Автор: Стенли Макйънг – 06 април 2025

Днес манипулацията на историята през медиите, историческата наука и културния мейнстрийм е толкова силна, че по-младите поколения нямат почти никакъв шанс да разберат същността на проблема. Според Андрей Фурсов западната пропаганда от десетилетия грижливо и упориито изкривява историята, внушавайки, че Втората Световна война води своите корени от подписването на Съветско-германския договор за ненападение (който същата тази пропаганда нарича неправилно “Пакт Молотов-Рибентроп”). Обаче на западната аудитория не й се казва и дума за одобрително-мълчаливото съгласие на западните европейски държави с анексирането на Австрия и Судетската област на Чехословакия от Хитлерова Германия. Услужливо се забравя и за Мюнхенския договор от 1938, в който Великобритания и Франция признават правото на Германия върху прясно анексираната Австрия и окупираната вече цяла Чехословакия. Лондон и Париж подписват този договор с Хитлер от страх да не ги нападне, предавайки Чехословакия, с която и двете страни имат военен договор. С Мюнхеннския договор Англия и Франция се превръщат в съучастници на Хитлер.

По същия начин западната пропаганда буквално заличи истината за Минските споразумения през 2014 и 2015 година между Украйна и сепаратистките републики в Донбас с посредничеството на Германия, Франция и Русия. Истината за това как те просто бяха използвани, за да спечели солидарния Запад да въоръжи фашизираната Украйна за директна война с Русия. Лъгали са Русия. Признаха го след години и Меркел и Оланд. Фашизмът, както навремето, така и сега е използван успешно в кампаниите на Запада “Drang nach Osten” – за слагане заграбване на Руско-съветските ресурси. Без да го оправдавам, трябва да се каже че той, фашизмът, е просто една маша в ръцете на тези, които просто искат да овладеят и да си разделят Хартланда, който е пълен с ресурси, които единствени могат да осигурят на англосаксонския елит контрол над света, ако се опираме на думите на западни геополитици като Макиндер, Махан и Спийкман.

Още през 2014 откровенният фашизъм завладя Киев с помощта на цветна революция, проведена по сценария на Джийн Шарп. Фашизмът стана важна съставляваща на радикалните украински организации. Нека си припомним само лозунгите “Слава Украине”, организациите “Десен сектор”, “Азов”, речта на украинския президент Порошенко от 2015 г.: “Техните деца (на сепаратистите от Донбас) ще гният в мазетата (понеже по това време украинската армия ги бомбардираше денонощно), а нашите ще ходят на училище”. Ако неолибералите в нашата страна подкрепят такива хора, то тази подкрепа не е идеологическа, а е породена от омраза към страна, която просто изгражда своя свят и запазва ценностите си. Сещате се за коя държава говоря – у нас тя е известна със стереотипите за матрьошки, мечки и водка.

Освен, че използва фашизма като своя държавнотворческа идеология, за постигането на своите цели киевския режим използва и терористични методи. Достатъчно е да си спомним жертвите и опитите за убийство чрез взривяване на хора от руската интелигенция и военни именно от украински фашисти. Също така да не забравяме и атаките с дронове по стотици населени места в Русия – целенасочени удари по обекти, в които живеят единствено цивилни граждани (атаките в Кубан, Татарстан, Крим и други региони). Ако се разхождате по тези места ще видите, че по улиците има изградени убежища, за защита на цивилното население.

С тези свои действия Киев помага за дългото и мъчително самоубийство на Европа, която на няколко пъти през последните години се простреля и в двата крака. Започвайки със санкциите след кримските събития през 2014 година, преминавайки през опита им за икономическо, политическо и културно изолиране на Русия от света, и завършвайки с безсмислената диверсификация и взривяване на енергийната си инфраструктура, доставяща й евтини руски суровини.

