ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА, ПОРАДИ КОЯТО СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ АТАКУВАТ ВЕНЕЦУЕЛА, ПРОИЗТИЧА ОТ СПОРАЗУМЕНИЕ, СКЛЮЧЕНО ОТ ХЕНРИ КИСИНДЖЪР СЪС САУДИТСКА АРАБИЯ ПРЕЗ 1974 Г. (НА СНИМКАТА ГОРЕ)
И сега ще обясня защо всъщност става дума за ОЦЕЛЯВАНЕТО на самия американски долар.
Не заради наркотици. Не заради тероризъм. Не за да установят „демокрация“.
Става дума за системата на петродолара, която поддържа Америка като доминираща икономическа сила вече 50 години. А Венецуела току-що заплаши да сложи край на това.

Ето какво всъщност се случи:

Венецуела разполага с 303 милиарда барела доказани петролни резерви. Най-големите на Земята.
Повече от Саудитска Арабия. Това са близо 20% от целия световен петрол. Но ето важната част:
Венецуела активно продаваше този петрол в китайски юани, а не в долари. През 2018 г. Венецуела обяви, че ще се „освободи от долара“. И започна срещу своя петрол да приема юани, рупии, евро, рубли — всичко, освен долари. Подаде молба за присъединяване към БРИКС. Създаде директни платежни канали с Китай, които напълно заобикаляха SWIFT. И разполагаше с достатъчно петрол за десетилетия напред, за да довърши до край този процес на дедоларизация.
Защо това е важно? Защото цялата американска финансова система се основава на едно нещо:
Петродолара.

През 1974 г. Хенри Кисинджър сключва споразумение със Саудитска Арабия:
Целият петрол, продаван в световен мащаб, трябва да се продава единствено и само срещу щатски долари.

В замяна Америка осигурява на саудитите военна защита.

Това единствено споразумение създаде изкуствено глобално търсене на долари. Всяка държава на Земята се нуждае от петрол, който може да си купи само срещу долари. Това позволява на Америка да печата неограничени количества пари, докато другите държави работят, за да ги получат. Това финансира армията, социалната държава и бюджетните дефицити на САЩ. За американската хегемония петродоларът е по-важен от самолетоносачите.

Има ясен модел за това какво се случва с лидерите, които откажат да се съобразят с условието да продават нефта си срещу долари:

2000 г.: Саддам Хюсеин обявява, че Ирак ще продава иракския петрол срещу евро вместо срещу долари.
2003 г.: Американска инвазия в страната. Смяна на режима. 1 млн. убити цивилни граждани на страната. Иракският петрол незабавно се връща към долара. Саддам е линчуван, осъден и обесен. Претекстът за американското нахлуване – оръжия за масово унищожение, никога не са намерени, защото никога не са съществували.
2009 г.: Кадафи оглавява съюз на африканските държави и им предлага да използват обща африканска валута, обезпечена със злато — „златен динар“ — за търговия с петрол. Изтекли имейли от самата Хилари Клинтън потвърждават, че това е била ОСНОВНАТА причина за американската интервенция в Либия. Цитат от имейл:
„Това злато беше предназначено да създаде панафриканска валута, базирана на либийския златен динар.“
2011 г.: НАТО бомбардира Либия. Кадафи е убит. Днес в Либия има открит пазар за роби.
„Дойдохме, видяхме, той умря!“ — смее се Хилари Клинтън пред камерите. С Кадафи умира и златният динар.

И сега — Мадуро.

Страната му разполага с ПЕТ ПЪТИ повече петрол от Саддам и Кадафи взети заедно. И започва да го продава основно в юани, като категорично отказва да приема долари.
Създава платежни системи извън контрола на долара. Пуска молба за присъединяване към БРИКС. Активно сътрудничество с Китай, Русия и Иран — трите водещи държави в глобалната дедоларизация.

Това не е съвпадение. Оспорваш петродолара — сменяме режима.
Стивън Милър (съветник по вътрешната сигурност на САЩ) буквално го каза на глас преди две седмици:
„Американската пот, изобретателност и труд създадоха петролната индустрия във Венецуела. Нейната тиранична експроприация беше най-голямата кражба на американско богатство и собственост, регистрирана някога.“
Те дори не го крият. Твърдят, че венецуелският петрол ПРИНАДЛЕЖИ на Америка, защото американски компании са разработили някои от находищата там преди повече от 100 години. По тази логика всяка национализация в историята е „кражба“.

Но има ПО-ДЪЛБОК проблем: Петродоларът вече умира.

Русия продава петрола си в рубли и юани от началото на войната в Украйна.
Саудитска Арабия открито обсъжда сделки в юани.
Иран търгува от години с валути, различни от долара.
Китай създаде CIPS — собствена алтернатива на SWIFT — с 4800 банки в 185 държави.
БРИКС активно разработват платежни системи, които напълно заобикалят долара.
Проектът mBridge позволява на централните банки да уреждат транзакции мигновено в местни валути.
Присъединяването на Венецуела към БРИКС с 303 милиарда барела петрол би ускорило този процес на дедоларизация на света експоненциално. Това е истинската причина за тази инвазия.
Не става дума за наркотици. Венецуела произвежда по-малко от 1% от кокаина в САЩ. А и големия нарко проблем на Съединените щати не е с кокаина, а с синтетичния наркотик-лекарство фентанил, който се произвежда в Китай и влиза в САЩ през Мексико и Канада.
Не става въпрос за тероризъм. Няма доказателства, че Мадуро ръководи „терористична организация“. Неслучайно в обвинителния акт срещу него американската прокуратура не споменава за никакви картели на слънцата и прочие.
Не става въпрос и за демокрация. САЩ подкрепят Саудитска Арабия – абсолютна монархия, където земята е собственост на краля и фамилията му Сауд и там изобщо не се провеждат никакви избори.
Става дума за поддържането на 50-годишно споразумение, което позволява на Америка да печата пари, докато светът работи, за да ги получи и да попие с труда и ресурсите си непрестанно създаваната от необезпечените доларови хартийки инфлация. А последствията са ужасяващи:
Русия, Китай и Иран определят случващото се като „въоръжена агресия“.
Китай е най-големият купувач на венецуелски петрол. Губи милиарди.
Държавите от БРИКС наблюдават инвазията в страна, която търгува извън долара.
Всяка нация, която обмисля дедоларизация, току-що получи американското съобщение:
„Оспорите ли долара — ще ви бомбардираме.“
Но това точно може да се превърне в най-големия проблем за САЩ…
Защото това послание може да ускори дедоларизацията, а не да я спре. Защото всяка страна от Глобалния юг вече знае какво се случва, ако застрашиш хегемонията на долара. И осъзнават, че единствената защита е да се движат ПО-БЪРЗО.
Дори датата на американския удар по Венецуела е символична:
3 януари 2026 г. — Венецуела е нападната. Мадуро е заловен.
3 януари 1990 г. — Панама е нападната. Нориега е заловен.
36 години разлика. На един и същи ден.
Същият сценарий. Същото оправдание — „наркотрафик“.
И същата истинска причина, стояща зад това: контрол над стратегически ресурси и търговски маршрути.
Историята не се повтаря. Но се римува.
Какво следва:
Пресконференцията на Тръмп в Мар-а-Лаго ще оформи наратива. Американските петролни компании вече са готови да се върнат. Politico съобщи, че са били потърсени от американското правителство, за да „се върнат във Венецуела“. Опозицията от американски агенти ще бъде инсталирана на власт в страната. Петролът ще се върне към долара. Венецуела ще стане поредният Ирак. Поредната Либия.

Така звучат нещата на теория, стъпила на досегашната американска практика.
Но въпросът, който никой не задава, е:
Възможно ли е това да се случи днес, през 2026 година, когато на САЩ им е все по-трудно да налагат господството на долара със сила?
Когато Китай е придобил достатъчно икономическо влияние, за да отвърне?
Когато БРИКС вече контролират 40% от световния БВП и заявиха „повече никакви долари“?
Когато светът осъзна, че токсичният петродолар държи народите в позицията на роби и САЩ го поддържат единствено и само чрез насилие?
Америка току-що показа и последните си козове. Дали останалият свят ще се предаде или ще обърне масата на този непрекъснато блъфиращ картоиграч-мошеник. Защото тази инвазия е признание, че доларът вече не може да се конкурира със собствените си сили. Когато трябва да бомбардираш държави, за да ги принудиш да продължат да използват валутата ти, тази валута вече умира.
Венецуела не е началото.
Това е драматичният край на американската хегемония.“

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: