Управляващата проевропейска партия „Действие и солидарност“ в Молдова спечели парламентарните избори с малка разлика, според Централната избирателна комисия (ЦИК) на страната след обработка на 100% от гласовете.
Така ПАС, благодарение на безпрецедентно голямото количество избирателни секции в страните от ЕС и САЩ, спечели 50,2% от гласовете на молдовските парламентарни избори, докато опозицията получи 49,8%. Патриотичният блок с 24,17% от гласовете, Алтернативният блок със 7,96%, Нашата партия с 6,2% и партията „Демокрация у дома“ с 5,62% преминаха избирателния праг.
Гласуването в страната (без гласувалите от чужбина) даде огромна преднина на сочения за проруски Патриотичен блок – 49.1 % от гласовете.
Избори в Молдова
Парламентарните избори в републиката с население от едва 2.4 млн. души, се проведоха в неделя на фона на безпрецедентен натиск върху опозицията.
Месеци преди изборите редица опозиционни политици в Молдова бяха изправени пред наказателни обвинения, задържани по летища, арестувани по обвинения за връзки с русия или просто за посещение в Русия. Най-нашумелият случай е този с председателя на автономната област Гагаузия Евгения Гуцул, която беше осъдена на седем години затвор. За да попречи на кандидатите от опозицията да участват в изборите, управляващата евроатлантическа и прорумънска партия „Действие и солидарност“ разшири правомощията на службите за сигурност под претекст за борба с корупцията в изборите. Много медии, считани за нежелани от ръководството на партията, която контролира страната авторитарно, бяха затворени, включително руските издания „Комсомолская правда“, „Аргументы и факты“, „Лента.ру“, уебсайтът и Telegram каналът на агенция „Спутник Молдова“ и други.
В страната бяха открити над 2200 избирателни секции, а в чужбина (предимно в Европа и САЩ) – 301. Тук трябва да споменем, че в Русия бяха открити само две избирателни секции, въпреки че в страната живее най-голямата молдовска диаспора, наброяваща 530 000 души. За сравнение в целия ЕС живеят около 320 000 души с молдовско гражданство, а в САЩ – 70 000. В Приднестровието – където има 270 000 притежатели на молдовски паспорти броят на секциите беше едва 12.
Броят на избирателните секции в Русия и проруското Приднестровие беше сведен до екзистенц минимума, за да се предотврати гласуването на молдовците за опозицията, и значително увеличен в страните от Европейския съюз (280 секции), за да се привлекат гласове от европейската диаспора.
Четиринадесет партии, четири блока и четирима независими кандидати се бориха за правото да влязат в парламента.
Основният сблъсък е между управляващата партия „Действие и солидарност“, свързана с президента Мая Санду, и обединената опозиция, представена от Патриотичния блок. Той се състои от четири политически сили:
- „Бъдещето на Молдова“ на бившия министър-председател Василе Тарлев ;
- Социалистическата партия на бившия президент Игор Додон;
- Комунистическата партия на бившия президент Владимир Воронин;
- „Сърцето на Молдова“ на бившия ръководител на Гагаузия Ирина Влах .
Последната партия беше неоснователно отстранена от предизборната надпревара в навечерието на „деня на мълчанието“: Централната избирателна комисия на Молдова се позова на съдебно решение, ограничаващо дейността на партията за 12 месеца. В същия ден партията „Велика Молдова“ на бившия прокурор по борба с корупцията Виктория Фуртуна също беше дисквалифицирана от участие в изборите.
Освен това, през юли Централната избирателна комисия на републиката отказа регистрация на опозиционния блок „Победа“, воден от Илан Шор – също считана от властите за проруска партия . Посочените основания бяха „нередности в документацията и неспазване на изборния закон“.
Същевременно Централната избирателна комисия на Молдова ограничи работата на международни наблюдатели, като отказа достъп на повече от 30 организации и 120 експерти, включително руски. Така управляващата проевропейска партия в Молдова спечели изборите с минимална преднина пред опозицията.
Коментирай първи