Европейската помощ за Киев е напълно безсмислена, защото боеспособната армия на Украйна е на привършване, а европейските армии днес са на светлинни години назад от това, което бяха преди десетилетия. Парите няма да могат да накарат изнежените от неолиберализъм европейски младежи да служат в армията. Рехавите възможности на Европа да произвежда военна техника и амуниции не могат да спрат Русия и да запазят целостта на Украйна. Единственото, което е по силите на европейските държави е просто да удължат украинската агония. Новата администрация на САЩ ясно заяви, че Киев се намира в безизходно положение и няма как да спечели тази война, разчитайки на себе си или на европейски помощи. Европейците покрай извращенията на неолибералната си идеология се превърнаха в консуматори и не само. Така че е невероятно дори да му хрумне на някой, че ще отидат да пролеят кръв за своите киевски уж съюзници. Много е съмнително дали са готови да се борят дори за своите държави. Та нали хора като Томи Робинсън, които се борят за ред в родината си, са в затвора или ги чакат съдебни дела. Най-отчайващото е, че неолибералното население обсипва с мръсотия такива като Робинсън, но си затваря очите пред ежегодните трагедии около него в Европа, причинени от мигранти.

САЩ се изтеглиха от украинското блато, обезсилвайки военните възможности на киевския режим. Но нека не забравяме, че и вътре в самата Европа (ЕС) има сили, които могат да попречат на Брюксел да хвърли в украинския огън и Източна Европа. Виктор Орбан е флагманът на евроскептицизма и “силният човек” на Унгария (както е озаглавена една книга). Важно е да се отбележи неговия политически опит от края на 80-те. Практически през целия си съзнателен живот той е врял и кипял в политиката. Другият играч в тази компания е Робърт Фицо със също колосален управленски опит. Тези хора са следвани от Мелони в Италия и Марин Льо Пен с нейния “Национален фронт” във Франция, а също така да не забравяме и реванша, за който жадуват и полските патриотични сили. Евроскептицизма се изяви силно и в Румъния, където народа поиска да избере своя “Орбан” за президент. Този порив беше спрян от управляващите неолиберали с диктаторски мерки. Спрян, но засега.

Брюксел поведе изтощителна война с американския патриотичен тръмпистки елит. Като добавим към това и украинските проблеми, вътрешния евроскептицизъм и безумното решение на Урсула и хората й да отворят още един фронт – срещу сръбските лидери в Сърбия – Вучич и в Република Сръбска – Додик… Имайки предвид засилващото се недоверие към европейската администрация, диверсификацията, икономическата криза и проблемите с балканските страни, Брюксел най-вероятно ще бъде принуден да се съсредоточи само върху вътрешните си проблеми. Украйна ще остане на заден план, за да може европейската администрация да си запази управленските позиции, които могат да й бъдат отнети от евроскептиците.

Ако някой е останал с впечатление, че Зеленски може да решава нещо, както му бе вменявано (на него и на цялата западна аудитория) през последните няколко години, значи е в голяма грешка. Шамарът, който му нанесоха Тръмп и Венс в Белия дом беше едно от нещата, които предсказват, че Украйна ще трябва да седне в ъгъла докато се решава нейната съдба.

“Украинската формула за мир”, която най-нагло имаше антируски характер е един текст на хартия, който няма и нужда да бъде поглеждан повече. Срещите в Рияд и Истанбул показаха не само на Киев, но и на Украйна, че местата за преговорите по Украйна са заети вече от Москва и Вашингтон. Без Русия е невъзможно да се водят разговори за мир, тъй като Москва заяви, че ще отстоява своите интереси, а това означава, че правата на руското население в Украйна са сред тях. А колко е въпросното руско население в Украйна? 30, 40, 50% от целия народ? Скоро истината ще стане известна чрез референдуми в цялата страна, а вие си направете изводите какво бъдеще я чака Украйна.

В заключение трябва да знаем, че фашизмът е инструмент, който се изхабява. Режимът в Украйна си позволи безумната наглост да играе, и то дълго, върху нервите на Русия и да се прави на началник на Западния свят, искайки оръжие и пари. Сега обаче Европа и Киев ще бъдат само зрители с право на възмущение относно решенията за съдбата на украинската държава. Руският елит показа, че националните интереси са преди всичко и Русия няма да излезне на ринга на международните преговори неподготвена, както го направи в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Урокът е научен, сега единственото, което може да направим е да посочим местата на ЕС и Киев до нас – зрителите.

Автор: Стенли Макйънг

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: