Всяка година на тази дата четем едно и също- кратко изложение в хронологичен ред на събитията.Накрая изводът е винаги един и същ- колко хубаво си живяхме тогава, колко лошо е сега. Това показва само едно.На българина не може да се угоди. Той трябва винаги да се оплаква и да се самосъжалява. Затова сме на този хал- не градим бъдеще, а оплакваме миналото.

Трябва да се гордеем с тази дата, защото сме имали смелостта и лудостта да вдигнем глава.И най-вече защото сме били единни. Няма значение какво е последвало- проявили сме воля.Нещо, което сега ни липсва.

Иска ни се да е като едно време. Е, няма да е. Трябва да сме гъвкави, трябва се научим да живеем по нови правила. Колкото и да е трудно, трябва да се променим. Ако не можем сами, тогава нека видим как го правят другите страни.Всичко е измислено, няма да открием топлата вода.

Каквото ни се е случило, сами сме си го направили. Ние гласуваме, ние си седим по къщята, когато ни налагат олигофренски закони и пак ние си позволяваме мозъците ни да плесенясват.Тези, които закопаха държавата, го направиха с нашата подкрепа.Защото мълчанието е знак за съгласие, нали така.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: