара във въоръжаването“. Всичко това усложнява живота на хората.
Като се има предвид вашият опит на международната арена, смятате ли, г-н Лавров, че светът се движи по пътя на нарастващ хаос или се формира нов ред за бъдещето? И най-важното, как Русия вижда ролята си като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН?
Сергей Лавров: Споменахте някои процеси в различни части на света. Но аз бих откроил една, която е може би най-голямата заплаха – действията на Европейския съюз, или по-скоро на елита, завзел властта в Брюксел, който се опитва да подчини националните правителства, принуждавайки ги да пренебрегват интересите на собствените си народи, да се отказват от резултатите, които са постигнали на избори и референдуми, провеждани в европейските страни, и да се подчиняват на узурпаторската роля на „колективния Брюксел“, брюкселската бюрокрация, която не е избрана от никого.
Неведнъж в историята Европа се е превръщала в източник на всички беди, в „дявол“ на кризите, ставала е източник на най-мрачни явления. Това са робството, кръстоносните походи, когато са се опитвали да потушат всяка съпротива с меч, това е и колониализмът. Към това трябва да добавим и двете световни войни, започнали в Европа заради илюзорните амбиции, които тогавашните европейски лидери са изпитвали [и е факта, че тъкмо те са обучавали японците да действат като тях в Китай – знаем за жестокостите и геноцида, който предизвиква японския милитаризъм в Китай].
Сега, за съжаление, Европа отново се опитва да диктува на всички своите условия и желания, които уж са свързани с украинската криза, но всъщност тя за тях е единствено претекст. Тя използва украинската криза, за да се самоутвърди, да „сложи пръчка в колелото на историята, защото тя, историята, е тръгнала в посока, която не я облагодетелства“. Самата Европа няма капацитет да се пребори за по-добро бъдеще за себе си, затова хвърля всичките си усилия да заинтригува Съединените щати, да ги привлече някак си да влязат в тази война и да я водят вместо нея..
Най-тъжното и най-опасното е, че в Европа, предимно в Брюксел, но също и в Берлин, Лондон, Париж, да не говорим за балтийските държави, се възражда теорията и практиката на нацизма. Открито нацистки подходи, ужасяваща подкрепа за престъпленията, които нацисткия киевски режим прави в Украйна, точно както е правил Адолф Хитлер, а преди него и Наполеон. С единствената разлика, че при Наполеон нямаше нацизъм. Но Хитлер, подобно на Наполеон, постави почти цяла Европа под оръжие и я хвърли под нацистките знамена срещу Съветския съюз.
Сега Европа, а доскоро и САЩ при администрацията на Байдън, се опитва да направи същото: да обедини всички европейски страни, да напомпи Украйна с пари и оръжия и да ѝ даде нацисткото знаме. Всъщност не им се наложи да правят последното, защото режимът, който дойде на власт в Украйна в резултат на държавния преврат през 2014 г., вече беше взел нацисткото знаме в свои ръце. И сега, под нацисткото знаме, с европейски пари, с европейски инструктори, с европейски и като цяло западни разузнавателни данни, напомпвайки Украйна с все по-модерни оръжия, Европа отново воюва срещу нашата страна с ръцете и телата на украинците.
Това е възраждането на милитаризма. Германският канцлер Фредрих Мерц казва, че Германия си е поставила за цел отново да стане „първата, основна военна сила“ в Европа. Той е забравил, че последния път, когато страната му стана основна военна сила в Европа, това беше под нацистко управление и под лозунгите за завладяване на всички останали народи около хитлеристка Германия, превръщайки славяните и евреите в роби или просто в материал за унищожение чрез изгаряне в пещите на концентрационните лагери.
Финландия беше най-близкият съюзник на Хитлер, включително по време на нечовешката блокада на Ленинград, организирана от нацистите. Финландците участваха активно в нея, както и редица други държави. Затова, когато сега всички те (много политически фигури в Германия и други западни страни) в последно време започват да си спомнят своите дядовци и други роднини, които са служили в СС и са били активни функционери на нацистката партия, това не може да не предизвика тревога.
Но не искам да създавам впечатлението, че всички злини на света произтичат от европейския континент. Това е опасна комбинация от прекомерните европейски исторически амбиции и днешното им осъзнаване, че тези амбиции са катастрофирали в Украйна, защото Русия защитава своите законни интереси, интереси за сигурност и интересите на онези руски хора, които хунтата, дошла на власт след държавния преврат през 2014 г., обяви за „нечовеци“, „същества“, забрани им да говорят родния си език, забрани напълно родния им език, забрани им каноничната Украинска православна църква, което е немислимо. Каквито и да са отношенията между Израел и мюсюлманските страни, нито Израел, нито която и да е мюсюлманска страна не е забранила нито един вид религия. Това е добре известно. Но украинските нацисти го направиха, при това с пълната подкрепа на Европа.
Напоследък много се говори за новата стратегия за национална сигурност на САЩ. Една от основните ѝ цели е да се увери, че Европа знае мястото си и не се опитва да наложи либералния си ред, с който се гордее от десетилетия и е сътрудничила с демократичните администрации [и републиканските също] на Съединените щати, за да го укрепи, а да си гледа собствените работи и да не се опитва да въвлича Съединените щати в своите доста безскрупулни игри, предназначени да прокарат либералния ред, който явно подхожда на европейския елит, в политическия живот на всички останали държави по света. Това е пряка намеса във вътрешните работи на страните. Брюкселския елит се държи по същия колонизаторски начин и със самите страни-членки в съюза, като забранява и отхвърля законни резултати от избори и референдуми, както беше в Румъния, а след това и в Молдова, и в редица други страни, където изборните измами са абсолютно очевидни. А там, където не успеят да фалшифицират някой вот, директно го отхвърлят.
Стратегията за национална сигурност на САЩ казва на Европа да си гледа работата и да не разчита вече на САЩ да подкрепя авантюрите ѝ. Имаме по-важни неща за вършене, предимно в Латинска Америка и Азиатско-тихоокеанския регион, казаха САЩ.
Ясно е, че Съединените щати искат да изградят политиката си така, че да противодействат на Китай, който набра сила и всяка година показва все по-високи показатели на икономическото си развитие, финансовата си мощ и политическото си влияние.
Съединените щати не искат да останат встрани. Както знаете, ние не сме против конкуренцията, но тя трябва да е честна. Когато се опитват да потиснат конкурентите си със 100% или дори с 500% мита, това не е глобализацията, към която Съединените щати ни призоваваха да се присъединим след Втората световна война. Когато се налагат санкции и директно се заявява, че причината са политическите позиции на тази или онази държава или на този или онзи човек, това дори не е неравенство, това е нарушаване на човешките права. Това е диктат.
Когато тези санкции са свързани със забрана на дейността на най-големите компании в света, както е в случая с нашата частна компания ПАО „ Лукойл“ и държавната корпорация „Роснефт“ , ако се вгледате в същността на случващото се, не виждам нищо друго освен желание за потискане на конкурентите с безскрупулни непазарни методи. Това означава, че Западът, включително Съединените щати, вече няма достатъчно сили за честна борба и за да запази господстващите си позиции, е принуден да прибягва до безскрупулни, антидемократични, антипазарни методи.
Бих искал да завърша отговора си на вашия въпрос, като кажа, че всичко това рефлектира в конфликти като този в Близкия изток, отношението към създаването на палестинска държава и иранската ядрена програма.
Всичко, което се случва в световен мащаб – това съревнование, сблъсъкът на „великите сили“, както тези западни държави грандомански вярват, че трябва да бъдат наричани – е съпроводено с опит тези проблеми да бъдат „заглушени“ и изтикани на заден план, включително най-старият нерешен конфликт (имам предвид палестинския въпрос) и въпросите, свързани с иранската ядрена програма.
Развитието на събитията през последната година около иранската ядрена програма, крайно скандалните незаконни действия на европейците, опитите да се обвини Ислямска република Иран за провала на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) (въпреки че Иран никога не си е позволявал да наруши този документ, докато Съединените щати не обявиха през 2018 г., че вече не са обвързани от това решение на Съвета за сигурност на ООН), потвърждава, че целият световен ред е подложен на най-тежки изпитания.
В случая с Иран, Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН беше „хвърлена в кошчето“ от Съединените щати. И тогава Западът, предимно европейците, започнаха да обвиняват Иран, че не спазва Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД). Въпреки че, бих искал да подчертая още веднъж, че ангажиментът на Иран към СВПД е толкова очевиден, че Западът трябваше да измисли гениални схеми. Мисля, че беше позор за европейската дипломация, когато те измамно прокараха решението за възстановяване на санкциите срещу Ислямска република Иран. Истинските, честни дипломати не се държат така. Така се държат мошениците и крадците. [И престъпниците.]
Всъщност, можем да видим, че кражбата е в кръвта на европейците в примера със „замразените“ руски активи. Между другото, иранските активи също са частично замразени, както и активите на Венецуела и много други страни. Такъв стремеж към кражба, очевидно, е генетично заложен у много от нашите западни „колеги“. [Иска ми се г-н Лавров да възприеме моя термин – „Извън закона“ – и да зареже колегите и партньорите си. Същото важи и за г-н Путин.]
Сега обаче те започват да се карат помежду си – възможно ли е да се крадат руски пари? Чуват се и разумни гласове, но се опитват да ги заглушат във „викове“ от Брюксел. Впрочем, неслучайно много медии в Русия и чужбина наричат председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по друг начин, освен „фюрер Урсула“.
Вторият крещящ пример е Палестина. Това не беше просто нарушение на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, а на огромен брой резолюции както на Съвета за сигурност, така и на Общото събрание на ООН, които изискват създаването на палестинска държава като крайъгълен камък за разрешаване на цялата ситуация в Близкия изток, като условие за нормализиране на отношенията между арабските и мюсюлманските страни с Израел. [Бих посочил Палестина като първи пример.]
Добре познатият план е Арабската мирна инициатива, която Саудитска Арабия насърчава от 2002 г. и която се превърна в паналмюсюлманска инициатива, защото беше одобрена от Организацията за ислямско сътрудничество (и не просто някъде, а на срещата на върха в Техеран) – паналмюсюлманска позиция, която е да се даде на палестинците това, на което имат право по закон, което им е било обещавано многократно . И тогава ще започне процесът на нормализиране на отношенията с Израел.
Но израелският премиер Бенямин Нетаняху и неговият военен кабинет многократно са заявявали, че няма да има палестинска държава. Сега имаме мирния план на Доналд Тръмп. И двете страни – Израел и Хамас – говорят за нарушаване на неговите условия. Следователно по-нататъшното прилагане на този мирен план е под въпрос. [Според мен това е много несправедливо, тъй като ционистите никога не са прилагали прекратяването на огъня и винаги нарушават всяко споразумение, което сключат. Според мен руската враждебност към Хамас е неоправдана.]
Бяхме на страната на онези, които приветстваха инициативата на Доналд Тръмп, защото тя направи възможно затварянето на важен хуманитарен етап от тази криза, връщането на телата на загиналите и освобождаването на останалите заложници, военнопленници и затворени членове на Хамас. Но какво ще се случи след това, ми е трудно да се предположи. [Лесно е да се предположи – геноцидът, който никога не е спирал, ще ескалира.]
Простете, че навлизам толкова дълбоко в събитията, но вие самият ме провокирахте с глобалния си обхват на проблемите.
Тревожно е, че няма правила. На Запад казват, че трябва да има „правила, на които се основава световният ред“, което означава, че правилата ще се наричат така, както е изгодно за тях. Сега дори няма такива „правила“, които Западът да манипулира от време на време (когато е необходимо да се признае Косово, тогава това е правото на народите на самоопределение, а когато в Крим и други части на Украйна хората гласуваха на референдум след държавен преврат, това не е самоопределение, а териториална цялост). Те казват, че ще се отнасят към глобалните събития с голямо историческо значение както си искат.
Но не само международното право е подкопано. Вече дадох примери. Иранската ядрена програма беше „срината“, въпреки факта, че Съветът за сигурност на ООН реши и Уставът на ООН гласи, че всеки е длъжен да спазва неговите решения. Същата логика важи и за Палестина: огромен брой решения, а Израел казва, че не иска да ги изпълнява и няма да има държава. Съединените щати, макар и публично да не одобряват тази позиция, се движат в същата посока по практически въпроси.
Когато имаше атака от Израел, а след това и от Съединените щати срещу Иран, ние осъдихме ( 1 , 2 , 3 ) тези действия като нямащи абсолютно нищо общо с международната легитимност. Основното е, че досега никой не е предоставил никакви разбираеми доказателства, че Иран е нарушил поне нещо. Нито МААЕ, нито израелците, нито американците.
Готови сме да подкрепим усилията, които Ислямска република Иран полага сега за преодоляване на тази криза, включително в отношенията с МААЕ и със Запада като цяло.
Разбираме Вашата позиция. Президентът на Русия Владимир Путин многократно е заявявал на президента на Иран Мартин Песешкиан и неговите представители, че ще заемем позицията, която ръководството на Ислямска република Иран избере за себе си в интерес на иранския народ.
Въпрос: Благодаря Ви много за такъв подробен коментар по международните въпроси. Предвид условията, в които се намира международната общност, как се характеризират ирано-руските отношения във външната политика на Русия?
Сергей Лавров: Това е един от приоритетите по отношение на нашите двустранни отношения. През октомври тази година влезе в сила Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство между Руската федерация и Ислямска република Иран , подписан от президентите Владимир Путин и Масуд Песешкиан по време на посещението на Вашия лидер в Русия по-рано тази година. Договорът определя принципите на нашата взаимна солидарност, подкрепа по фундаментални въпроси от развитието на международните отношения, както и допълнителни стъпки, необходими за развитие на двустранното сътрудничество, изграждане на икономически, инвестиционни, търговски връзки и инфраструктурни проекти.
В този смисъл решаваща роля играе Междуправителствената комисия за търговско-икономическо сътрудничество. Тя се ръководи от иранския министър на петрола Мохамед Пакнеджад и нашия министър на енергетиката Сергей Цивилев. Това е надеждна и ефективна структура. Тя ще разработи конкретни стъпки за прилагане на съответните търговски, икономически и инвестиционни аспекти на Споразумението за стратегическо партньорство.
Ако говорим за икономика, отношенията между Иран и ЕАЕС също откриват допълнителни възможности. През 2023 г. Иран подписа Споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз и също така има статут на наблюдател в тази организация. Това е рядък случай, когато държава, която не е член на Евразийския икономически съюз, има такъв статут. Споразумението за свободна търговия предоставя допълнителни възможности за Иран и членовете на Съюза за увеличаване на търговията.
Имаме големи планове с Иран относно развитието на нашето общо геоикономическо пространство в контекста на тенденциите, протичащи в Евразия, където интеграционните процеси стават все по-интензивни и, бих казал, по-конкурентни. Не само евразийските страни в съответните части на нашия общ обширен континент, но и извънрегионални играчи, които не са каспийските държави: страните от Централна Азия, Южен Кавказ и най-вече нашите западни „приятели“, непрекъснато се опитват да се внедрят в протичащите тук процеси, да ги подчинят на своите едностранни интереси и да диктуват на страните от съответните региони решения, които устройват преди всичко Запада.
Това е абсолютно недвусмислено продължение на колониалната, неоколониална политика, чиято същност беше, че Западът винаги е искал да живее за сметка на другите. Същото виждаме и в Каспийския регион, където Западът сега прави своите планове, опитвайки се да разкъса Каспийската петица и да наложи решения, които няма да се радват на консенсуса на каспийските държави.
Въпреки че на последната среща на върха на каспийските държави през 2018 г. беше подписана Конвенцията за правния статут на Каспийско море , в която ясно е посочено, че всички въпроси, свързани с използването на ресурсите на Каспийския регион, осигуряването на опазване на околната среда и използването на структури, гарантиращи сигурността, се решават изключително от петте каспийски държави. Това е най-важният принцип.
Между другото, всички страни от каспийската „петица“ са ратифицирали тази конвенция. Само Ислямска република Иран е следващата по ред. [Следователно, не всички са я ратифицирали, ако Иран все още не го е направил.] Предвид бързото и бурно развитие на събитията в света и около тази част на Евразия, е важно най-накрая да се консолидира принципът за ненамеса на некаспийските страни в делата на региона. Затова силно се надяваме, че Техеран ще ратифицира тази конвенция.
Освен това, Иран пое инициативата за провеждане на следващата среща на върха на каспийските държави в Техеран през август 2026 г.
Един от конкретните проекти, които разработваме с Иран, е Международният транспортен коридор Север-Юг . Той има три маршрута – Западен, Източен и Транскаспийски. Работим в тясно сътрудничество с нашите ирански приятели и в трите области, включително ранното изграждане на железопътния участък Ращ-Астара, което ще позволи да се осигури „безпроблемен“ (както казваме) непрекъснат транзит от Балтийско море до Персийския залив.
Така че имаме сериозни двустранни планове, както и планове за сътрудничество на международната сцена. Това са БРИКС, ШОС и вече беше споменат ЕАИС. Разбира се, това включва Организацията на обединените нации, Организацията за ислямско сътрудничество, с които тясно си сътрудничим.
Международните платформи и двустранните платформи се използват активно от нашите страни, заедно с други поддръжници на международното право, справедливите подходи към международните дела. В този смисъл е характерно, че Иран и Русия са членове на Групата приятели в защита на Устава на ООН .
Въпрос (преведен от фарси): Споменахте Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Иран и Русия и говорихте за някои от неговите детайли. Като се има предвид потенциалът, заложен в този документ, се очакваше обемът на икономическия обмен да бъде по-голям от сегашния. За съжаление, в момента търговският оборот е около 5 милиарда долара. Съединени американски щати. Според Вас, какви са начините за увеличаване на търговията и развитие на сътрудничеството?
Сергей Лавров: Наистина, нашите възможности са неизмеримо по-големи от сегашното ниво на търговия. Въпреки че не бих забравил, че освен търговията (стоки срещу стоки или услуги), имаме и инвестиционно сътрудничество. В допълнение към коридора Север-Юг има и такъв флагмански проект като атомната електроцентрала в Бушер, чието строителство продължава. Планирани са и вече се строят нови блокове. Това също е важно измерение на нашето сътрудничество.
Как можем да разширим търговско-икономическите връзки като цяло? Необходимо е да стимулираме нашите икономически оператори (както вашите, така и нашите) по всякакъв възможен начин, да им създадем добри условия. Що се отнася до държавните структури, важно е да изпълняват задълженията си своевременно. Защото, когато атомната електроцентрала в Бушер натрупа значителни суми дълг по различни причини (няма да говоря за причините сега, а като факт), тогава строителството не може да продължи, защото трябва да се финансира .
Коридорът Север-Юг. Очакваме с нетърпение завършването на работата на иранските власти по закупуването на парцели, което ще даде възможност за активно стартиране и завършване на строителството на този приблизително 160-километров участък от железопътната линия.
Има фундаментални фактори и аз не виждам никакви проблеми в тях. Имам предвид ангажимента на нашите президенти и правителства за всестранно развитие на отношенията и за премахване на всякакви изкуствени пречки пред тези връзки. Има и практически, когато конкретни ведомства, министерства, компании и корпорации трябва да изпълняват задълженията си по най-коректния и съвестен начин.
Сигурен съм, че имаме много добри перспективи.
Въпрос (преведен от фарси): Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство между Иран и Русия съдържа разпоредби за военно и отбранително сътрудничество. Смятате ли, че това взаимодействие може да създаде нов ред на сигурност в Евразийския регион и да противодейства на външни заплахи?
Сергей Лавров: Разбира се, аз вярвам, че всяко сътрудничество, което укрепва отбранителните способности на участниците в съответните процеси и тяхната бойна готовност, е съществен и важен принос за укрепване на мира и създаване на ситуация, в която всеки агресор ще се въздържа от опити да осъществи агресивните си планове.
В тази връзка в миналото е имало много инициативи, включително обявяването на Близкия изток и Северна Африка за зона, свободна от ядрено оръжие. Знаем, че нашите западни колеги не са допринесли особено за положителното развитие на този процес. Съществува обещаващ формат, който ще спомогне за укрепване на сигурността в региона. Имам предвид отношенията между Ислямска република Иран и Съвета за сътрудничество на арабските държави (ССЗ) – вашите шест съседи в Персийския залив.
Силно се надяваме също, че нормализирането на отношенията между Вас и тези арабски монархии, особено със Саудитска Арабия, ще даде възможност за насърчаване на различни формати за укрепване на сигурността.
От няколко десетилетия Русия се застъпва за конференция, посветена на разработването на концепция за сигурност в региона на Персийския залив с участието на крайбрежните страни и съседните ви държави, както и на вашите арабски колеги. Вярвам, че тази инициатива става все по-актуална, особено когато се опитват да дискриминират Иран от гледна точка на ядрената му програма. Те се опитват да лишат Иран от законните му права . [Иран също е промотирал подобен план със същата цел.]
Много е важно, според нашата оценка, вашите арабски съседи да не подкрепят опитите за засилване на натиска върху Ислямската република. Военнотехническото сътрудничество е една от основните, главни основи за укрепване на сигурността и тенденциите към нейното укрепване. За съжаление, всички споразумения за сигурност и поддържане на нивото на въоръжаване се родиха, след като страните се убедиха в безсмислието на военните методи за разрешаване на конфликти. Ядреното възпиране се основава на същия принцип – принципа на взаимното възпиране.
Отворени сме за сътрудничество. Имаме Организацията на Договора за колективна сигурност. Искаме да си сътрудничим с Ислямската република и с другите ни съседи, включително чрез тази организация.
Всъщност, много години преди Западът да извърши държавния преврат в Украйна, ние многократно предлагахме на нашите европейски и американски съседи да се споразумеят за принципите на сигурност в Европа, започвайки от 2008 г. След това бяха инициативите от 2009 и 2021 г., когато казахме на Запада, че следва опасен път, настройвайки Украйна срещу Руската федерация, въоръжавайки я. Предложихме да се споразумеем за принципите на сигурност. Предложихме договор, който да гарантира неразширяването на НАТО. Всичко това беше игнорирано от Запада, арогантно отхвърлено . И ето какво имаме.
