След териториалните претенции, на Балканите най-оспорваният въпрос е националността на видни исторически личности. Особено между България, Македония и Гърция. Македонците, които ни считаме за наши братя, а те нас за узурпатори, се нуждаят от помощта на съседите си за влизане в ЕС. Но, докато гърците дават силен отпор, ние като че ли сме по-благосклонни. Въпреки че хора, които само знаят да искат, едва ли заслужават подкрепа.
След като се опитаха да си присвоят някои ключови български национални герои, сега искат да направят същото и с великия ни поет Никола Вапцаров.
Днес тамошният вестник „Време” излиза с публикация , в която се коментира какво значи за българите именития поет. Материалът е написан от Георги Сталев, академичен труженик. Той твърди, че до 42-а година, Вапцаров се считал за македонски народен писател и в доказателство привежда статии в българската преса от онези години.
По-късно обаче, според него, българската държава започнала кампания по присвояване на идентичността на Никола Вапцаров. За да се промени мнението на обществото, властите го облъчвали с всевъзможни долни измислици и лъжи. Дори стигнали дотам, че притискали съпругата му Бойка да разпространява несъществуващи истории. Така тя сама спомогнала за насилствената смяна на националното му самосъзнание.
Сталев се опира в размислите си на публикация на Тодор Балкански, в която се казва, че Вапцаров се е смятал за „етнически македонец”.
Истината е, че както родителите на поета, така и самият той, са се чувствали българи. Вапцаров, привърженик на комунистическия идеал, се е увлякал по излязлото през 34-та година постановление на „Коминтерна” за създаване на македонска нация на основата на принадлежност към българското културо-историческо наследство. Но скоро разбира, че става въпрос за прокарване на разцепническа политика, поради което оставя идеята. Но това изобщо не означава, че самосъзнанието му е било македонско, и той, като много други интелектуалци по онова време, е мечтаел за обединението на двата народа. Не за разделението им.
Коментирай първи