В края на февруари 2026 г. председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил поверително президента Тръмп, че критичният недостиг на боеприпаси може да застраши успеха на евентуална мащабна операция срещу Иран. Той е подчертал, че запасите са сериозно изчерпани поради продължителната подкрепа за Израел и Украйна.
Pentagon’s top general warns Trump of munitions shortages ahead of potential Iran strike
Командирът на Индо-тихоокеанското командване на САЩ Адмирал Самюъл Папаро, многократно заяви, че доставките на модерни оръжия (като ракети Patriot) за други конфликти „разяждат“ запасите, необходими за възпиране на Китай в Тихия океан. Той посочи, че е „недоволен от дълбочината на пълнителя“ (количеството резервни боеприпаси).
ВИЖ ТУК
Доклади от началото на 2026 г. показват, че американската индустрия не произвежда достатъчно бързо, за да компенсира разхода. Например, САЩ произвеждат около 80 000 артилерийски снаряда месечно, докато нуждите при пълномащабна война биха били многократно по-високи.
Според военни симулации (war games) на организации като CSIS, при конфликт в Тайванския проток САЩ биха могли да изчерпат критичните си далекобойни прецизни ракети за по-малко от една седмица.
https://thedefensepost.com/2024/11/29/us-admiral-readiness-china/?
Въпреки тези предупреждения от военните, президентът Доналд Тръмп поддържа тезата, че САЩ разполагат с „практически неограничен“ запас от оръжия от среден клас и че армията е готова да „победи мащабно“. Това създава известно напрежение между Белия дом и висшето военно командване относно реалните възможности на страната за водене на нова голяма война.
Анализатори и военни посочват, че САЩ могат да изчерпат запасите си от жизненоважни ракети-прехващачи (като тези за системите Patriot и THAAD) в рамките на няколко седмици при интензивен конфликт с Иран. Вече се съобщава за „отчаян недостиг“ на тези системи, необходими за защита на американските бази и съюзници в региона.
На 28 февруари 2026 г. САЩ и Израел започнаха мащабна въздушна операция срещу Иран. Само през първите 24 часа са изразходвани близо 779 милиона долара за боеприпаси, като са използвани над 20 различни оръжейни системи, включително крилати ракети Tomahawk.
Проблемът не е само в текущите количества, но и в невъзможността на американската индустрия да попълва складовете със скоростта, с която се изразходват в реална война. Според някои доклади, ако ударите продължат повече от 10 дни, критични видове ракети ще започнат да свършват.
В заключение, според висшето военно командване, САЩ разполагат с достатъчно мощ за първоначални съкрушителни удари, но не са подготвени логистично за пълномащабна война, която би продължила повече от месец, без да застрашат собствената си отбрана или капацитета си за реакция срещу други заплахи, като Русия, Китай и т.н.
Европейските съюзници (Германия, Франция, Полша) се опитват да компенсират липсата, но техният производствен капацитет е твърде малък, за да замести мащаба на САЩ.
Без американски ракети за ПВО и артилерийски снаряди, украинската отбрана е в критично състояние.
Израел разчита изцяло на американските прехващачи за ПВО.
Висши американски офицери предупреждават, че ако конфликтът с Иран стане „война на изтощение“, САЩ ще трябва да избират между защитата на Израел и поддържането на собствените си стратегически резерви за Тихия океан.
Европейските държави масово увеличават бюджетите си за отбрана, осъзнавайки, че американският „чадър“ вече не е гарантиран. Те се подготвят за сценарий, в който трябва да се защитават сами.
Япония и Южна Корея изразяват сериозна тревога, че американските запаси от прецизни ракети се изчерпват в Близкия изток, оставяйки Тайванския пролив уязвим.
Въпреки че разполагат с огромни арсенали (предимно американско производство), саудитите отказват да предоставят оръжие на трети страни. Те пазят всяка ракета Patriot за защита на своята петролна инфраструктура от ирански удари.
Рияд и Абу Даби се опитват да поддържат канали за комуникация с Техеран и Москва, за да избегнат пълномащабно въвличане в конфликта. Тяхната „помощ“ е по-скоро финансова и логистична, отколкото пряко предоставяне на оръжия.
Канада почти е изчерпала запасите си от артилерийски снаряди и зенитни ракети след предишните пакети за Украйна. В момента Отава се фокусира върху поръчки за собственото си превъоръжаване, но доставките ще се бавят с години.
Австралия изцяло се е преориентирала към Тихия океан. Канбера отказва да изпраща критично оборудване към Европа или Близкия изток, тъй като се опасява от нарастващото влияние на Китай и има нужда от всяка подводница и ракета за собствена защита.
Тъй като САЩ „изсъхват“, много държави се обръщат към Южна Корея.
Сеул се превърна в най-големия доставчик на танкове (K2 Black Panther) и гаубици за Полша и други европейски страни. Корейската индустрия е единствената, която може да произвежда големи обеми бързо, но тя също поставя условия – оръжията да не се използват директно срещу Русия, за да не се провокира Северна Корея.
Дори съюзниците да искат да помогнат, те често разчитат на американски компоненти. Ако завод в Тексас спре да произвежда микрочипове за ракети, канадските или австралийските поръчки също спират.
САЩ вече не могат да бъдат „арсеналът на демокрацията“ на три фронта едновременно. Към момента Израел е приоритет, Украйна е изоставена, а Европа и Азия са в режим на спешно самовъоръжаване, тъй като американските складове са пред изпразване.
Повечето европейски армии (особено Бундесверът) съобщават, че ако започне пълномащабна война днес, боеприпасите им ще стигнат за 2 до 5 дни интензивни боеве .
Европа има най-доброто качество, но страда от критична липса на количество. В момента европейските политици се опитват да превърнат икономиката в „военна“, за да не се окажат беззащитни без американския арсенал.
В момента тече „военно катализиране“. Rheinmetall отвори нови заводи.
Фирми като Rheinmetall (Германия), BAE Systems (Великобритания) и Dassault (Франция) опитват да наваксат, но ще отнеме години, вероятно десетки.
Турция вече произвежда дронове в мащаби, които конкурират големите световни сили.
Страната е увеличила капацитета си за производство на военни дронове до 120 000 годишно чрез партньорства като това между Skydagger и Baykar.
През 2026 г. започват първите доставки на Kızılelma (безпилотен изтребител) и Bayraktar TB3 (за палубна авиация).
През ноември 2025 г. Kızılelma стана първият в света дрон, успешно изстрелял ракета „въздух-въздух“ с голям обсег напълно автономно.
Страната задоволява 75% от нуждите си от 155-мм, 122-мм и 81-мм снаряди, като целта е 100% до края на 2025 г..
От 2026 г. компанията Roketsan започва масово производство на хиперзвукови балистични ракети от типа Tayfun Block-4.
През 2025 г. износът само на боеприпаси и свързани системи е достигнал 4,7 милиарда долара.
През 2025 г. износът на отбранителна продукция достигна историческите 10,54 милиарда долара (ръст от 48% спрямо 2024 г.).
Турция изнася за над 180 държави, като основни клиенти са ОАЕ, Пакистан, Катар, Украйна и дори страни от НАТО като Словакия.
Страната е намалила външната си зависимост от 80% на едва 20%, което я прави устойчива на санкции и прекъсвания във веригите за доставки.
В условията на недостиг в САЩ, Турция предлага бързи доставки на конкурентни цени.
Един безпилотен изтребител Kızılelma струва около 3-3.5 млн. долара, което означава, че за цената на един F-16 могат да бъдат произведени 20 турски дрона.
Турция вече е технологичен донор, предоставяйки съвместно производство и трансфер на технологии на страни като Казахстан, Индонезия и Саудитска Арабия.
Турция се позиционира като световен производител в отбраната, способна да проектира и произвежда всичко – от пехотни автомати до изтребители (KAAN), но капацитета е недостатъчен за търсенето, а качеството под въпрос.
Turkish Defense Industry at the Global Super League
Светът навлиза в ера на „оръжеен егоизъм“ – всяка държава държи на склад това, което има, страхувайки се, че ако го даде, няма да може да го купи отново в близките 5-10 години.
…
Израел в момента, е в най-тежката си ситуация от 1948 г. насам. Макар да са единствената западна държава с истинска подготовка, Израел винаги е разчитал на технологично превъзходство и бързи войни.
Ракетите за „Железен купол“ и „Прашката на Давид“ струват милиони, а Иран и прокситата му (Хизбула, хутите) ги заливат с евтини дронове и стари ракети за по няколко хиляди долара. Счетоводната сметка не излиза – Израел буквално „изстрелва“ БВП-то си в небето, докато Иран само „чисти складовете“.
Израел е малка територия. Една пълномащабна война с Иран означава парализиране на икономиката, пристанищата и летищата. Без постоянен американски „въздушен мост“ с боеприпаси, те не могат да издържат дълго. А както видяхме, американските складове са пред изпразване.
Доктрина „Самсон“ – Това е концепция за масирано ядрено възмездие, ако Израел бъде изправен пред национално заличаване. Името идва от библейския герой Самсон, който събаря храма върху себе си и враговете си, стратегия за „последен изход“, при която Израел би използвал ядрения си арсенал само в случай на непосредствена опасност от пълно унищожение на държавата.
Израел продължава политиката си на „амимут“ (непотвърждаване и неотричане на наличието на ядрено оръжие). Външни оценки обаче сочат, че страната притежава около 90 ядрени глави и „ядрена триада“ за доставка по суша, въздух и море (подводници).
Ядрен удар се разглежда като възможен само при сценарий на „екзистенциално отчаяние“ – например, ако конвенционалната отбрана рухне напълно и вражески армии навлязат дълбоко в страната.
Коментирай първи