Автор: Арно Бертран, arnaudbertrand.substack.com

Не се опитвай да блъфираш срещу противник, който не може да се откаже

Войната срещу Иран все още не е приключила, но изглежда, че сме свидетели на едно от най-големите поражения в историята на Съединените щати и Израел. Както се изрази Бен Роудс, „трудно е да загубиш война, продължила толкова кратко, така всеобхватно“. А Яир Лапид, бивш министър-председател на Израел и лидер на израелската опозиция, заяви, че „никога не е имало такова политическо бедствие в цялата ни история“ и го определи като „стратегически колапс“. Роудс и Лапид са прави. Размерът на щетите, които САЩ и Израел нанесоха сами на себе си за толкова кратко време — и печалбите, които Иран реализира — са наистина поразителни.

Само един пример: според изчисления на JPMorgan Chase, при новия режим на такси в Ормузкия проток (одобрен и от държавите от Персийския залив като част от примирието), Иран ще получава допълнителни 70–90 милиарда долара годишно, което представлява около 20% от неговия БВП. Парадоксално, Доналд Тръмп коментира в Truth Social, че това означава „големи пари“ и че „Иран може да започне процеса на възстановяване“. И наистина — на страната й се признава пълния контрол върху Ормузкия проток, през който минава 25 % от най-ценния географски ресурс в света – петрола, а тя ще печели от него включително и под формата на рента. За сравнение, Суецкия канал носи на Египет около 9–10 милиарда долара годишно, а Панамския канал — около 5 милиарда.

Поразителна е и последователността на събитията. Във вторник вечер Тръмп изглеждаше, че е на прага да нанесе ядрен удар по Иран, заявявайки, че „цяла цивилизация ще загине тази нощ“, но само няколко часа по-късно фактически капитулира, съгласявайки се да преговаря за мир на основата на десетточковия план на Иран, който сам нарече „работеща основа“. Въпросният 10-точков план практически не съдържа отстъпки към САЩ, а настоява за нейната капитулация и очертава пълна победа за Иран. С оглед на стила на Тръмп не е ясно доколко изобщо е разбрал съдържанието му, но впоследствие той потвърди, че приема Иран да събира солени и пресолени такси в Ормуз, макар и да предпочита те да бъдат „съвместно предприятие“ със САЩ.

Как се стигна дотук може само да се гадае. Най-вероятното обяснение е, че във вторник вечер Тръмп е направил последен опит за масивен блъф преди да се откаже. Но и на този блъф Иран не се върза. По-важното обаче е посланието, което се изпраща. Както отбелязва Дженифър Кавана, бивш директор на програмата за военна стратегия в аналитичния институт RAND, „повишавайки залозите толкова високо предварително, Тръмп увеличи до максимум щетите върху глобалните възприятия за американската мощ“. По думите ѝ това е „ясно стратегическо поражение за САЩ“.

Съществува известна максима от покера: „Не се опитвай да блъфираш срещу противник, който не може да се откаже.“ Именно това направи Тръмп. Иран не можеше да отстъпи — самото му съществуване зависеше от това да влезе в битка със САЩ за собственото си оцеляване. Така заплахата за унищожението на Иран се оказа най-лошият възможен блъф: максимален залог срещу противник без изход. И когато заплахата не проработи, Тръмп се оказа между две невъзможни опции — да изпълни заканата си и да се превърне в най-омразната фигура в съвременната история, или да отстъпи. И той отстъпи.

Геополитическите последици от това са твърде големи, за да бъдат осмислени.

На първо място, с риск да кажем очевидното, това би превърнало Иран в доминиращата сила в Близкия изток:

– Държавата, на която всички останали вече ще трябва да плащат, за да могат да изнасят своите природни ресурси

– Държавата, която победи САЩ и Израел за малко повече от месец

– Държавата, която показа, че може сама да задуши световната икономика

– Държавата, която доказа, че може да нанася удари по всички държави – проксита на САЩ от Персийския залив и по Израел, и че САЩ не могат да направят нищо, за да ги защитят

– Държавата, която еднолично сложи край на „свободата на корабоплаване“ — най-важното стратегическо предимство на американската армия

– Държавата, която оцеля въпреки всички използвани срещу нея средства — ембарго и санкции в продължение на десетилетия, терористични удари по ръководството й, опити за цветна революция с подкрепа на ЦРУ, експлоатиране на етнически разделения, постоянни психологически операции и информационна война — и излезе от всичко това по-силна и по-обединена от всякога

Както гласи поговорката, това, което не те убива, те прави по-силен. С тази война станахме свидетели на (пре)раждането на една велика сила: вече това са Китай, Русия, Съединените щати… и Иран.

Тази война показва раждането на нова велика сила. Наред с Китай, Русия и САЩ вече стои и Иран.

Същевременно най- вероятно отношенията между САЩ и Израел ще бъдат сериозно преформатирани. Според разследване на The New York Times Нетаняху е убедил Тръмп да нападне Иран чрез презентация в Белия дом, обещавайки му бърза победа и минимални рискове — прогнози, които впоследствие се оказват напълно погрешни.

Това поставя под въпрос и самата природа на американската мощ. За разлика от предишни конфликти — във Виетнам, Афганистан или Ирак — тук Иран успя да се противопостави симетрично на САЩ и Израел. А загубата в такъв сблъсък има съвсем различно значение: тя показва, че „гигантът“ вече не е толкова могъщ.

Това има и пряко последствие: самата идея да бъдеш съюзник на САЩ губи смисъл, ако те не могат да те защитят. Но има и обратна страна — Иран демонстрира, че изобщо не ти е нужен външен покровител, за да си силен и успешен. Страна, подложена на санкции десетилетия наред и лишена от западни технологии, успя да се противопостави на хегемона и да го победи със собствени средства.

Това е най-дълбокият урок от тази война: бе представен модел, при който държавите разчитат на собствената си сила, а не на чужд покровител. Чрез Иран този модел получи най-яркото си потвърждение в съвременната история. Разликата между „мекото“ и „твърдото“, за която говореше Шарл дьо Гол, никога не е била толкова очевидна — американската система от зависимости срещу иранската и руската система на самостоятелност.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: