Цялата геополитика на българското правителство е „където Урсула, там и ние“, казва анализаторът
Технологията на протестите е вече изчерпана. Нито един протест няма да бъде значим и няма да бъде централен политически факт, който ще определя бъдещето на българския политически живот, изтъква историкът и геополитически анализатор
Ето основните тези на Валентин Вацев в интервюто:
Нито парадът в Пекин, нито форумът на ШОС са значими събития. Значими събития могат да произтекат само от двата фронта на сблъсъка на Запада с ЕврАзия – в Украйна и в Иран.
Западните политически центрове са объркани, защото Америка губи хегемонията си.
Западните лидери не отидоха на парада в Пекин, защото Тръмп не отиде. Все още не е назряла сутуацията, когато Тръмп, Си Дзинпин и Путин – и Нарендра Моди, разбира се, да кажат – „Ние сме светът, ние управляваме света!“.
В САЩ имат един много явен конфликт по темата кой застави Русия да влезе в обятията на Китай и кой сега по същия начин намалява напрежението между Индия и Китай.
Най-новото в ЕС е, че се наблюдава съюз на военно-промишления комплекс с ултрабюрокрацията на Брюксел. ЕС е в криза на своята геополитическа субектност – те не са решили основни проблеми на своето развитие и съществуване. Най-тежката криза на ЕС е идейната. И затова той спокойно може да бъде пропуснат, когато се говори за глобални процеси.
Българската политическа класа е окончателно деморализирана и дезориентирана. Те не знаят какво да правят и какво да очакват и затова живеят от ден за ден. Най-дългият хоризонт на тяхното планиране е два-три месеца. Никога досега България не е била в такава историческа безпътица. Безпътицата е днешното име на българската политическа върхушка.
Няма никакво значение дали Росен Желязков е бил уведомен за визитата на Зафиров в Китай. Просто безвремието в българските управленски механизми е опряло дотам, че те могат и да не знаят какво прави другият. Това е липса на интерес, липса на оценка на значителността на събитието.
Очаквам БСП да отбележи това като много важен момент и голям успех и към един момент говорителите на правителството да се присъединят. Всички ще се опитат да се покажат като печеливши от това чисто партийно посещение, което не води до никакви ангажименти.
Някой много внимателно изгражда образа на България като страна на тъмни балкански субекти, които най-обичат да се занимават с тероризъм – за малко да убият папата, а сега за малко да убият и нашето Всичко – Урсула фон дер Лайен.
Руската идея е създаването на нова Украйна, която е неутрална и безядрена – малка, бяла и пухкава Украйна по модела на Австрия. Но има още един проблем, който никак не е малък – за Западна Украйна.
Има нещо, което тиктака в ЕС и тези назряващи процеси в Брюксел предстоят да се развиват. С това очакване живеят и в Кремъл – че няма да е винаги това, което е днес в Европейския съюз.
Ние наблюдаваме последните трепети на днешното българско политическо статукво. Статуквото ще бъде променено още другата година и с промени, които ще бъдат доведени от новата партия, за която всички говорят днес – партията на президента (за която специално аз нямам никакви очаквания). Второ, статуквото у нас ще се промени с новия етап на отношенията между ГЕРБ и ПП-ДБ. Трето, ръководството на БСП е исторически безперспективно – те са на път да останат без представителство в парламента. В новия си безпарламентарен живот БСП ще премине на кръжочно равнище, което може да е и за добро.
Трите основни български партии са в историческа криза. Криза на БСП – причинена от безпринципност и безидейност и от този много интересен алианс между БСП и ГЕРБ – БСП участва в структурите на властта, което е гибелно за тази партия в дългосрочен план. Системна криза преживя и ДПС – по едно време имаше две ДПС-та, сега пак е само едно, но това е партия с неопределен политически профил. Ние не знаем дали ДПС на Делян Пеевски е лява или дясна политическа партия. Системна криза се наблюдава и в ГЕРБ. ГЕРБ е партия с германско ноу хау, което вече не постъпва от Берлин. Борисов според мен е разтревожен и объркан от това, че в Германия не се знае какво има да става още другата година. ГЕРБ не може без германска благословия и напътствия.
– Какво се случва по света и у нас, г-н Вацев?
– Според мен се случва едно нищо.
– Как така нищо? Си Дзинпин приема грандиозен парад – от двете му страни са Владимир Путин и Ким Чен Ун, а някъде по-назад и българският вицепремиер и лидер на БСП Атанас Зафиров, като това последното обстоятелство предизвика политическа буря у нас. Преди това имаше форум на ШОС, където отидоха десетки световни лидери, а още по-рано Путин се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп в Аляска.
– Силно затруднен съм да дам друга оценка на това, което изброихте като събития, защото аз не виждам събитие. Но пък този митинг, срещите в Китай и военният парад с показаните оръжия окончателно объркват западните медии. Западните ръководни политически центрове не са объркани от Китай, те са объркани по друга причина – защото Америка губи хегемонията си, но и това не може да бъде новина, защото то започна преди една – две години. Виждам как на събитията в Китай не знаят как да реагират. Това е медийно объркване.
Мога да предвидя как посещението на Зафиров в Китай ще се изтълкува като голяма победа на българското правителство, защото нищо друго не е удобно да се каже.
– След като тези събития според вас не са значими, кое е значимо събитие?
– В момента не наблюдавам нито едно значимо събитие. Значимите събития могат да настъпят на двете бойни полета, където днес се разгаря конфронтация. Ако руските войски успеят да продължат серията от своите военни победи на бойното поле и тази серия да прерасне в някакъв политически факт. Друго значимо събитие би могло да бъде втора серия на иранско-израелския конфликт. Очаквам я някъде около Нова година, не сега. Но това са двете зони, където може да се очакват значими събития. Никъде другаде по света няма значими събития.
– Как да тълкуваме това, че в Пекин на парада не отидоха представители на Запада (ако изключим Зафиров и Фицо), при положение че там се чества краят на Втората световна война? Русия и Китай са две от държавите победителки, но другите ги нямаше. А президентът Тръмп беше поканен.
– Те щяха да отидат, при това масово, но предпочетоха да не го направят, защото Тръмп не отиде. След като Тръмп прецени, че е по-добре да не ходи, отпадна причината западните страни да отидат там. Тук двигател беше волята на американския президент. Той реши, че е по-добре да не ходи. Все още не е назряла сутуацията, когато Тръмп, Си Дзинпин и Путин – и Нарендра Моди, разбира се, да кажат – „Ние сме светът, ние управляваме света!“.
– Индийският премиер Моди беше на форума на ШОС в Тяндзин, но не отиде в Пекин. Това какъв знак е?
– Моди е в деликатна позиция – все още не са решени болезнените погранични проблеми между Китай и Индия.
– Китай даде ли заявка за нов световен ред и своя хегемония в този нов световен ред с демонстрацията на военна мощ, която видяхме?
– За това, че Китай се движи към световна хегемония, са написани книги, това е известно отдавна и това е причината в Белия дом да не са спокойни и да решават един много проклет въпрос – за китайско-руските отношения видяни в светлината на американските глобални интереси. От друга страна, в Пекин категорично отказват да говорят за нещо повече от „споделена съдба на народите“, което засега е просто пропаганда. В Пекин не са съгласни да се говори за това, че Китай се движи към глобална позиция.
– Може би защото това автоматично означава конфронтация с Русия, където имат „безгранично приятелство“ не само със САЩ, където отношенията и без това са обтегнати на фона на тарифните войни? Преди години Кисинджър формулира триъгълника Съветски съюз – САЩ – Китай – ако две от държавите са заедно, третата отслабва, и осъществи големия пробив с Китай.
– Да, Кисинджър вече го няма, но този триъгълник продължава да бъде източник на безпокойства и неопределеност в голямата, в глобалната политика. В САЩ са особено чувствителни по този въпрос, те имат един много явен конфликт по темата кой застави Русия да влезе в обятията на Китай и кой сега по същия начин намалява напрежението между Индия и Китай. И затова в Китай предпочитат на този етап да не се говори за китайска глобална хегемония. Ако Китай отсега направи заявка за такава хегемония, това означава, че ще има проблеми в бъдещите си отношения със Съединените щати.
– Къде е Европейският съюз в цялата тази конструкция? Защото България е член на Европейския съюз и където Европейският съюз – там и ние.
– Вероятно това е максимата, която определя поведението на българските властови кръгове – където Урсула, там и ние. А иначе – позицията на ЕС като че ли не се вижда. ЕС е в тежка криза на геополитическата си субектност. Проблемните времена за ЕС започнаха още по времето на Маастрихт, а сега са очевидни отвсякъде. Най-новото в ЕС е, че се наблюдава съюз на военнопромишления комплекс с ултрабюрокрацията на Брюксел. ЕС е в криза на своята геополитическа субектност – те не са решили основни проблеми на своето развитие и съществуване. Най-тежката криза на ЕС е идейната. И затова той спокойно може да бъде пропуснат, когато се говори за глобални процеси.
А за нас проблемът е, че българската политическа класа е окончателно деморализирана и дезориентирана. Те не знаят какво да правят и какво да очакват и затова живеят от ден за ден. Най-дългият хоризонт на тяхното планиране е два – три месеца. Никога досега България не е била в такава историческа безпътица. Безпътицата е днешното име на българската политическа върхушка.
– Част от тази политическа върхушка нададе вой за посещението на Зафиров в Китай. Кой отигра ситуацията най-добре – като позиция вътре у нас, как разглеждате поведението на самата Българска социалистическа партия – тя хем изпрати делегация, хем се държи доста срамежливо – ако смята, че това е постижение, защо не го каже? От друга страна, какви са тези взаимоотношения в правителството, когато не се уведомяват един друг какво правят – премиерът каза – „Аз не знаех, че Зафиров е в Китай, знаех, че е в отпуска“.
– Няма никакво значение дали Росен Желязков е бил уведомен. Просто безвремието в българските управленски механизми е опряло дотам, че те могат и да не знаят какво прави другият. Това е липса на интерес, липса на оценка на значителността на събитието. На този етап никой не е отреагирал по събитието. Очаквам БСП да отбележи това като много важен момент и голям успех и към един момент говорителите на правителството да се присъединят. Всички ще се опитат да се покажат като печеливши от това чисто партийно посещение, което не води до никакви ангажименти.
– След като е чисто партийно посещение какъв беше проблемът делегацията да бъде водена, например, от Калоян Паргов, който не е член на правителството, но е зам.-председател на партията, и то отговарящ за връзките с Далечния изток? Тежестта на делегацията щеше да е същата, но нямаше да се създава политическо напрежение.
– Това, което казвате, звучи логично. Но трябва да разберете психологията на управляващите в БСП. Разумното беше тази делегация да бъде водена от зам.-председателя, който отговаря за идеологията и за връзките по източното направление – Калоян Паргов. Това не стана по една наша махленска логика – Китай е велика сила и никой друг не може да води делегация във велика сила освен председателят на БСП. Въпросът е дали членовете на тази делегация ще поемат някакви ангажименти. Аз не очаквам такива събития. И веселбата ще свърши за три дена.
– Сякаш отново най-реактивен от политическите лидери се оказа Борисов, който каза – аз не знам да има забрана за посещения в Китай и Кристин Лагард беше там. И добави – в ГЕРБ става това, което кажа аз. И по този начин сякаш отговори на всички въпроси, които могат да бъдат задавани.
– Борисов се изказа напълно рационално и смислено. Ако преценим становището му през филтъра на здравия разум, то е, че не е станало нищо значимо, нищо заради което някой да си скубе косите. Може би тази визита ще доведе до някаква промяна във властните отношения в БСП, но аз тази промяна я очаквам и без всякакви китайски посещения. Работата е там, че архитектурата на ръководството на БСП е писана на коляно, там не е мислено за далечно бъдеще или за дълбоки принципи. Последният конгрес на БСП беше в много висока степен ситуационен.
– И конфронтационен!
– Нормално е да е конфронтационен, такива са повечето конгреси на БСП. Но на последния конгрес нещата бяха направени от тая до другата година. Но то това важи за цялата ни политическа класа – тя има нисък хоризонт на политическо планиране. Така че – нищо не е станало от посещението на Зафиров в Китай.
– А какво означава посещението на Урсула фон дер Лайен за няколко часа у нас?
– Това означава, че Урсула е сериозно обезпокоена от слуховете в Брюксел, че тя е обект на внимателно прокурорско разследване във връзка с това, че тя унищожи едни документи, които щяха да бъдат много полезни на следствието. Става дума за тази много голяма и много съмнителна афера за закупените ковид ваксини. Така че Урсула фон дер Лайен трябваше спешно да извърши ярки действия, за да отвлече вниманието. Втората причина е, че ЕС наистина загуби своята геополитическа субектност и в такава обстановка е редно централното ръководство да се разтича нагоре – надолу. А какъв по-добър повод от това да организираш кампания от държавни посещения предвид, че се прави проверка на готовността на България и на други държави от предната линия. А и тези неща не минават без малки ситуационни веселби.
– Имате предвид проблема с нейния самолет?
– Да, Путин е спрял GPS сигнала. Той е опредметеното историческо зло, той не може да не посегне с мръсните си космати ръчички към нашето Всичко, което е Урсула фон дер Лайн.
– Как си обяснявате факта, че в Брюксел продължават да твърдят, че е имало проблем, а нашите власти упорито казват, че проблем няма?
– Има обаче пропагандни босове, които твърдят, че отново над българска земя щяло да стане престъплението на века. Има влиятелни български политици, които говорят точно това. Според мен тук се прави опит да използват мисловната реакция на скандала, когато за малко един набеден българин щеше да убие папата. Някой много внимателно изгражда образа на България като страна на тъмни балкански субекти, който най-обичат да се занимават с тероризъм – за малко да убият папата, а сега за малко да убият и нашето Всичко – Урсула фон дер Лайен. Рупорът и говорителят на тази стара мода беше либерално-демократическият вестник „Файненшъл Таймс“. Те ще продължат да твърдят до последно, че техният източник е в България, което вероятно не е вярно. И това събитие ще трае точно три дена.
– Факт обаче е, че конфликтът в Украйна продължава и той се води и с радиоелектронна борба, част от която е и заглушаването на GPS сигналите. Вижда ли се краят на този конфликт?
– Най-незначителните цели на Кремъл ще бъдат постигнати в края на зимата, която идва. Тогава трябва да стане ясно, че Русия воюва не за няколко парченца земя, които да присъедини към огромната си територия. Истинската цел на Русия е да се реши въпросът за Украйна като анти-Русия. И още по-далечната стратегическа цел на Русия, за която ще се воюва поне две десетилетия, е новият стремеж на днешния руски елит (това не е хрумване на Путин) да си върне зоните на контрол и влияние в Източна Европа и на Балканите.
– Засега Русия губи по първата цел – дори да вземе цялата територия от лявата страна на Днепър, Западна Украйна ще я мрази още повече. С още по-голям хъс ще се въоръжава. Какво печели Русия от всичко това?
– Русия на този етап печели военно-техническата страна – поради факти, че има повече ресурси. Но тук ние сме длъжни да помним, че не толкова Украйна е воюващият фактор, колкото Обединеният запад, НАТО, а доскоро и САЩ. Руската идея е създаването на нова Украйна, която е неутрална и безядрена – малка, бяла и пухкава Украйна по модела на Австрия. Но има още един проблем, който никак не е малък – за Западна Украйна. Сталин има само две големи геополитически грешки и това е едната от тях – присъединяването на Западна Украйна (а това е Източна Полша) към Съветския съюз. Това не беше необходимо, но то стана източник на десетилетни битки – НКВД воюваше там непрекъснато. Сега със Западна Украйна може да се направи само едно – значими области от Западна Украйна да се върнат на Полша и нека те да носят бремето на битката с Бандера. В Полша имат исторически опит с бандеровците. Друга част – от Задкарпатието, може да се върне на Унгария, а трета – Буковина, на Румъния. Това е единственият начин за решаване на проблема със Западна Украйна.
– Такова отваряне на възможността за преначертаване на границите може ли да застраши и нас?
– Не, но може да увеличи проблемността в процеса на геополитическо проектиране, с което българските политици се опитват да се занимават. А цялата геополитика на българското правителство е „където Урсула, там и ние“. Решаването на западноукраинския въпрос върви заедно с уреждане на конфликти с Молдова, със създаването на нова платформа на отношенията с Румъния, а Румъния е мястото, където се изгражда най-голямата американска военна база на Балканите.
– Възможна ли е промяна на европейския елит към Русия, защото това урегулиране на конфликта в Украйна, за което Вие говорите, с разпарчетосване на Украйна няма как да стане без съгласието на Европейския съюз?
– Може да стане и без съгласието на ЕС, но геополитическата култура изисква този въпрос да бъде осмислен в разговор с ЕС. И аз мисля, че това ще стане другата година, затова в Кремъл отказват да приемат висококонфликтния стил на разговор, който поддържа Брюксел днес. Работата е там, че на този етап ЕС е просто недоговороспособен. Там са фигури от вида на Мерц, който освен, че е ставленик на „Блек рок“, той е и главният германски русофоб. Което никой не е очаквал от него. Там е Макрон, който не се вижда как ще реши настоящите си проблеми – вътрешнополитическите проблеми на Франция не минават през ръцете на Макрон. В ЕС върви един процес – това е най-дълбинният и най-бавният процес, който обаче задава фона и смисъла на историческата ситуация, която е Евросъюзът. Това е процес, при който главните неатлантически сили (те не са атлантически сили, а континентални) Франция и Германия поемат по свой политически и исторически път. Има нещо, което тиктака в ЕС и тези назряващи процеси в Брюксел предстоят да се развиват. С това очакване живеят и в Кремъл – че няма да е винаги това, което е днес в Европейския съюз.