Сега разумни хора, включително в Съединените щати, в някои европейски страни и в наши структури като ШОС, са за пресъздаване на схемите на принципа за ограничаване на въоръженията и контрол над въоръженията, включително прозрачност. Иран и Русия са активни поддръжници на този подход.
Въпрос (преведен от фарси): Вие посочихте дискриминационния подход на Запада към иранската ядрена програма. Позицията на Русия по този въпрос наистина заслужава благодарност. Народът на Иран ви е благодарен за вашата позитивна позиция.
В момента в Иран съществува мнение, което се поддържа от някои: като се има предвид, че някои съоръжения, свързани с ядрената програма на Иран, са били бомбардирани и МААЕ не е предприела никакви сериозни мерки, Иран вече не е необходимо да остава в ДНЯО и да спазва протоколите на Агенцията. Какво мислите за това?
Сергей Лавров: По този въпрос бяха проведени подробни дискусии между нашите президенти Владимир Путин и Масуд Песешкиан. Имахме контакти на различно ниво, с моя колега, иранския външен министър Арагчи, и със старши съветник на върховния лидер на Иран Али Лариджани. Всички тези въпроси бяха обсъдени подробно. Ние твърдо защитаваме безусловното право на Ислямска република Иран, както всяка друга държава, да има достъп до мирна ядрена енергия. Като добросъвестен член на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), Иран има пълното право да го прави.
Когато Съвместният всеобхватен план за действие за разрешаване на ситуацията около иранската ядрена програма беше договорен и одобрен, това беше консенсус, решение на Съвета за сигурност на ООН. Иран пое задължения за прозрачност, за достъп на МААЕ до своите ядрени съоръжения и програми, които надхвърляха набора от задължения на държавите-членки на ДНЯО. Иран пое още ангажименти. И след това МААЕ подчерта това като значителен принос за изграждане на доверие чрез повишена прозрачност за западните страни, които бяха подозрителни към това. Струваше ни се, че всички подозрения са приключили.
И когато, три години след като Съветът за сигурност на ООН одобри този план, Съединените щати излязоха и заявиха, че няма да изпълняват нищо, ни се стори, че това е тъжно развитие на събитията. Опитахме се да работим с европейците, за да убедим Вашингтон да се върне към изпълнението на задълженията си. Европейците предпочетоха да обвинят за всичко Ислямска република Иран и задействаха механизма за бързо възстановяване, който наистина беше договорен в рамките на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), но това беше направено директно между иранския външен министър и държавния секретар на Съединените американски щати.
Поне Русия и Китай не участваха в разработването на този механизъм. Той е безпрецедентен в световната практика, защото позволява на всеки член на тази „група“, работила по иранската ядрена програма, да каже, че Иран уж „не спазва“, така че ние внасяме резолюция и никой няма да може да я „наруши“ – санкциите автоматично ще бъдат възстановени.
Когато през 2015 г. научихме, че е постигната подобна „развръзка“ между американците и иранските преговарящи, попитахме дали нашите ирански приятели са сигурни, че това е правилното решение. Казаха ни, че Иран няма да наруши нищо. Бяхме убедени в това, така че тази разпоредба не криеше никакви рискове.
Нашите ирански колеги не взеха предвид факта, че американците могат по всяко време да откажат да изпълнят задълженията си, което и направиха. Това не е грешка. Защото никой не се съмняваше, че Иран няма да наруши. Но, както се казва, бедата дойде откъдето не очакваха.
Знам, че в иранското общество имаше много коментари. Сега тези коментари продължават, включително опити да се обвини Руската федерация, че някъде е надзирала нещо, а не го е довършила. Това са „опити с неподходящи средства“.
Разбирам, че във всяка държава има политици. Иран е страна, в която можете да чуете най-различни мнения в медийното пространство и в политическите дела. Ако говорим за това сериозно, тогава нито настоящи, нито бивши политици могат да предявяват каквито и да било претенции към Русия, че сме подкрепяли Ислямска република Иран на всички етапи от развитието на преговорите.
Последна бележка относно това дали Иран трябва да остане в Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Убедени сме, че трябва. Не бива да се опитваме да представяме тази тема в общественото мнение, като критикуваме всичко, което се случва.
Разбирам, че МААЕ е публикувала доклад, който не е бил напълно неутрален и обективен. В него са формулирани фини неясноти. Г-н Гроси обясни, че това е в рамките на неговите правомощия. Спомнете си ентусиазма, с който европейците – французи, германци и британци – се хванаха за този доклад. Именно този документ стана основа за въвеждането на антииранска резолюция. В крайна сметка, докладите на МААЕ бяха използвани за активиране на механизма за налагане на санкции.
Руската федерация, включително чрез президента Владимир Путин, участва на различни нива в обсъждането на настоящата ситуация с нашите ирански приятели. Имали сме, имали сме и все още имаме свои собствени идеи. Споделихме с нашите ирански приятели мнението си какво да се прави в тази ситуация, как и при какви условия да се възстановят отношенията с МААЕ и със западните страни, ако те са заинтересовани от това. Но окончателното решение, разбира се, остава за ръководството на Ислямска република Иран.
Въпрос (преведен от фарси): В момента Съединените щати, Израел и Западът са се обединили, за да упражнят максимален натиск върху Иран. Какви са подходите на Русия за противодействие на такъв максимален натиск върху Иран?
Сергей Лавров: Работим с Ислямска република Иран. Имаме канали за взаимодействие с администрацията на САЩ. Европа не иска да общува с нас. Всички са обсебени от мегаломания. Това е техен избор. Нямаме за какво да говорим с такова европейско ръководство. Но обясняваме на американците нашите подходи за това как да нормализират настоящата ситуация около Ислямска република Иран.
Готови сме да съдействаме. Няма да навлизам в подробности. Има конкретни неща, за които нашите ирански приятели и американците са наясно и те са заинтересовани от уреждането на този конфликт от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Наскоро разговарях с нашия колега, министъра на външните работи на Египет. Той беше обезпокоен, че споразумението, сключено между Иран и МААЕ в Кайро преди няколко месеца, вече не се счита за обвързващо от Иран. Обясних му, че това се е случило, защото МААЕ е публикувала доклад след споразумението от Кайро, който европейската тройка е използвала, за да „измами“ и манипулира чрез незаконни решения, насочени към възстановяване на санкциите.
Разбирам отлично, че Ислямска република Иран в тази ситуация не може да започне отново разговори с МААЕ, сякаш нищо не се е случило. Когато г-н Гроси казва, че настоява за достъп до бомбардираните съоръжения… В началото на нашето интервю казахте, че Агенцията не е осъдила тези бомбардировки, въпреки че бомбардирането на съоръжения под наблюдението на МААЕ, а ние говорихме за такива съоръжения, е грубо нарушение на всички правила и процедури. Следователно фактът, че действията на МААЕ предизвикаха, меко казано, не най-приятните чувства в Иран, е напълно разбираем. По-скоро въпросът трябва да бъде отправен към г-н Гроси и неговия екип, за да се прояви напълно принципът на безпристрастност и да не се опитват да предприемат политически стъпки в някои ситуации, подигравайки се с едната или другата страна. [Е, Гроси и екипът заслужават уволнение за действията си.]
Ще спомена Запорожката атомна електроцентрала, където наблюдатели на МААЕ присъстват от година, ако не и повече. Всеки път, когато украинците бомбардират съоръженията на тази атомна електроцентрала, наблюдателите на МААЕ срамно заявяват, че не знаят откъде са дошли тези дронове и снаряди. Това също е погрешно.
Ще насърчим силно възобновяването на сътрудничеството на Иран с МААЕ, но то трябва да бъде честно и основано на принципи, които устройват Ислямска република Иран, и няма да бъдат нарушавани.
Въпрос (преведен от фарси): Посочените от Вас точки в контекста на развитието на двустранните отношения са примери за подражание и могат да послужат като модел за други страни. Западните медии обаче отдавна се опитват да представят всичко по такъв начин, че на Русия не може да се има доверие в критични ситуации. Как бихте им отговорили?
Сергей Лавров: Защо отговарят на „манекена“? Имат ли поне някакви примери, с които ще убедят всички останали, че на Русия не може да се има доверие? Не съм чувал такива примери. Ако примерът е, както се казва, „непровокираната атака на Русия срещу Украйна“, тогава какви са аргументите на дипломатите?
Западът игнорира всичко, което е свързано с реални факти. Напомняме това на ООН и ОССЕ. Вече съм се срещал около десет пъти с посланици, акредитирани в Москва. Предоставяме документални факти и нашия анализ на ситуацията около украинската криза. Западът беше предупреден от самото начало. Ако Европа искаше да бъде активен участник в украинското уреждане, щеше да има много шансове. Тя ги игнорира всичките.
Когато през 2014 г. беше организиран държавен преврат, Европа в навечерието му гарантира, че ще има споразумение между президента и опозицията и че ще има предсрочни избори. Тя не направи нищо. Превратът се състоя. Европа го „погълна“ и остана на своето „подчинено“ място спрямо тогавашната администрация на САЩ. След това бяха Минските споразумения. Германия и Франция се похвалиха, че са „посредничили“ и „помирили“ Украйна и Русия. Тези споразумения бяха одобрени от Съвета за сигурност на ООН. А след това французите, германците и украинецът, който ги подписа през 2015 г., тогавашният президент на Украйна Петър Порошенко, заявиха, че просто искат да печелят време. Никой нямаше да направи нищо.
През април 2022 г. самите украинци, след началото на специалната военна операция, ни предложиха мирно уреждане, с което се съгласихме. Документът вече е подписан. Документът е парафиран. А европейците, представлявани от британците, но с активната подкрепа на Брюксел и други, заявиха, че Украйна трябва да продължи да се бори.
Когато интервюирате тези, които ни обвиняват, ако се случат такива случаи, попитайте ги за фактите. Къде са фактите, които биха потвърдили поне веднъж, че Русия не е изпълнила задълженията си? Това се казва от онези, които се опитват да прехвърлят всичко от болна глава на здрава, както казваме ние. Тези хора са лъжци. Нещата трябва да се наричат с истинските им имена.
Въпрос (преведен от фарси): Президентът на САЩ Доналд Тръмп сега се опитва да подобри отношенията между Русия и Съединените щати. Някои западни коментатори смятат, че ако руско-американските отношения се подобрят, Русия ще изостави Иран. Какво ще им отговорите?
Сергей Лавров: Вече ви казах, че лъжат. Нека дадат поне един пример, когато в името на отношенията с една държава – голяма, велика – сме предали друга, наш стар приятел и боен другар?
За съжаление, в историята на нашата страна е имало такова предателство, но тогава то се е наричало Съветски съюз. През последните години СССР е предаден, включително по отношение на ГДР, която е била дадена за поглъщане от ФРГ. Властите на Федерална република Германия, като завоеватели, поеха контрола над всички земи на бившата ГДР, а всички политически фигури бяха „отстранени“ от пътя. Не им беше предложено никакво бъдеще. Това беше поглъщане, а не сливане.
Фактът, че източногерманските германци сега възприемат случващото се по съвсем различен начин, е доста показателен. Това беше грешка и предателство от страна на Съветския съюз, когато почти половин милион войски бяха изтеглени без никакво обезщетение, а възможността да запазят присъствието си в източната част на обединена Германия беше игнорирана. Помним всичко това. Колосална грешка беше допусната от властите на Западна Германия, когато, след като погълнаха източната част, се отнесоха към сънародниците си като към хора от втора категория.
Ако ви задават подобни въпроси, тогава поискайте пример кога и кого сме предали? Казаха ни, че сме „предали“ Сирия. Не сме предали никого. Сега се случиха събития, които считаме за вътрешна работа на Сирийската арабска република. Имаме гладки, стабилни отношения с новите власти. Нека дадат пример кога, както им се струва, Русия е „изоставила“ някого. {Мнозина ще спорят с Лавров за Сирия.]
Въпрос (преведен от фарси): Споменахте Сирия. Башар Асад беше един от съюзниците на Иран и Русия. Какво според вас се случи в последните дни на мандата му като държавен глава, което доведе до падането на властта му? В същото време А. ал-Джулани каза, че е сътрудничил с Русия. Какво имаше предвид?
Сергей Лавров: Той не е координирал никакви подходи. Имахме близки отношения с Башар Асад. Притекохме се на помощ на неговото правителство през 2015 г., когато Дамаск вече беше практически обкръжен и можеше да падне под атаките на опозицията.
Установихме там военно присъствие – военновъздушни и военноморски бази. Те активно работеха за унищожаване на огнища на тероризъм. Сътрудничихме си с други страни от международната общност, предимно с Ислямска република Иран и Република Турция. Процесът беше доста положителен. Спомняме си и Сирийския конгрес за национален диалог (Сочи, 30 януари 2018 г.).
Споразуменията, които постигнахме с иранците и турските ни приятели, всеки път се проваляха. Те не зависеха от правителството на Башар Асад за всичко. Не искам да правя исторически заключения сега, но много възможности бяха пропуснати по фундаменталния въпрос за националното помирение, хармонията и поканата на всички политически, етнически и религиозни сили за диалог.
Когато събитията в Сирия започнаха преди година, ние нямахме бойни части там. Имаше две бази – военновъздушна и военноморска. Бързината, с която опозицията, водена от А. Шараа, превзе територии, беше неочаквана. На практика нямаше съпротива.
Сега сме във връзка с новите власти. А. Шараа посети Русия. Срещнах се три пъти с новия външен министър на Сирийската арабска република. Междуведомствени делегации посетиха Сирийската арабска република, включително за да обсъдят перспективите на сключените споразумения по търговско-икономически въпроси.
В хода на всички тези контакти ние винаги подчертаваме фундаменталното значение на запазването на единството на сирийската държава. Това изисква национален диалог, включващ алауити, сунити, друзи – всички етнорелигиозни и етнически групи.
Съществува и кюрдски проблем. През последните 15 години той е постоянно в светлината на прожекторите. Мнозина се опитват да го „използват“ в свои собствени егоистични интереси.
Американците държат територията в североизточната част на страната под контрола на Сирийските демократични сили и по всякакъв възможен начин (от предишната администрация) [включително тази на Тръмп 1.0] насърчават сепаратистки настроения там. Този процес продължава. Смятаме, че това е поредната „бомба със закъснител“. Основното е да се започне национален диалог, който липсваше в Сирия, включително през целия период на управление на Башар Асад.
Въпрос (преведен от фарси): Както знаете, американският и израелският режими, притежаващи ядрени оръжия, многократно са заплашвали Иран. Какво мислите, че Иран трябва да направи, за да ограничи и да се справи с тези заплахи?
Сергей Лавров: Осъдихме неоправданите действия срещу ядрените съоръжения на Ислямска република Иран по същия начин, както осъдихме политическите убийства на ирански политически и военни фигури. Обсъдихме това подробно с нашите ирански колеги.
В близко бъдеще ще имам редовна среща с министъра на външните работи на Ислямска република Иран Арагчи. Нека продължим тази дискусия. Иранците знаят нашия подход. Те знаят как сме готови да помогнем за разрешаването на кризата както в отношенията ни с МААЕ, така и в отношенията ни със Съединените щати. В дипломацията има механизми, които не е прието да се оповестяват публично. Ние също ще ги използваме. Нашите ирански приятели знаят нашите оценки. Решението дали да се възобнови диалогът със Съединените щати (чухме, че Иран е заинтересован от това) или с МААЕ (знаем, че Иран би искал да го възобнови) ще трябва да бъде взето от властите в Техеран. Ще бъдем готови да окажем всякаква възможна подкрепа за всякакви действия, които иранското ръководство счита за в интерес на населението.
Въпрос (преведен от фарси): В повечето случаи европейците свалят правителства в различни страни под претекст за установяване на мир и сигурност. Вие говорихте за това в началото на нашия разговор. По време на 12-дневната война, когато Израел нападна Иран, германският канцлер Фредрих Мерц заяви, че по този начин Израел върши мръсната работа за европейците. Как оценявате тези думи на Фридрих Мерц?
Сергей Лавров: Не искам да обръщам твърде много внимание на това какво мислим за мястото на Европейския съюз в регионалните и международните дела. Г-н Мерц каза много неща, които са абсолютна проява на расизъм и нацизъм. Старите навици и гени, които е наследил от роднините си, не умират – те се запазват. Това презрение, арогантност, чувството, не се страхувам от тази дума, на представител на „специална раса“ се прояви във фразата, която цитирахте, и в много от неговите изказвания за това каква трябва да бъде Германия в бъдеще. Това са очевидни реваншистки и мизантропски идеи.
Въпрос (преведен от фарси): Наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп представи мирен план за Украйна. Какви са вашите оценки? Какви са „червените линии“ на Русия по отношение на тази инициатива?
Сергей Лавров: Преговорният процес е в ход. Нашата позиция е ясна. Трябва да се обърне внимание на коренните причини за конфликта. Това са заплахи за Руската федерация, създадени от разширяването на НАТО на изток до нашите граници и участието на Украйна в алианса, както и от отказа да обсъдим нашите предложения за колективни реципрочни мерки за сигурност. Заплахата е и унищожаването на всичко руско в онези земи, които векове наред са били земи на руския народ, култура, история, но по волята на историческата случайност са се оказали част от Украйна .
Тези, които дойдоха на власт в резултат на държавния преврат през 2014 г., обявиха тези хора за „нечовеци“, заявиха, че ще премахнат статута на руския език, изпратиха бойци да щурмуват сградата на Върховния съвет на Крим и се заклеха да унищожат всичко руско. Когато Владимир Зеленски стана президент, той посъветва всички, които живеят в Украйна и се чувстват причастни към руската култура, да отидат в Русия. Всичко това се е натрупвало почти десет години. Когато предупредихме всички, че тези коренни причини ще „експлодират“, никой не ни послуша.
Сега трябва да „премахнем“ тези коренни причини. Добре е, че американците разбраха това. [Или по-скоро го представиха само на думи.] Те ясно казаха, че в Украйна не може да има НАТО, че земите, където руснаците са живели векове, трябва да станат отново руски , че руският език, култура и правата на каноничната Украинска православна църква трябва да бъдат възстановени. [Къде беше направено удебеленото изявление, сякаш съм го пропуснал?]
Европа е като неуспешен лекар, който не иска да разбере с каква болест сте дошли при него, а просто ви дава някакво хапче или отвара, за да се почувствате малко по-добре за пет минути. Тези европейски „лекари“ не поставят диагноза.
Американците се опитват да го разберат. Последните контакти с тях ни дават надежда, че са получили по-дълбоко разбиране за нашата позиция. Да разберат какво трябва да се направи, за да се разреши този конфликт надеждно и устойчиво, а не просто да се сключи поредното примирие, за да се напълни отново Украйна с оръжия. Следователно процесът е в ход. Очакваме реакция от американците за това как са разговаряли с украинците.
Въпрос (преведен от фарси): Ако има друга война срещу Иран, ще бъде ли Русия с Иран или не?
Сергей Лавров: Както вече казах, Русия и Иран имат Договор за всеобхватно стратегическо партньорство . Ние винаги ще подкрепяме Иран и неговите законни права.
През последните месеци Ислямската република ясно заяви, че не се интересува от война и нови конфликти, а напротив, е заинтересована от разрешаване на всякакви проблеми чрез диалог, въз основа на зачитане на суверенните и законни права. Ние напълно подкрепяме тази позиция.
Коментарът на Карл Санчес:
Както видяхте, промених метода си, като направих много коментари веднага. Според мен Русия прави грешка, когато отделя Извънзаконната американска империя от Запада, тъй като всички те са едно и също нещо, независимо от лудориите на Тръмп. Ключовият момент, както продължава да отбелязва Рябков, е пълната липса на внимание към поправянето на основни отношения, като например връщането на откраднатото дипломатическо имущество, което се различава само по вид и мащаб от това, което ЕС иска да открадне от Русия. А след това са санкциите, които продължават да се налагат въпреки пълната им безполезност. Трябва да се каже, че Тръмп и по-голямата част от бандата му са Извънзаконни и не бива да им се вярва по никакъв начин. И това се усложнява от факта, че те са ционисти, които подкрепят геноцида и по никакъв начин не могат да бъдат разглеждани като „миротворци“, тъй като използват съвременния еквивалент на изображението по-долу.
Няколко анализатори вече са на мнение, че Русия е разкрила маската на загубилия войната Тръмп и опита му да се предаде, без да признае, че се предава. Нацистите от ЕС със своята позиция всъщност направиха маската на Тръмп по-прозрачна, тъй като все още има стъпки, които Тръмп би могъл да предприеме, за да ограничи военните усилия на Украйна, но не го е направил – като например на първо място да изключи ISR (Системата за сателитно наблюдение Starlink- б.ред.), без която украинската армия ще стане глуха и сляпа и ще загуби войната за седмица. Възможно е честите срещи на Путин с командния му състав напоследък да са насочени към оказване на натиск върху бандата на Тръмп. И трябва да си припомним какво каза Путин на своите висши бизнесмени по-рано тази година – че трябва да приемат, че санкциите никога няма да бъдат отменени.
Надявах се на по-задълбочено разпитване относно връзката между ционистите и Русия, което според мен много иранци също искат да знаят. Според мен в Сирия бяха допуснати и други грешки, особено по отношение на Идлиб и незаконното присъствие на Извънредната американска империя и по-голямата помощ за заобикаляне на санкциите срещу Сирия. По време на „Тръмп 1.0“ бяха предприети много действия, които би трябвало да предупредят руснаците. В крайна сметка, какво е основанието Империята да не е способна на споразумение? Тя е серийна извъртачка и следователно изобщо не може да й се вярва.
По-рано в интервюто Лавров спомена презентациите на кръглата маса на посланиците относно Украйна, които той и МВнР са направили, както и тази, проведена на 11 декември. МВнР предостави официален английски препис на този дълъг разговор, който може да бъде намерен тук .
Коментирай първи