Автор: полк. Гергин Гергинов

За първи път в балистична ракета със средна далекобойност успешно се съчетават създадени вече технологии, които значително повишават нейната ефективност. В частност, впечатляващо е постижението в металознанието. При навлизане в плътните слоеве на атмосферата температурата на суббоеприпасите, според казаното от руския президент в Астана на срещата на ОДКБ, се увеличава до около 4000СО и всъщност те летят като метеорити. Материалът, от който са изработени, не само че трябва да издържи на тази температура, но и да запази пробивната си способност. Дори не е за вярване, че „бензиноколонката“, както през 2014 г. сенаторът Джон Маккейн нарече Русия, е способна да създаде такъв материал, защото като такава тя не може да има каквито и да е научни постижения. Но явно ги има и успешно ги демонстрира.

Наскоро адмирал Роб Бауър, ръководител на Военния комитет на НАТО, заяви на конференция в Брюксел, че се „обсъжда възможността за нанасяне на превантивни прецизни удари по руска територия в случай на въоръжен конфликт между страните от алианса и Русия“ и че е необходима „комбинация от прецизни удари, които да обезвредят системите, които се използват за нападение срещу нас, и трябва да ударим първи“.

Какви системи има предвид г-н адмиралът? Той е фактор в НАТО и поради това вероятно няма предвид стратегическите средства за нападение, защото те не са негова грижа. Затова със сигурност говори за системите оръжия, разположени на европейския ТВД. Тактическите с обсег до 500 км едва ли го безпокоят, по-скоро има предвид ракетите с малка (500-1000 км) и средна (1000-5500 км) далекобойност, които действително са проблем не само за НАТО, но и за Русия.

За Пентагона ракетите с малка и средна далекобойност (РМСД) са част от средствата за реализиране на концепцията за многосферна стратегическа операция. В хода на войната в Украйна, особено през последната година, той проверява на практика методи и средства за преодоляване на ешелонираната руска система за ПВО/ПРО и може да се твърди, че вече има решения за тяхното преодоляване не само на тактическа, но и на стратегическа дълбочина. Тези решения са необходими именно за нанасяне на прецизни удари. Някои успешни украински операции в този аспект, планирани, подготвяни и осигурявани от САЩ са доказателство именно за това. Ударите, за които говори адмирал Бауер и които са елемент от посочената концепция, са насочени към обезоръжаване на Русия чрез масирана прецизна многосферна операция, провеждана едновременно на сушата, водата, въздуха, кибернетичното и космическото пространство.

Възможността за нанасяне на прецизни удари добре се вписва и в казаното от генерал Кийт Келог,номиниран от Доналд Тръмп за специален пратеник за Украйна. В статията си в americafirstpolicy.com той подчертава, че „Тръмп е силен и решителен президент, който е готов да използва всички инструменти на американската власт – мирни и принудителни – за защита на интересите на САЩ“. Най-ефективните принудителни инструменти основно са икономически и военни. Доналд Тръмп, въпреки че много говори за мирно разрешаване на украинския конфликт, едва ли би се въздържал от използване на военни средства. Нека напомня. Той разреши навлизане на американски контингент в Сирия, завзел нефтените залежи на страната. С негова заповед беше убит командващият на специалните подразделения на Иранската революционна гвардия генерал Касем Сюлеймани. Той изпрати на Украйна първия пакет военна помощ, включващ 2000 противоракетни комплекса „Джевелин“, военноморски кораби и патрулни катери още преди началото на конфликта.

Според генерал Келог САЩ, т.е. Доналд Тръмп, „ще направят всичко възможно, освен прякото военно участие, за да помогнат на Украйна“. Защото „една опустошена руска армия би позволила на Съединените щати да насочат защитата си срещу Китай, който е много по-сериозна заплаха за националната сигурност“. Може да се благодари на господин генерала за точно формулираната цел на САЩ в украинския конфликт и да се посочи, че приказките за защита на демокрацията в Украйна и грижата за териториалната ѝ цялост са само маскировка за постигане на посочената цел. Само че досега не я постигнаха и няма да я постигнат. Постигнаха обаче милион и половина убити и осакатени украински войници и полуразрушена страна. Това обаче не е достатъчно, защото според доктрината „Америка на първо място“ трябва да се прекрати войната, за да може Украйна да се възстанови. Или, според някои планове, да се подели от Великобритания, Германия, Полша и Румъния. Да се създадат крупни военно-учебни центрове за подготовка на милион украински войници, като за целта се намали възрастта за мобилизация от 25 на 18 години, да се възстанови украинския ВПК и да се снабди украинската армия със съвременно въоръжение. Целта остава същата – „опустошаване на руска армия“, за която от 1 декември влезе в сила указът за увеличаването ѝ до 2.4 милиона.

Средствата, с които САЩ биха опустошили руската армия в Европа, са тези, които има предвид адмирал Роб Бауър, т.е. ракети с малък и среден обсег. Защото със стратегическите няма да посмее нито адмирал Бауър, нито генерал Келог, нито Доналд Тръмп. Просто не им се иска да унищожат страната си и себе си. Все пак, за да не се изкушат да нанесат прецизни удари, трябва да им се демонстрират възможности и решителност. Именно такава е една от целите на удара с „Орешник“.

С какви РМСД разполагат САЩ, за да опустошат руската армия, и Русия, за да не допусне това?

Използването на ракетния комплекс „Орешник“ не предизвиква, а само обозначава съществуващата надпревара във въоръжаването с РМСД. Известно е, че с Договора, влязъл в сила на 1 юни 1988 г., бяха унищожени всички такива комплекси на САЩ и СССР и беше забранено развръщането им, но не беше забранено провеждането на научни изследвания и конструкторски разработки. До 2 август 2019 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че страната му излиза от договора, а същия ден от него излезе и Русия, от тази възможност се възползваха и двете страни и активно извършваха научни изследвания и разработки на нови образци. С прекратяване на договора престана тайната надпревара в този клас ракетно въоръжение и постепенно започнаха да се демонстрират постигнатите успехи.

Твърди се, че през 2022 г. в Русия е започнала работа по тема „Кедър“ за създаване на нов ракетен комплекс със средна далекобойност. Година по-късно се взема решение за опитно-конструкторска работа по създаване на такъв комплекс на базата на балистичната РСД „Рубеж“ с наименование „Орешник“ (от руски „Лешник“). Първото му полетно изпитание се извършва през октомври 2023 г., второто е през юни 2024 г., а третото е на 21 ноември 2024 г. и е в бойни условия – нанесен е удар по украинския Южен машиностроителен завод /Южмаш/. След успешния удар започва серийното му производство.

От военнотехническа гледна точка „Орешник“ е по-нататъшно развитие на РМСД, макар че не всичко в него е ново и като конструкция, и като възможности. Например хиперзвуковата скорост на полета. Такава от около 3 км/сек имаха РСД на САЩ „Пършинг-2“ и съветската РСД-10 „Пионер“, унищожени до 1991 г. съгласно посочения договор. Освен това съветската ракета също беше с касетъчна бойна глава с три, но ядрени бойни блока с индивидуално насочване. Всъщност основният нов елемент в „Орешник“ е конвенционалната касетъчна бойна глава с 6 бойни блока с индивидуално насочване, снарядени всеки с по 6 суббоеприпаса, поразяващи целта с кинетичната си енергия – поне така изглежда от известната досега информация. Носителят ѝ, ракетата, е или изцяло взета, или е модифицирана тази на РК „Рубеж“. От 2017 г. той е на въоръжение като междуконтинентална балистична ракета с обхват 6000 км в 29-та ракетна дивизия от състава на 33-та ракетна армия. Затова не е особен проблем чрез смяна на бойната глава дивизията да се превъоръжи с „Орешник“.

Оригиналното в него е това, че за първи път в балистична ракета със средна далекобойност успешно се съчетават създадени вече технологии, които значително повишават нейната ефективност. В частност, впечатляващо е постижението в металознанието. При навлизане в плътните слоеве на атмосферата температурата на суббоеприпасите, според казаното от руския президент в Астана на срещата на ОДКБ, се увеличава до около 4000СО и всъщност те летят като метеорити. Материалът, от който са изработени, не само че трябва да издържи на тази температура, но и да запази пробивната си способност. Дори не е за вярване, че „бензоколонката“, както през 2014 г. сенаторът Джон Маккейн нарече Русия, е способна да създаде такъв материал, защото като такава тя не може да има каквито и да е научни постижения. Но явно ги има и успешно ги демонстрира.

В случая с „Южмаш“ е нанесен удар по три подземни цеха с изключителна железобетонна защита, като едновременно са поразени завод за инструментална екипировка и завод за акумулатори. Унищожаването на трите цеха е с цел сриване на украинската ракетна програма, предвиждаща серийно производство на оперативно-тактическия ракетен комплекс „Гром-2“ (обсег 500 км) и модифицирания противокорабен „Нептун“ за използване на същото разстояние и по земни обекти. Има обаче предположение, че основната цел на удара е предотвратяване на възможността за създаване на украински „Кинжал“. Знаем, че руският ракетен комплекс „Кинжал“ всъщност използва модифицирана балистична ракета „земя-земя“ от комплекса „Искандер-М“ като клас „въздух-земя“ с въздушен носител, в случая МиГ-31К.

