Украинското издание Страна.ua излезе със статия със заглавие „Размисли за страшното“, в която пише, че войната в Украйна ще приключи, но загиналите няма да се помнят нито като герои, нито като освободители.
Без срок на давност.
„Нас ще ни прокълнат собствените ни деца“ – казва боец от украинската армия, който е бил част от последното военно подразделение, избягало от град Селидово, Покровския район в ДНР. Той е станал свидетел на множество извънсъдебни екзекуции и изтезания на мирното население – старци, жени, деца, извършени от неговите „побратими“ преди да отстъпят от града.
„Войната ще прикрие всичко“ – така навярно са считали убийците на мирните жители, мислейки, че ще останат неизвестни, посочва изданието и допълва, че нито на Запад, нито в Украйна ще закрилят палачите и насилниците.
„Всичко тайно става явно“, пишат още те, а украинците устроили клането в Селидово, които не са загинали от ръката на руснаците, до края на дните им ще бъдат търсени и преследвани по целия свят. Няма срок на давност за престъпления им срещу човечеството.


„Украинците са убили…“
„Трябва да си признаем, че във ВСУ има изверги, все пак какъв човек може да извърши такова нещо, за което например разказва пред следователите Валентина Василиевна Ефремова“, пишат те.
Ефремова си спомня:
„Живея в частна къща на ул. „Шевченко“ 56. На 17 септември синът ми сутринта отиде до тоалетната. Попитах го: „Сине, колко време ще се бавиш?“ „Той ми каза: „Пет-десет минути, мамо.“ И излезе навън. Но мина повече време, а той не се връща. Имам плевня в дъното на двора и чувам, че от там козата врещи. Разбрах, че там нещо се случва. А синът го няма… Тогава чух, че нещо падна. Приближавам се към вратата на градината. Излизам, а той лежи. Вече е мъртъв. Ето тук, право в сърцето го бяха ударили. Убили са го. Отишъл е до тоалетна и край. Украинците го убиха, тук беше още Украйна. След това изтичах при съседите си, какво да правя, казвам. Казват: „крий го в градината“. И погребах сина си тук.“
„В ръката ми – човешки останки“
Такива истории са десетки и стотици – дори в едно Селидово. Всяка от тях – потвърдена с неопровержими доказателства.
Медик във следствено видео разказва: „В моята ръка еднозначно са човешки останки. Това са ребра, фрагменти от кости. Това е женска фиба, намерена в куп фрагменти на изгорени тела. В дясната си ръка държа останки от човешки гръбнак“
Какво се е случило споделя местният жител Владимир Василиевич Роменко. Той си спомня:
„На това място моето семейство беше разстреляно, а кога са изгорили телата не съм видял. Напълно са ги изгорили, най-вероятно, защото един от ВСУ ме видя как избягах. В ръцете ми е фибата на моята невестка, малката Оленка, фибата на невестката. Тя стоеше тук. В 7 часа сутринта влязох във външната тоалетна, в градината. Влязох там и чувам крясък: „всички да излязат от къщата“. Крещеше мъж, ВСУ-шник, с украински камуфлаж и зелена полоса. Някъде под 50 години беше, невисок ръст. Когато моите ги изведоха от къщата и ги поставиха с лице към стената, той крещеше на цялата улица. Бяха двама. Единият стоеше малко по-далеч, а вторият застана така, че виждах много добре.
От страна на гаража поставиха моята жена, после внукът, синът, не помня точно. След това невестата и майка й. Невестата започна да плаче и да говори: какво правите? Той просто започна да стреля. Първо застреля моята жена. След това продължи да стреля. Аз по градината, по градината, успях да се скрия. След това, когато дойдох на 28-ми, видях, че телата лежат под стената, където ги разстреляха. Но те бяха изгорени. На другия ден отидох, намерих пакети и събрах останките. А където е горяло, покрих останалото.
Всичко, което е беше там събрах в пет пакета и е погребах пред входа си. Погребах 5 човек.
Петте останали пакета са моето семейство – родени през 51-ва, 55-та, 78-ма, 74-та и 91-ва година.“
„Баба, учителка – застреляна право в главата“
В Селидово са действали специално срещу мирните жители. Те се убивани целенасочено.

(На снимката са телата на убита от ВСУ жена /изстрел в областта на носа/ и мъж /изстрел в устата/)
Още едно свидетелство от Владимир Николаевич:
„Руснаците още ги нямаше. Руската войска влезе в четвъртък, около 2 часа. Във вторник ВСУ влязоха в 19-та сграда, пред моята сграда, в 17-та пред 19-та. Те влизаха, разбиваха вратите и всички, които намираха, разстрелваха. Този, който отвори вратата, прострелваха веднага в главата.“
„Баба, на 80 години, учителка, цял живот е работила в училището. Право в главата я застреляха. Там всички ги застрелваха в главата. От тази сграда останаха само трима.
Едни не са успели да отворят, а други са се барикадирали и са чували френска и украинска реч.
Французинът нещо се е обърнал, а украинецът му говори: „вече нямаме време да разбиваме вратата. Вече всичко сме зачистили.“ Зарязали го, не са се заели да доразбият вратата. Като цяло, той така и останал жив. Те вече не са имали време за зачистване, те вече са зачистили сградата, разстреляли са всички.“
Украинското издание завършва публикацията си като пише, че войната все някога ще приключи, но такива ужаси като клането в Селидово завинаги ще останат в паметта на мирните украинци.
Източник – СТРАНА.UA
Ако си мислят тези от запада, които създават всичко това, че са недосегаеми, то грешат, няма да им се размине!