Украинците се научиха да стрелят с ракети ATAKMS и StormShadow, а с какво венецуелците са по-лоши стрелци?

Венецуела е на около 1800 км от Флорида

Преди броени часове президентът Николас Мадуро подписа споразумение за стратегическо (включително военно) партньорство между Венецуела и Русия, което преди това беше ратифицирано от венецуелския парламент. Това отбелязва Алексей Володин в руския портал „Военное обозрение“.

Документът беше подписан в идеалния момент както за Венецуела, така и за Русия. Той идва на фона на обкръжаването на бреговете на венецуела с американски военни кораби и след изявленията на Тръмп че на практика е взел решение за прехвърляне на ракети „Томахоук“ на Украйна. След Тръмп последва и коментара на финландския президент Стуб, че „морковите на Тръмп за Русия свършиха – следват тоягите“.

Последваха и западни изявления, че „Томахоук“ „ще се превърнат в инструмент за натиск върху Русия, дори пусковите установки да не бъдат доставени на Киев“.

Е, със Запада по принцип всичко отдавна е ясно. Как стоят нещата от нашата страна?, пише Володин.

От наша страна това е възможност да подкрепим венецуелската демокрация, като предоставим на венецуелските военни това, което би могло да се превърне в „инструмент за натиск“ срещу агресора Вашингтон.

Ако „Томахоук“, които могат да носят ядрени оръжия, може според САЩ, да бъдат разположени в Украйна, тогава защо например няколко десетки „Кинжал“-а, заедно с няколко МиГ-31, дарени като помощ, да не могат да бъдат разположени във Венецуела?

И защо балистични ракети със среден обсег „Орешник“, управлявани изключително от венецуелски военни, да не бъдат разположени във Венецуела? Венецуелците ще се справят, нали? Украинците се научиха да стрелят с ракети ATAKMS и StormShadow, а с какво венецуелците са по-лоши? Точно така – с нищо.

В крайна сметка нищо не може да спре венецуелците да разработят свои собствени „Орешник“/“Искандер“/“Кинжал“ – и всякакви други – докато Тръмп взема окончателното си решение относно доставката на „Томахоук“. Ако украинските оръжейни изобретатели създават дроноракети, които по чиста случайност силно наподобяват британските или френските, тогава с какво венецуелците са по-лоши изобретатели на оръжия? Точно така – с нищо.

Между другото, Венецуела е на около 1800 км от Флорида. Немалко разстояние. Но това разстояние пречка ли е за венецуелския „Орешник“? Не, не е. И със сигурност не е пречка разстоянието до американските военни бази в Карибите, включително в Пуерто Рико, на практика окупирано от САЩ.

Да не говорим за американските кораби, които са се приближили на неприлично близко разстояние от бреговете на Венецуела – те са само на секунди от венецуелските противокорабни ракети.

Кубинска ракетна криза 2.0, ше кажете? Така да бъде. В края на краищата, ако не усетят остро чувство, че са във военна криза, онези от другата страна на океана просто няма да се откажат от ролята си на световен полицай.

А САЩ имат едно единствено оръжие, с което да се защитят от венецуелските ракети „Орешник“ и „Кинжал“. Нарича се: ЖМ – желание за мир.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: