Автор: полк. Гергин Гергинов
В началото на мандата на президента Тръмп се създаде впечатление, че той може да разбере реалните причини за конфликта в Украйна и да направи така, че между САЩ/НАТО и Русия да се създаде система за еднаква сигурност на континента. Само десет месеца по-късно става ясно, че надеждата не се осъществява и че напрежението между тях отново започва да се увеличава. След като не постигна примирие в Украйна, защото причините за войната не само че не се премахват, но и се задълбочават, президентът Тръмп премина към силов натиск с едновременно увеличаване на икономическия. Това е ясен знак, че стратегическото поражение на Русия продължава да е цел на САЩ/НАТО/ЕС.
В средата на октомври той започна със заплаха с ракети „Томахоук“ и демонстрация на сила чрез командно-щабно учение „Global Thunder-2025”, по време на което е отработван превантивен ядрен удар срещу Русия. Три дни след съобщението, че са завършени изпитанията на руската крилата ракета „Буревестник“, САЩ демонстративно показаха полет на бомбардировач В-52 на височина 1500 м с установени на конзолите две нови ядрени ракети AGM-181, намиращи се в изпитания и предназначени основно за новия стратегически В-21. Отговорът на Русия също е силов – на 22 октомври тя проведе реално учение с бойна стрелба на своята стратегическа триада, което стана първото напомняне на Запада, че политиката му става твърде опасна. Напрежението се увеличи, след като няколко часа преди срещата си със Си Дзинпин президентът Тръмп публикува свое решение на страницата си в „Трут соушъл“, според което Министерството на войната трябва незабавно да започне изпитание на ядрено оръжие. На 6 ноември руският президент разпореди проучване на целесъобразността от провеждане на ядрени изпитания в Русия, което показва неотстъпчивостта ѝ в започналото силово противопоставяне. Същото се отнася и за САЩ – на следващия ден американският президент потвърди решението си за ядрени изпитания. Тези действия показват, че забравената опасност от ядреното оръжие вече става фактор в отношението между двете велики сили.
Възможно е президентът Тръмп да е решил така да повиши авторитета си в страната, защото турнето му в Азия не беше особено успешно. Република Корея категорично отказа да спре доставките на руски енергоносители, той не успя да се срещне с ръководителя на КНДР, а с Китай не постигна желаното договаряне. Навярно поради това след срещата САЩ изпратиха в Южнокитайско море 11-та авиационна ударна група начело със самолетоносача „Нимиц“, усилена с още три бойни кораба. Красноречива стъпка, в отговор на която Китай постави в бойна готовност над сто самолета и придвижи срещу „Нимиц“ група кораби от Южния Военноморски флот.
В съобщението си Тръмп твърди, че САЩ разполагат с най-голям ядрен потенциал в света, което, според авторитетния Стокхолмски международен институт за изследване на мира, към началото на 2025 г. е така. Но само за броя на развърнатите ядрени боеприпаси, т.е. на готовите за незабавно използване – те са 1770 на САЩ срещу 1718 на Русия. Общо САЩ разполагат с 5177 ядрени боеприпаса, срещу 5459 на Русия. Към същата дата на планетата има 12241 ядрени боеприпаса в различно състояние.
Какво всъщност означава решението на президента Тръмп и защо на САЩ са необходими ядрени изпитания?
След съобщението на президента Тръмп в медиите и сред специалистите започна активно обсъждане какво всъщност означава то. Според вицеадмирал Ричард Корел президентът не е имал предвид изпитания на ядрени боеприпаси, а на носители за тях. Действително, за да неутрализира впечатлението, че САЩ ще пренебрегнат задължението си съгласно Договора за забрана на ядрените изпитания от 1996 г., на 5 ноември те извършиха полетно изпитание на МБР „Минитмън-3“. То обаче остана почти незабелязано и медийните анализи продължиха. Специалистите са категорични, че САЩ не са готови за провеждане на реални ядрени изпитания. За разлика от готовия за изпитания руски полигон „Нова земя“, техният „Невада“ е напълно занемарен вече над 30 години и за привеждането му в готовност са необходими значителни средства и време.
САЩ извършиха последно подземно ядрено изпитание на полигона „Невада“ през септември 1992 г. По-късно страната подписа, но не ратифицира договора от 1996 г. за забрана на ядрените опити. През 1995 г., Лос-Аламоската, Ливърморската и Сандийската национални лаборатории заедно реализират проект “Инициатива за ускорено стратегическо изчислително моделиране“. Същността му е компютърно моделиране параметрите на ядрените заряди, което се базира на голяма база данни, формирана от параметрите на проведените 1054 опита до 1992 г. Оттогава САЩ не произвеждат нови боеприпаси и не обогатяват уран. Извършените ядрени опити в СССР до 1990 г. са 715, а на Китай – 47. В средата на 90-те години на ХХ век в САЩ са уверени, първо, че на Русия и Китай ще трябва много време да разработят технология за моделиране, второ, договорът ще ги задължи да не провеждат реални изпитания и следователно няма да имат база данни за моделиране, т.е. няма да бъдат сигурни в състоянието на ядрените си боеприпаси. Следователно за САЩ договорът е бил средство за увеличаване на неувереността на основните си противници в боеспособността на собствените им ядрени арсенали.
Точността на модела се проверява чрез т.н. подкритични ядрени изпитания. Те се извършват от ядрените страни в лаборатории по специална технология с подкритична маса на ядреното вещество така че да не започне верижна ядрена реакция – по този начин се установяват настъпили изменения в заряда и се прави оценка на бойните му качества. Въпреки това, по различни причини, съмнение в тях винаги има и докато не се извърши реален ядрен взрив не може да има стопроцентова гаранция.
Според отчета по „Програма за ръководство и управление на запасите“ на Министерството на енергетиката на САЩ, което създава и управлява ядрения арсенал, нито един ядрен боеприпас не е преминал през програмата за удължаване на експлоатационния срок и поради това не е ясно реалното им състояние. Това е една от причините президентът Тръмп да е разпоредил провеждане на реални ядрени изпитания. Ето пример. Зарядите за тактическите ядрени авиобомби В61-12, предназначени за Европа, се вземат от разкомплектуваните В61-3 и В61-4, произведени още през 60-те години. По същия начин се създава и стратегическата B6113, за която се използва заряд от В61-7. Това е така, защото САЩ отдавна унищожиха промишлените си възможности за обогатяване на уран и днес произвеждат само плутониеви заряди, необходими за иницииране реакцията на синтеза при взривяване на термоядрени боеприпаси.
През 2024 г. в Лос-Аламовската лаборатория е произведен първият плутониев заряд – той е за бойна глава W87-1, предназначена за разработваната МБР „Сентинел“, чийто уранов заряд е взет от W87, произведен още през 1979 г. За укрепване на деветте лаборатории, в които се модернизират ядрените боеприпаси чрез замяна на всички възможни елементи, но без урановия заряд, САЩ заделят огромни средства. Това важи за всички ракети на подготвяната нова стратегическа триада – ракетоносната подводница „Колумбия“, стратегическия бомбардировач В-21 „Рейдър“ и МБР „Сентинел“. Този подход означава, че САЩ до 2035-40 г. няма да разполагат с напълно завършена нова ракетно-ядрена триада. Именно поради това Пентагонът предвижда укрепване на съществуващата чрез разконсервиране на 56 пускови установки от 14-те подводници „Охайо“ с цел увеличаване броя на базираните в тях балистични ракети „Трайдънт-II“, както и преоборудване на 30 бомбардировача В-52 като носители на ядрено оръжие. В Пентагона са наясно, че ако не се извършат реални ядрени изпитания, няма да има увереност в бойна ефективност не само на днешната, но и на подготвяната нова ракетно-ядрена триада.
Проблемът е изключително важен, защото, както през втората половина на ХХ век, така и днес военната стратегия на САЩ се основава на възпиращото въздействие на ядреното оръжие. Тя обаче не осигурява постигане на главната политическа цел и затова през последните десетилетия те разработват нови концепции за постигане на победа в ядрена война с Русия.
Първа стратегическа концепция стана идеята за „Бърз глобален удар“, възникнала през 80-те години на ХХ век. Нейната цел беше нанасяне на масиран удар с конвенционално високоточно оръжие със земно, морско и въздушно базиране по стратегически обекти на противника така, че той да няма възможност да използва своя потенциал за ответна реакция. Към 2010 г. САЩ бяха готови, според тогавашния министър на отбраната Робърт Гейтс, да нанесат такъв удар. Проблем за тях стана създаването на руски високоточни стратегически конвенционални оръжия, които направиха концепцията за бърз глобален удар твърде опасна за използване. Това наложи на САЩ разработване на нова концепция и през 2017 г. такава стана „Многосферната стратегическа операция“.
Тя е предназначена за унищожаване на руския ядрен потенциал до 60-70%, след което със средствата за ПРО да се отрази евентуален, но значително отслабен ответен удар. Именно с такава цел президентът Тръмп обяви противоракетния проект „Златен купол“. Освен сухопътно и морско базирани противоракетни комплекси, той предвижда създаване и на космически ешелон от разузнавателни и ударни космически апарати, способни да определят старта на МБР и да ги унищожат още в неговото начало. Победа ще се постигне чрез едновременно провеждане на бойни действия на сушата, морето, въздуха, космоса, киберпространството и електромагнитния спектър. Всъщност новата концепция представлява бърз глобален удар с разширени възможности, но със същата цел – стратегическо поражение на Русия.
Очевидно е, че посочените концепции и идеята за земно-морско-космическа система за ПРО „Златен купол“ създават съвършено нова стратегическа обстановка. Така беше при президента Рейгън с неговите „Звездни войни“, така става и при президента Тръмп. И в двата случая тя предизвика съответно военно противодействие. Още в края на 80-те години в СССР започва разработване на оръжия не само за противодействие на бързия глобален удар, но и за постигане на определено превъзходство. Тогава се приема за изпълнение проект „Албатрос“ за създаване на управляем хиперзвуков боен блок за МБР, по-късно изделие 4202, а през 2018 г. боен блок „Авангард“. Той е приет за серийно производство в следващата година, а днес с него са въоръжени два ракетни полка от 31-ва ракетна армия с щаб в Оренбург. При наличие на равни по възможности ракетно-ядрени сили и при определено руско превъзходство )САЩ нямат свой „Авангард“), става нецелесъобразно директно осъществяване на многосферна стратегическа операция срещу Русия, което налага възприемане на друг подход за реализирането ѝ.
Действията на САЩ през последното десетилетие показват, че по всяка вероятност има решение многосферната операция да се осъществи постепенно, най-вероятно на два етапа – подготвителен (икономическо изтощаване и отработване на методи за извършване на диверсии срещу стратегически обекти) и военен чрез извършване на многосферна операция с използване на тактическо и стратегическо ядрено оръжие.
Етапът на икономическо изтощаване на Русия е в ход още с първите санкции, наложени след присъединяване на Крим през март 2014 г., и продължава до днес. Отработване на метод за извършване на диверсии срещу стратегически обекти се подготвя от САЩ и се извършва с тяхно участие и оръжие, но с използване на украинските въоръжени сили. Такива са непрекъснатите удари по енергийни и периодичните по военни обекти През декември 2022 г. бяха атакувани авиобази на стратегическата авиация в Рязанска и Саратовска области от украинска, а на 1 юни 2025 г. и на четири военни летища от руска територия. Такива бяха и ударите на 17 април, 23 май и 26 май 2024 г. по три РЛС от системата за ранно предупреждаване за изстреляни ракети – изваждането им от строя оставя върховния главнокомандващ без решаваща информация за действията на противника. Едва след подготвителния етап по изтощената икономически и военно дезорганизирана страна ще бъде възможно да се извърши успешна многосферна настъпателна операция и да се осигури победа, а следователно и запазване на създадения от либералните глобалисти свят, основан на правила.
При провеждане на многосферната операция са необходими не само стратегически, но и тактически ядрени боеприпаси, чиято мощност е до 50 кт – с тях ще се поразява противника на фронта и в тактическата дълбочина. Точно с тактически ядрени боеприпаси САЩ не разполагат за ракетите на новите си комплекси PrSM с обсег 500-1000 км, разработваният „Dark Eagle“ (хиперзвукова, 2800 км) и „Typhon“ с основна ракета „Томахоук“ (2500 с ядрена и 1600 км с конвенционална бойна глава). За създаването им е необходимо не само моделиране, но и реални ядрени изпитания и именно те са още една причина за решението на президента Тръмп. Това обаче означава начало на ядрена надпревара във въоръжаването, защото нито Русия, нито Китай ще останат безучастни към действията на САЩ.
Русия вече показа, че крилата ракета „Буревестник“ е готова за серийно производство и че завършват изпитанията на автономен подводен апарат „Посейдон“. Интегрирани в система, подобна на съветската „Периметър“, те могат да нанесат неприемливи загуби дори при унищожен команден център за изстрелване на стратегическите ядрени средства. Двете оръжия са само част от средствата на разработваната сега в Русия „Операция на стратегическите сили за сдържане“. Предполагам, че тези руски възможности са достатъчни да убедят САЩ, че е по-добре да започнат преговори за постигане на баланс и следователно за осигуряване на стратегическа стабилност. Впрочем това е отговорност не само на САЩ и Русия, но и на останалите 7 страни, притежаващи ядрено оръжие.
Автор: полк. Гергин Гергинов
Коментирай първи