В последния си анализ известният руски икономист Валентин Катасонов развенчава митовете на Доналд Тръмп за това как останалия свят икономически „експлоатирал“ Америка. Докато 47-ият президент на САЩ твърди, че светът граби страната му, статистиката на Бюрото за икономически анализи разкрива коренно различна и стряскаща геополитическа реалност: Вашингтон се е превърнал в най-големия „иждивенец“ в човешката история.
Риториката на Тръмп: Америка срещу всички
Доналд Тръмп не пести епитети, когато описва икономическите отношения на САЩ с останалия свят. Според него съюзници и врагове еднакво „цицат“ американската икономика. Президентът на САЩ стигна дотам да предложи на Канада да стане 51-ви щат, а европейските държави открито нарича „нахлебници“, които отказват да плащат за собствената си сигурност в рамките на НАТО. През март миналата година той беше категоричен: „Европейският съюз се държи с нас ужасно. Те са просто едни иждивенци“.
Тази позиция на Тръмп не е нова. Той твърди, че този „грабеж“ продължава вече 45 години – тоест от около 1980 година насам. През април 2025 г., при подписването на указа за огледалните вносни мита, той обяви края на епохата, в която Америка беше „разорявана и унищожавана“ от други нации. Анализаторите обаче обръщат внимание, че в тези емоционални изказвания бялото се представя за черно. Като опитен бизнесмен, Тръмп би трябвало да знае разликата между дългове и активи, но политическата му стратегия изисква подмяна на фактите с популизъм.
Статистическата истина: Хроничният търговски дефицит
За да разберем реалната картина, трябва да погледнем данните на Бюрото за икономически анализ (BEA) към Министерството на търговията на САЩ. Исторически погледнато, през първите три десетилетия след Втората световна война търговският баланс на САЩ беше устойчиво положителен. Износът надвишаваше вноса, което правеше Америка икономически донор на света.
Първият годишен дефицит беше регистриран през 1976 година. Това не беше случайност, а началото на една хронична болест. Ако през 1976 г. дефицитът беше скромните 9 милиарда долара, то през 2023 г. той скочи до 1,062 трилиона долара. През 2024 г. цифрата е 918,4 милиарда долара, а дефицитът по текущата сметка достигна 3,9% от БВП. Почти една трета от този дефицит идва от търговията с Китай, следван от Мексико, Виетнам, Германия и Япония. Но въпреки „революционните“ мита на Тръмп към останалия свят, през 2025 г. балансът остава дълбоко отрицателен, като само за първите 10 месеца дефицитът е над 782 милиарда долара.
От донор към глобален длъжник: Инвестиционната позиция на САЩ
Още по-показателен за „паразитизма“ на Америка е показателят за международната инвестиционна позиция (МИП). Той представлява разликата между американските активи в чужбина и активите на чужденци в САЩ. До 1988 г. Америка все още имаше положителна нетна инвестиционна позиция, благодарение на натрупаните „мазнини“ от златните си години след Втората световна война.
През 1989 г. обаче се случи исторически обрат – пасивите превишиха активите. Към края на третото тримесечие на 2025 г. ситуацията е катастрофална:
- Активи (американски инвестиции в чужбина): 41,28 трилиона долара.
- Задължения (чужди инвестиции в САЩ): 68,89 трилиона долара.
- Нетна инвестиционна позиция: минус 27,61 трилиона долара.
Това са близо 28 трилиона долара чист дълг на Америка към останалия свят. САЩ са на минус във всички категории: преки инвестиции, портфейлни инвестиции и кредити. Огромният дял на портфейлните инвестиции показва, че Вашингтон предпочита да получава пари под формата на заеми и ценни книжа, вместо да позволява на чужденци да контролират реалния американски бизнес.
Ямайската система и „печатницата“ на долари
Защо 1976 година е толкова важна? Това е годината на прехода към Ямайската валутна система, която замени златно-доларовия стандарт с хартиено-доларов. От печатницата на Федералния резерв беше свалена „златната спирачка“. Това позволи на САЩ да емитират неограничено количество зелена хартия, която де факто е дългова разписка без срок на погасяване.
Америка започна да плаща за реални стоки (коли от Германия, електроника от Китай, петрол от Близкия изток) с тези хартийки. Чуждестранните експортьори, получавайки долари, ги връщаха обратно в американската икономика, купувайки държавни облигации. Така се затвори кръгът на един „несправедлив“ икономически модел, в който светът работи, а Америка консумира на кредит.
Тръмп и парадоксът на „справедливостта“
Сега Доналд Тръмп се опитва да изправи търговския баланс чрез търговски войни и натиск върху Федералния резерв за намаляване на лихвените проценти. Целта му е да отслаби долара, за да направи американския износ по-конкурентоспособен. През миналата година индексът на долара вече спадна с 10%.
Тук обаче се крие огромният капан. Ако Тръмп успее да ликвидира дефицита по търговския баланс, той автоматично ще ликвидира и долара като световна резервна валута. Доларът излиза извън границите на САЩ именно чрез този дефицит. Без него светът няма да има нужда от долари за международни разплащания. Нещо повече, европейските централни банки вече започват да обсъждат дали си струва да продължават да купуват американски дълг, особено на фона на конфликтите около Гренландия и агресивната реторика на Вашингтон.
Заключение: Пътят към икономическо самоубийство
Тръмп прави всичко възможно да отслаби и накрая да срине собствената си валута в името на краткосрочни индустриални цели. Заплахите му със 150-процентни мита срещу страните от БРИКС, които искат алтернатива на долара, само ускоряват процеса на дедоларизация. Америка вече не е „моторът“ на световната икономика, а нейният най-голям товар. „Справедливостта“, за която Тръмп говори, всъщност маскира страданието му за настъпилия край на привилегията на САЩ да живеят за сметка на другите – процес, който ще завърши с болезнен колапс за империята.
Коментирай първи