Предполага се, че съвместно със САЩ, в „Южмаш“ се работи по модифициране на армейската ракетна система АТАКМС (Army Tactical Missile System) в клас „въздух-земя“ с носител F-16, с които Украйна вече разполага. Новият комплекс би имал обсег не по-малко от 600 км. Създаването му е от значение на само за Украйна. САЩ биха го използвали навсякъде, където има на въоръжение многоцелеви изтребители F-16. Използването на такъв комплекс от Украйна би снело обвинението, че с ударите на АТКМС в дълбочина на руската територия САЩ стават участници в конфликта. Същото би било и с Великобритания и Франция, ако се развърне серийно производство и използване на „Нептун“. По всяка вероятност руското разузнаване е стигнало до извода, че разработката е успешна и е пред завършване и това е наложило за унищожаване на производствените мощности да се използва ракетния комплекс „Орешник“, макар че той все още е в полетни изпитания. Така ударът на „Орешник“ може да е предотвратил не само създаване на украински „Кинжал“, но и производство на самолетни безпилотни летателни апарати с голям радиус на действие.

Пентагонът рационално използва времето преди договора за ликвидиране на РМСД и след излизане от него за разработване на нови образци. Част от тях са готови и САЩ обявиха, че ще започнат развръщането им. През 2015 г. започва създаване на мобилен ракетен комплекс със земно базиране „Dark Eagle“ с обсег 2800 км. Неговата двустепенна ракета е с хиперзвуков планиращ боен блок, чийто полет е в рамките на земната атмосфера и затова трудно се открива и прехваща. Развръщането му се планира за 2025 г., като с него се въоръжава 17-та артилерийска бригада – през 80-те години на ХХ век тя беше въоръжена с „Пършинг-2“. Обявено е, че през 2026 г. в Европа ще бъде развърнат и ракетен комплекс PrSM (Precision Strike Missile), разработван от 2017 г. Има възможност първоначалният му обхват от 500 да бъде увеличен до 800 км, като ракетата му ще се изстрелва от пусковите установки на използваните и в Украйна РК HIMARS и РСЗО М270 MLRS (Multiple Launch Rocket System).

През есента на 2023 г. САЩ разположиха на остров Борнхолм в Балтийско море ракетен комплекс „Typhon“, който е непосредствена заплаха за Калининград и Балтийския и Северния флот на Русия. Той се комплектува с крилата пакета „Томахоук“ (2200 км) и модернизираната за поразяване на земни обекти зенитна хиперзвукова ракета SM-6 (Standard Missile-6) с далекобойност около 800 км. САЩ без проблем могат да използват и развърнатите вече противоракетни комплекси „Иджис-Ашур“ в позиционните райони в Девеселу, Румъния, и Радзиково, Полша, от чиито вертикални пускови установки, след замяна на софтуера, могат да се изстрелват „Томахоук“ и SM-6.

Обявеното от САЩ разполагане на РМСД в Европа се разглежда от Русия като заплаха, която не може да остане без отговор. На 6 май 2024 г. президентът Владимир Путин обяви, че Русия е разработила и започва производство на нови ракетни комплекси със средна и малка далекобойност. На 15 май е извършено полетно изпитание на нова балистична ракета за комплекс „Искандер-1000“ с обсег 1000 км. Стана известно, че се работи по модифициране на крилата ракета „Калибър“ (обсег 2500 км) за земно базиране и че продължава производството на хиперзвуковите „Циркон“ (1000 км) и „Кинжал“ (2000 км). Възможно е да се произвежда и нашумялата крилата ракета със средна далекобойност за комплекс „Искандер-К“, известна като „Новатор“. Сред тях, като средство за ефективно противодействие, е и „Орешник“.

Вече е ясно, че Европа отново ще трябва да живее под сянката на нови ракетни комплекси, които ѝ гарантират нерадостно бъдеще. Затова си е виновна тя, заела се с някакво необяснимо ожесточение да нанесе поражение на Русия, рискувайки собствената си сигурност и икономическо развитие. Навярно и в Европа, и в САЩ не знаят или не искат да знаят за констатацията на германския канцлер Ото фон Бисмарк: „Зная много начини да изкарам руската мечка от бърлогата, но не зная нито един да я върна обратно“. Западът, за да я върне поне до входа на бърлогата, ще трябва да се съгласи с целите на руската специална военна операция и да участва в създаване на еднаква система за сигурност на всички страни в Европа.

Автор: полк. Гергин Гергинов