До 2030 г. всички български граждани ще имат цифрова идентичност. Това предвижда проект за Стратегия за цифрова трансформация на Република България за периода 2026-2030 г., публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
„България активно участва в изграждането на Единния цифров пазар, Европейската цифрова идентичност и трансевропейската инфраструктура от следващо поколение“, пише в проекта. В него се посочва още, че „стратегията отразява ангажимента на страната към принципите на Програма Цифрово десетилетие и Европейската декларация за цифрови права и принципи“.
Целта на ниво Европейски съюз, според документа, е „100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация“. Мерките, които трябва да бъдат предприети, според публикуваната стратегия, са:
Привеждане на българското законодателство в областта на електронната идентификация в съответствие с европейската правна рамка;
Изграждане и въвеждане на Европейския портфейл за цифрова самоличност;
Популяризиране сред гражданския сектор и бизнеса на ползите от електронната идентификация;
Поддръжка и развитие на националния eIDAS възел с цел достъп до трансгранични електронни услуги, предоставяни от публичния сектор в държавите членки;
Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019.
В стратегията се посочват следните очаквани резултати:
Изградена модерна, надеждна и сигурна система за електронна идентификация, напълно съобразена с европейската правна рамка и стандарти;
Осигурен безпрепятствен достъп на гражданите и бизнеса до национални и трансгранични електронни услуги;
По-висока сигурност, защита на личните данни и интеграция с електронните услуги;
Повишено доверието в цифровата идентификация, улеснени административните процеси и по-пълноценно участие на България в единния европейски цифров пазар.
В документа се предвижда цифровизация и на бизнеса като „част от изпълнението на Европейската програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., Програмата „Цифрова Европа“ и Националния план за възстановяване и устойчивост“.
Развитието на цифровизацията в икономиката обхваща няколко направления. Първото е внедряване на технологии. Фирмите внедряват облачни услуги, изкуствен интелект, индустриална автоматизация и роботизация. Второто направление е свързано с Европейските цифрови иновационни хъбове (EDIHs). България вече разполага с няколко хъба, финансирани по Програмата „Цифрова Европа“, които предоставят услуги като тестове преди инвестиция („test before invest“), обучения и развитие на цифрови умения, достъп до финансиране и консултации, както и възможности за мрежови партньорства в ЕС. Третото направление е подкрепата за стартиращи компании чрез програми за грантове и ваучери за цифровизация фирмите.
Средствата ще се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджетите на отговорните институции за изпълнение на стратегията, чрез допълнително целево финансиране от държавния бюджет, чрез бюджетите на неправителствените организации, отговорни за изпълнение на мерки и/или чрез национални програми. Други национални източници са:
Българската банка за развитие – чрез кредитни и гаранционни инструменти може да подкрепя МСП в процеса на цифровизация;
Публично-частни партньорства – особено подходящи за инфраструктурни проекти – центрове за данни, 5G, IoT мрежи.
Ефективното изпълнение на стратегията не следва да се опира само на държавния бюджет – необходимо е да се комбинират европейски фондове, национални средства, оперативни програми, както и частни инвестиции и партньорства, пише в стратегията за цифровизация на България през следващите 5 г. на Министерския съвет.
В нея е посочено още, че „цифровите мрежи, центрове за данни и облачни платформи представляват гръбнака на цифровата трансформация. Този приоритет е в пълно съответствие с Програма „Цифрово десетилетие“, която предвижда 100% покритие с гигабитови мрежи и изграждане на водещи европейски капацитети за полупроводници, периферни възли и квантова инфраструктура“.
Дейностите, които са предвидени, включват разгръщане на 5G мрежи и подготвителни действия за 6G, изграждане на оптични широколентови мрежи за пълно гигабитово покритие и подкрепа за частни 5G мрежи в индустриални зони и критична инфраструктура.
Какво предвиждат днешните властници, за след 5 години и какво ще стане утре, са две неща, които нямат пресечна точка и все пак е добре, днес да се решава този проблем, за да не ни тровят с него!!!