Автор: полк. доц. Гергин Гергинов
Преди, по време и след срещата на президентите на Русия и САЩ в Аляска прозвучаха различни коментари и анализи, които, основавайки се на предположения, често бяха неточни и повърхностни. В едни от тях се заклеймяваше поведението на президента Доналд Тръмп, а в други се присъждаше победа на президента Владимир Путин. Според някои коментатори президентът Тръмп се стреми да наложи на Русия неприемливи условия за прекратяване на войната, докато президентът Путин прави всичко възможно да не допусне това.
На фона на тези противоречиви оценки нека приемем на пръв поглед невероятната мисъл, че за САЩ би било изгодно Украйна да бъде под влиянието на Русия. Да допуснем, че това се осъществи. В такъв случай Русия ще се превърне в световна сила, която ще респектира Европа и, независимо от различията в мащабите на икономиките, ще се държи като равна с Китай. Така САЩ ще останат и в бъдеще необходим гарант за сигурността на Европа, която ще продължи да бъде в подчинено положение спрямо тях. Китай няма да може да направи Русия икономически зависима и няма да може със сигурност да разчита на нея като на свой тилов регион, което би било изключително благоприятно за САЩ.
САЩ ще сътрудничат с Русия в икономиката, ще разширяват нейните възможности и така тя ще може да се държи на определена дистанция както от Европа, така и от Китай. Накратко, президентът Тръмп може би се опитва да приложи „триъгълната дипломация” на Хенри Кисинджър от началото на 70-те години на ХХ век, чрез която тогава САЩ подобриха отношенията си със СССР и създадоха условия за икономическия подем на Китай.
Разликата е, че днес Русия и Китай са стратегически партньори, което почти свежда до нулева вероятността за осъществяването на нов вариант на „триъгълната дипломация”. Но както е известно, в политиката няма вечни приятели, а само вечни интереси. САЩ ще продължат да поддържат добри икономически отношения с Китай, защото още дълго време ще извличат ползи от това, но нищо не им пречи да имат такива отношения и с Русия. Русия също има интерес от подобно развитие в триъгълника САЩ – Китай – Русия, тъй като значението на Европа намалява, а центърът на икономиката и политиката вече е в Азиатско-тихоокеанския регион. Там една по-силна Русия би имала съществена роля, като едновременно ограничава политико-икономическото пространство на Китай.
САЩ и Русия обявиха като своя идеологическа основа консервативните морални ценности, противопоставяйки се на либералната демокрация на глобалистите от САЩ и Европа. Тази основа създава възможност за общо противопоставяне на тяхната идеология, което по всяка вероятност ще се задълбочава. Либералните глобалисти организираха събитията в Украйна през 2014 г. и я подготвиха за война с Русия. Повече от три години и половина те я разпалват по всички възможни начини, а днес, когато се очертава възможният ѝ край, не крият злобата си както към президента Тръмп, така и към президента Путин, който успешно се противопостави на плановете им за стратегическо поражение на страната си.
Пример за това е трескавото организиране на среща след среща за оказване на натиск както върху американската администрация, така и върху украинския президент. В Лондон Зеленски бива инструктиран преди всяка среща във Вашингтон, а неотдавна германският канцлер Фридрих Мерц в интервю за телевизия ARD разказа как е поучавал украинския лидер как да се държи с американския си колега.
Днес битката с глобалистите се води именно за войната в Украйна. Спирането ѝ, дори при минимален успех за Русия, ще означава пълно поражение за либералните глобалисти. Затова ожесточението срещу курса на администрацията на президента Тръмп е толкова голямо. Ето защо на 18 август се готви „десант“ във Вашингтон в състав Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Киър Стармър, Фридрих Мерц и дори генералният секретар на НАТО – в подкрепа на украинския президент. Преди това обаче ще се проведе среща за приемане на единен план за оказване на тази помощ и, разбира се, за противопоставяне на взетите в Аляска решения.
Засега обаче на масата на преговорите са САЩ и Русия. Либералните глобалисти от Европа остават зад вратата на залата, макар че е възможно по милост някой от тях да бъде поканен – без право на глас. Украинският президент е привикан, за да му бъдат съобщавани вече взетите решения. Такава е днешната обстановка, в която се оказаха либералните глобалисти в битката си с Русия.
Според някои медии най-големият радетел за глобализация на планетата е Китай, защото в глобализиран свят неговата икономическа, а следователно и политическа експанзия ще има максимален ефект. Това обаче явно противоречи на плановете на САЩ за запазване на световното лидерство, което те не крият. Русия също изразява несъгласие с китайската политика, макар и само по отделни нейни аспекти, като запазва своята независимост. Такъв подход не ѝ пречи да поддържа добри политически и икономически отношения с Пекин, въпреки че понякога последните не носят очакваната ефективност.
Реализирането на крупни съвместни инвестиционни проекти между САЩ и Русия би било от полза и за двете страни. Срещата в Аляска, освен че даде знак, че подобни проекти са възможни, показа и новото място на Русия на глобалната политическа сцена, както и разпада на досегашния ялтенски световен ред. Какъв ще бъде новият, ще зависи от политиката на Русия и от успеха на „триъгълната дипломация” на САЩ.
Автор: полк. доц. Гергин Гергинов
Коментирай първи