– Ако се върнем на наша почва, очаквате ли висок градус на започващия политически сезон, като се има предвид, че това е годината, предшестваща президентските избори?
– Да, новият политически сезон започва с високи температури, но и със сериозно напрежение. Българският политически елит е на края на своята историческа осмисленост. Така че не сега, но още другата година ще настъпят обществено-политически промени. Ние наблюдаваме последните трепети на днешното българско политическо статукво. Статуквото ще бъде променено още другата година и с промени, които ще бъдат доведени от новата партия, за която всички говорят днес – партията на президента (за която специално аз нямам никакви очаквания). Второ, статуквото у нас ще се промени с новия етап на отношенията между ГЕРБ и ПП-ДБ. Трето, ръководството на БСП е исторически безперспективно – те са на път да останат без представителство в парламента. В новия си безпарламентарен живот БСП ще премине на кръжочно равнище, което може да е и за добро.
Забележете, че трите основни партии са в историческа криза. Криза на БСП – причинена от безпринципност и безидейност и от този много интересен алианс между БСП и ГЕРБ – БСП участва в структурите на властта, което е гибелно за тази партия в дългосрочен план. Системна криза преживя и ДПС – по едно време имаше две ДПС-та, сега пак е само едно, но това е партия с неопределен политически профил. Ние не знаем дали ДПС на Делян Пеевски е лява или дясна политическа партия. Системна криза се наблюдава и в ГЕРБ. ГЕРБ е партия с германско ноу хау, което вече не постъпва от Берлин. Борисов според мен е разтревожен и объркан от това, че в Германия не се знае какво има да става още другата година. ГЕРБ не може без германска благословия и напътствия. ГЕРБ е една голяма клиентелна партия, която стигна предела на своята ефективност и догодина ще трябва да преживее за свое добро някакви дълбинни промени. Още другата година българското политическо статукво ще бъде променено и то ще бъде променено много надълбоко.
– Политическото статукво ще бъде променено, ако партиите във властта излязат с отделни кандидатури за президент или ще бъде защитено, ако излязат с обща кандидатура?
– Мисля че няма значение дали ще имат обща кандидатура, това е повърхностен проблем. Проблемът с българското президентство е в много голяма степен изкуствено напомпан. В България има няколко неща, които не са необходими, но са елемент на класическия политически пейзаж. Например, България няма никаква нужда от омбудсмани – тази институция седи като седло на крава. България няма нужда от Конституционен съд, тъй като идеята за Конституционен съд се роди в друга проблемна ситуация, в други времена – направиха го за решаване на големите реални противоречия в основанията на тогавашната политическа система. България няма нужда и от дълбока проблемност в президентството – българският президент е до голяма степен церемониално-декоративна фигура.
– И спокойно може да се избира от парламента.
– Разбира се. И това щеше да бъде по-правилно. Просто навсякъде по света президентите или се избират всенародно и имат законодателна инициатива, каквато българският президент няма. Или се избират от парламента и тогава няма законодателна инициатива. В момента изкуствено е генериран един гноен абцес. България няма нужда от такъв президент – имам предвид не човека, а в институционален план. Няма нужда от Конституционен съд – защото тази институция беше замислена като втора привилегирована висша камара на парламента, където реалните представители на реалните политически сили се събират и негласно решават наболелите проблеми. Това време отмина.
– Сегашната ситуация обаче се определя от сегашната конституция и президентските избори са лакмус за обществените настроения или за промяната в тях. Така беше през 1996 г., когато победи Петър Стоянов от СДС и стана ясно, че БСП, въпреки че в парламента имаше абсолютно мнозинство, вече е загубила доверието на обществото. Както беше през 2001 г., когато стана ясно, че БСП, която мнозина отписваха, продължава да бъде значим фактор в българската политика.
– Вие засягате важни моменти от реалната, а не измислената история на българския политически живот. Дълго време реалната политика на БСП беше да не приема власт, а да връща властта в ръцете на СДС или на каквито там конкуренти се намират. Реалната политика на БСП беше, че преходът е десен, че БСП трябва да бъде в опозиция и само отделни представители на БСП трябва да бъдат в сферата на властта. Това е идеята на Лукановско-Лиловската върхушка на тогавашната партия БСП, че БСП трябва да се научи да живее без власт. Аз няма да забравя при първите победоносни избори един от току-що назованите ръководители на БСП (Луканов) напсува БСП, като каза: „Майната й на тази партия, така и не я научихме да губи!“ Много дълги години – до тройната коалиция и премиерството на Сергей Станишев, политика на БСП беше властта да не е при нас. Просто в БСП има върхушка, която печели материално от опозиционността на БСП. Този процес стана очевиден в момента, в който БСП върна мандата си (на 4 февруари 1997 г.), като се опита да героизира участниците във връщането на мандата.
– Кой е задаващият се силен политически субект в България, след като сегашната политическа класа е към своя край?
– България като пета политическа държава умира. А политическият субект – официално, поради съгласието на всички медии, това е Делян Пеевски. А реално – политически определящ субект като хегемон на българската политика не се наблюдава. Известно време хегемон на българската вътрешна политика беше Бойко Борисов, но той изпусна историческия момент да се ситуира международно политически по нов начин. На този етап нито контактите му с Ердоган, нито контактите му с Тръмп, нито контактите му с Европейския съюз не му дават потенциала да бъде хегемон на българската политика. Реално, а не формално, в България няма политически хегемон като субект, който да събира надеждите и очакванията на значимата част от българското общество. Напротив, 65% от българите не гласуват – това означава, че Петата българска държава си отива и аз се надявам да си отиде с мир.
– Радев не притежава качествата, необходими за хегемон, така ли?
– Радев не е бил в ситуация, в която да се правят изводи дали може или не може да бъде хегемон. На този етап Радев е един сравнително инертен и добронамерен български чиновник, за който сме се съгласили, че е най-висшият държавен представител. Но Радев е функция преди всичко не на обществените отношения, а на българската конституция. Българската президентура на равнище конституция беше замислена като пардесю или, ако искате като пижама, за Петър Младенов. Междувременно Петър Младенов се уплаши и се оказа, че този замисъл противоречи на общия замисъл на българските перестройчици, че „ние не бива да сме на власт“. И беше избран Желю Желев с благословията на Висшия съвет на БСП. Това е истината за ония времена. В конституцията беше подчертано, че българският президент няма нито законодателни, нито изпълнителни, нито съдебни функции. От него се очакваше, ако СДС окончателно спре да се съобразява с неявните договорености между „Раковски“ 134 и „Позитано“ 20, тогава президентът трябваше да работи като спирач на влак – да затегне ръчната спирачка и затова президентската институция беше планирана като лисича дупка – с 30 изхода. Бяха му дадени всякакви правомощия да пречи, но нито едно правомощие, с което да обясни своята водеща функция в българското общество.
– И стигнахме до днешната ситуация, в която Радев е контра на всяко действие на властта и изглежда, че пречи на българската държавност.
– Аз не смятам, че Радев пречи на българската държавност, Радев пречи на така желания, но така видимо невъзможен консенсус между българските, прости, Боже, десни партии. Когато тяхното общо бъдеще не се очертава, тогава става необходим президентът като генерален виновник за всичко. Президентът не е виновен затова, че идентификацията на днешната българска десница не се получава. Българската десница е на края на своето историческо съществуване и здрав смисъл.
– Това ли показа протестът снощи?
– Технологията на протестите е вече изчерпана. Нормално е, когато една политическа класа си отива, да се правят протести. Но нито един протест няма да бъде значим и няма да бъде централен политически факт, който ще определя бъдещето на българския политически живот. Протести ще има, но те няма да бъдат от такова естество, че да заплашат политическото статукво. По-скоро българската политическа класа умира, като издава неприлични звуци и миризми, с което продължава още по-ефективно да отвращава българския електорат от политическия живот в България. Когато Борисов, а по-рано Станишев, бяха министър-председатели, в българския политически живот имаше някаква надежда. Сега надежда няма никаква. И това може да се каже наукообразно като се посочи фактът, че 65% от българските гласоподаватели отказват да гласуват – и не защото са глупави и безотговорни, както някои се опитват да внушават, а защото са погнусени. И аз напълно разбирам тази погнуса.
Източник: Епицентър.бг
Коментирай първи