Простичко е. Попитайте ИИ chatgpt и той ще ви отговори. „Би ли ми дал подробности за проведения през 1994 година в Донбас референдум“, попитах ИИ, и ето какво ми отговори той:

ИИ: През 1994 г. в Донбас (в Донецка и Луганска области) е проведен консултативен – неофициален за Киев – местен референдум. Той не е бил признат от централната власт в Украйна, но е организиран от официалните местни органи на самоуправление – регионалните съвети, след напрежението между местните елити и новото украинско правителство след разпадането на СССР.

Ето подробностите:

Кога се провежда?

• На 27 март 1994 г., паралелно с първия тур на парламентарните избори в Украйна.
• Проведен е в Донецка област и в Луганска област.

Какви въпроси се гласуват?

Референдумът е консултативен и съдържа четири ключови въпроса, свързани с автономията и езиковия статут в региона:

1. Трябва ли руският език отново да стане втори държавен език на Украйна?
2. Трябва ли руският език да има статут на официален език в Донецка (Луганска) област?
3. Подкрепяте ли широка икономическа автономия на региона (т.нар. „регионално самоуправление“)?
4. Подкрепяте ли Украйна да се присъедини към икономическия съюз на държавите от ОНД (Икономическа организация на някои държави от бившата СССР около Русия – бел. ред.)?

Какви са резултатите от референдума?

• За руски като втори държавен език — над 80% „за“
• За руски като официален език в Донецка област — около 90% „за“
• За разширена автономия — около 80% „за“
• За присъединяване на Украйна към икономическото пространство на ОНД — над 80% „за“

Точните цифри варират при различните източници, тъй като централната избирателна комисия на Украйна не признава и не публикува резултатите.

Как реагира Киев?

• Украинското правителство обявява референдума за противоконституционен, защото само национален референдум може да променя езиковия статут или държавното устройство.
• Нито един от резултатите от референдума не е приет или приложен.
• Донецките и луганските регионални елити използват резултатите за политически натиск срещу централната власт през 1990-те.

Историческо значение на референдума в Донбас от 1994 г.

Въпреки че този референдум няма юридическа сила, той:

• показва ранното напрежение между източните индустриални региони и Киев;
• често се цитира по-късно (след 2014 г.) в контекста на аргументи за настроенията в Донбаския регион, защото от него става ясно, че още през 94 г. иска независимост от Киев — автономия, промяна на езиковия статут и по-тесни връзки с Русия.

Кой стои зад референдума? (Политически контекст и участници)

Инициатори:

• Донецкият областен съвет – основният организатор.

• Подкрепа от местния промишлен елит

• Политически подкрепян от:

  • Партията на регионалното възраждане на Донбас (ранни структури на бъдещата „Партия на регионите“);

  • Партията на труда на Украйна и други леви/проруско настроени сили от цяла Украйна в онзи период.

Защо искат референдум?

• Силно недоволство от новите икономически политики след 1991 г., които засегнаха тежката индустрия, основа на Донбас.

• Желание за запазване на руския език като официален, тъй като е доминиращ в региона.

• Недоверие към централната власт в Киев, проповядваща все по-втвърдяващ се украински национализъм и страх у местното население от политиката на Киев за силова „украинизация“.

• Опит да се укрепи влиянието на местните елити чрез натиск върху Киев.

Позиция на Киев

• Правителството и Централната избирателна комисия обявяват референдума за невалиден и противоконституционен, защото областите нямат право да променят държавното устройство или езиковия си статут.

След което ИИ chatgpt любезно ми предлага следното:

– Ако искаш, мога също: да ти дам хронология на всички сепаратистки инициативи в Донбас от 1991 до 2014. А също и да направя кратък анализ защо настроенията от 1994 г. не доведоха до реално отделяне на тези две области от Украйна тогава, а през 2014 – да.

След утвърдителния ми отговор ИИ продължи:

– Разбира се — ето и двете неща, подробно, ясно подредени и базирани на исторически документи и академични анализи:

1) Хронология на сепаратистките / автономистките инициативи в Донбас (1991–2014)

1991–1992: Първи автономистки гласове след разпада на СССР

• След обявяването на независимостта на Украйна (24 август 1991) в Донецк, Луганск, Днепропетровск, Харков, Запорожие, Одеса и в други региони възникват групи, настояващи за автономия (на цяла Украйна от Русия), а не за независимост.

• Създава се „Интердвижение Донбас“ – организация, ориентирана към защита на рускоезичното население и запазване на връзките с Русия.

• Идеи за „договорни автономни отношения“ между Донбас, Харков, Днепропетровск и Киев се появяват и имат немалка, но и недостатъчна подкрепа.

1993: Икономическите кризи пораждат регионален дискомфорт

• Тежката индустрия рухва, спад в добивите на въглища, масови стачки.

• На някои протестни митинги се появяват лозунги за федерализация на Украйна, но нищо организирано и постояннo.

1994: Консултативният референдум за автономия (в Донецк и Луганск)

• Провежда се паралелно с парламентарните избори.

• Въпросите са за езиков статут, икономическа и политическа автономия от Киев и икономическо сближаване на Украйна с ОНД.

• Не съдържа въпрос за пълно отделяне от Украйна.

• Киев го обявява за неконституционен, но не последват репресивни мерки.

1995–2000: Идеите за автономия постепенно стихват. Причини за това:

• Донбас получава ключови позиции в националната политика: много министри, премиери, а по-късно и президента (Янукович) идват от този регион и защитават правата му.

• Местните елити се задоволяват с интеграция в централната власт и идеите за отделяне стихват.

2003–2004: Първи по-сериозни прояви по време на Оранжевата революция

• След избирането на Виктор Юшченко (прозападен курс), Донецкият областен съвет приема декларации за федерализация.

• В Днепропетровск, Луганск, Харков, Крим и Одеса се обсъжда идеята за „Югоизточна автономна република“.

• Представители на тези пет области провеждат конгрес в гр. Северодонецк, Донецка област (ноември 2004), на който обсъждат и координират отделянето си в „Югоизточна автономна република“, но идеята затихва след политическо споразумение с Киев.

2006–2010: Управлението на Партията на регионите

• Партията на регионите, доминирана от Донбас, печели парламентарните избори няколко пъти.

• През 2010 Янукович става президент; влиянието на Донбас върху цяла Украйна достига своя пик.

• В този период сепаратизмът в Донбас и цяла юго-източна Украйна практически изчезва – смисълът му се губи, защото регионът Донбас контролира държавните решения, а те дават по-големи права на самоуправление на всички украински региони.

2013–2014: Ескалация след Евромайдана

• Политиката на Янукович за по-близки отношения с Русия се срива след протестите в Киев.

• След свалянето му (февруари 2014), вакуумът на власт в Донбас става огромен.

• Местните съвети в Донбас взимат властта изцяло в свои ръце, подпомагани от въоръжени групи, подкрепяни от руски структури.

• През март–април 2014 започват захващания на администрация и полиция в Донецк и Луганск, създаване на „народни съвети“.

• На 11 май 2014 се провежда „референдум“ за „независимост“ на т.нар. ДНР и ЛНР — който не е международно признат.

---

2) Анализ: Защо през 1994 г. не се стигна до реално отделяне на Донбас от Украйна, а през 2014 г. – да

✔ 1994: Недоволство, но не и желание за отделяне

1. Местните елити имаха силно влияние в Киев.
   Местния политически елит, обединен по–късно в Партията на регионите разчиташе да управлява страната, а не да се откъсва от нея.

2. Страната, към която Донбас искаше да се присъедини по това време беше в тежка икономическа криза.
   Русия през 90-те е в икономически срив и геополитическа слабост – няма нито ресурс, нито стратегия да подкрепя отделяне на проруски настроените части от Украйна.

3. Повечето жители просто искаха по-добри условия за живот, надявайки се и вярвайки, че Украйна все още е неразривна част от Русия.
   Проучванията от 1993–1995 показват висока подкрепа за автономия в Донбас и целия украински юго-изток, но много ниска за пълно отделяне.

4. Държавата все още функционира достатъчно стабилно.
   Въпреки кризите, Украйна в този период не губи контрол върху региона.

✔ 2014: Комбинация от вътрешен срив и външен натиск

1. Падането на Янукович остави Донбас без политически „покровител“.
   Регионът внезапно загуби достъп до централната власт, а местните структури се оказаха разпокъсани и дезорганизирани.

2. Русия след 2012–2013 стана по-агресивна геополитически.
   След анексията на Крим през март 2014 Москва най-сетне започва да обръща внимание на руското и рускоезично население м източна Украйна.
   Има доказателства за организирано проникване на военни и инструктори в Донбас.

3. В Донбас местни воъоръжени групи заемат административни сгради – нещо, което не се е случвало през 90-те.
   Тази военизирана динамика променя ситуацията радикално.

4. Местното население възприема майдана в Киев като „фашистки преврат“ и това го мобилизира за отделяне.
   Опасенията за езика и идентичността на местните бяха потвърдени от първите стъпки на новата киевска власт.

5. Доверието в държавата стана минимално.
   След Евромайдана институциите временно бяха парализирани, а полицията в Донбас почти не оказа съпротива на въоръжените формирования.

6. Икономическата логика се променя.
   Част от регионалния елит се надяваше, че автономия под руски контрол ще им осигури повече власт, отколкото новият курс на Киев.

---

Кратко обобщение

• • 1994 г. – силни автономистки настроения, но Украйна е единна; Донбас се стреми към влияние, а не към пълно отделяне. Липсва външна намеса.

  • 2014 г. – вакуум на власт след майдана, въоръжени местни групи, силна руска намеса → резултатът е сепаратистки взрив.

ВИЖТЕ И ТОВА ВИДЕО ПО СЪЩАТА ТЕМА:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: