Какво се случи на срещата между Путин и Тръмп в Аляска на 15 август? На този въпрос отговори Валентин Вацев в разговор с Явор Дачков. Според него Русия ще възстанови влиянието си на Балканите и в България като част от стратегията си за пояс на сигурност, очертана в писмата до САЩ, НАТО и ЕС, изпратени от Москва в края на 2021 г., няколко месеца преди началото на Специалната военна операция в Украйна.
ВИЖ ВИДЕОТО:
– Това не е коренна промяна на историята оттук нататък, но стана важно събитие, което е събитието на годината, може би ще бъде и събитие на десетилетието. Общо взето, стана това, което очаквах, макар че по един важен въпрос не познах. Аз очаквах Путин, в резултат на тази среща, да спре войната, макар и за месец, за да помогне на Тръмп. Путин искаше да направи услуга на Тръмп и я направи. Не познах – той не се съгласи да спре войната, оказа се по-корав, отколкото предвиждах.
– Путин и Тръмп имат от известно време насам взаимно уважение. Те са напълно различни хора, различни социални корени имат, различен натюрел, различни характери, различни светове представляват, така че няма място за плитки аналогии между тях. Но има нещо общо – и двамата са се формирали политически в жестока битка със “своите”. Най-страшната политическа битка е с вътрешния враг. Някои си мислят, че Сталин е воювал с Хитлер през целия си живот. Да, той е воювал с Хитлер, но главната битка на Сталин е с Троцки, вътрешният враг е най-страшният. Путин успя, може би не да победи, а временно да обездвижи своите вътрешни врагове, това е олигархичният кръг, който го сложи там като марионетка да пази интересите им. На Путин му трябваха пет-шест-седем години, за да успее да влезе в ролята на автентичен държавен ръководител. Преди това беше просто “ставленик” на Потанин, Гусински и другите от Семибанкирщината. Той успя в продължение на не по-малко от седем години да се еманципира от тях. Той е победител, а тези хора са негови вътрешни врагове. В момента в Москва останаха само двама-трима олигарси, които много внимават да не ги заподозрят, че са олигарси. Алишер Усманов, например, по моята класификация е олигарх, но той не отговаря на строгото понятие за олигархията, тъй като няма власт. Той държи да се знае, че не пипа власт. Също и Абрамович. Те са лоялни на Кремъл олигарси. Путин успя да спечели битката с олигархата и това му струваше невероятни усилия и трепети.
– Когато видях, че Путин успява да преодолее олигархичния си кръг, тогава започнах да го вземам насериозно. Той е боец, биткаджия, той успя да преодолее олигархичната си обсада. Същото обаче важи и за Тръмп. Републиканската партия отначало не го искаше, той ги изнуди, заплаши ги – “Ако не ме подкрепите, аз ще изляза отделно и ще дръпна от вашите гласове”. И досега има членове и цели кръгове в Републиканската партия, които не го приемат. Имаше хора, които не го приемаха, а после го приеха – Линдзи Греъм, например. Така че Тръмп воюва с вътрешния враг и досега. Ухота му помни елементи на тази битка. Два пъти откровено щяха да го убиват. Това ако не е битка с вътрешния враг, какво е? Така че и двамата отначало се взимаха насериозно като биткаджии, които са преодолели главното препятствие в политическата кариера – това е битката с вътрешния враг.
– Постепенно това взаимно зачитане и уважение между тях започна да се превръща в нещо като мъжка симпатия. Тръмп чувства симпатия към Путин, иначе нямаше причини да му ръкопляска, докато Путин идваше по червената пътека. Той уважава победителя в най-жестоката възможна политическа битка – победителят срещу вътрешния враг. Той знае, че Путин е изработил своето президентство с триста зо̀ра. Путин също се отнася със симпатия, съдейки просто по начина, по който те държат телата си в контакта. Той се отнася към Тръмп със симпатия и аз го разбирам. Тръмп е ярка фигура, който може да приказва всякакви перпендикулярни приказки, но той е човек със здраво личностно ядро. Той е изолационист, реалполитик, той вярва в ленинския принцип, в който аз не вярвам, разбира се, че “политиката е концентриран израз на икономиката”. Той вярва в главенството на икономиката пред политиката. Според мен тук той не е прав. Според мен политиката си има собствена телеология, собствен телос, собствена мистерия, но Тръмп вярва може би на този етап. Може би като продължи по-нататък мандата си, ще започне да осъзнава, че политиката има собствена магия.
Двамата са в добри отношения. А защо стана така в Аляска? Защото Путин успя и за мен това е главното. Нека да ви кажа кое е главното, защото медиите, верни на себе си, заливат света с отсебятини, с несериозни разсъждения, с момичешки сутрешни изпълнения, когато сутрин, с натежала от снощното пиене глава, трябва да направиш анализ и тропаш по клавиатурата безсмислено. В Аляска стана нещо много важно – Путин успя да предложи на Тръмп един цял свят и успя да покаже украинската мъка, украинската драма като страничен частен случай, който, разбира се, също е важен. Но главният сюжет между двамата – и те в това отношение са съучастници, в нещо, което още на са го казали, те го изказват от време на време, но не го говорят официално – Русия разполага със 132 трилиона долара разузнати природни богатства. Около половината от тези богатства не могат да бъдат извадени – Русия няма технологии за това. Второ, Русия притежава около 64% от всички световни запаси на всичко. Затова Мадлин Олбрайт навремето каза ключовата фраза “Вижте колко е несправедливо това една страна да притежава толкова много богатства!”. И Путин е предложил на Тръпм: “Искаш бизнес? Ето ти бизнес. Бизнес от земята до небето и отгоре. Толкова, колкото ти не можеш да поемеш. Нали мечтаеш за успешен бизнес? Ето, дай да направим бизнес. От нас суровините, от теб технологиите”.
– Путин предложи на Тръмп съвременна разновидност на отношенията между Сталин и Рузвелт. Според мен още е рано или не е време за Ялтенска среща. Срещата на двамата не е Ялта, но Путин върви по пътя на Сталин, без особена симпатия, разбира се, към Сталин. Сталин беше американофил и, между другото, англофоб. Сталин много дълбоко почиташе американските успехи в националното строителство. Сталин дълбоко е почитал американските успехи в икономиката. Рузвелт го е уважавал като победител в най-чудовищната война и отпреди това, разбира се. До голяма степен Русия беше модернизирана и индустриализирана с американска помощ, за което Русия си е плащала по най-сериозния начин – със злато. Тоест между Рузвелт и Сталин е имало мъжко разбирателство, от което и двамата са печелели. За Америка руски суровини, безкрайно много – колкото Америка поиска, толкова и получава. За Русия – американско рамо в индустриализацията. Според мен Путин предлага на Тръмп точно това. Тръмп знае, че няма да може да направи втора реиндустриализация на Америка, ако няма достатъчно суровини. Путин им ги предлага – “Толкова, колкото искаш, че и отгоре”. А Путин разбира, че не може да модернизира Руската федерация след катастрофата със Съветския съюз, без американско съдействие.
– Според мен Путин отвори приказка за американско участие в Северния полярен път. Това е една отсечка покрай брега на Азиатския континент, която два пъти съкращава търговските пътища. Това е изключително икономически значимо начинание. Там само Русия се оправя, защото имат достатъчно ледоразбивачи. Но той е предложил на Тръмп и участие в тази инициатива. Тоест те са съучастници, те мечтаят за един нов икономически свят, в който Америка и Русия ще си помагат, няма да воюват. Путин още не може да го каже това официално, макар че хората се питат какво прави Кирил Дмитриев там в тази компания. Тръмп също не бърза да разкрие замисъла. Но по този начин Путин успя да покаже на Тръмп, че, да, Украйна е важна, но Украйна е частен случай на нашите отношения, ние можем да забравим за Украйна и пак да сме в здрави икономически и исторически отношения. Това е казусът “Сталин-Рузвелт”. Това беше вярната крачка на Путин, той успя да заинтересува Тръмп с икономически безбрежни перспективи, с икономическия хоризонт, в който Русия е готова да участва, стига да има насрещно участие от американска страна.
– Единственото, което Тръмп иска по украинския казус е да го оставят на мира. Да, той обеща да спре войната за два дни, не стана. “Да, украинският ревматизъм е много неприятен, много болезнен, но там все нещо ще измислим, важното е, че измислихме главното”. Путин нарисува на Тръмп икономическо общо бъдеще. Америка има огромен апетит за суровини и материали. Америка има нужда от това, тъй като тя тепърва ще се индустриализира. Това поне иска Тръмп, макар че му пречат много ефективно. Русия има огромна нужда от американски технологии. Без тях Русия няма да може да извади половината от тези 132 трилиона долара, които са в земята все още. Те са разузнати. А колко са неразузнатите никой не знае. Те също не са малко.
– На този етап за Китай остава само безпокойството да не би Русия да се отметне от своите вече поети задължения към Пекин. Още след първия разговор между Путин и Тръмп по телефона следващият събеседник на Путин беше Си Цзинпин, на когото трябваше да се обяснява, че тук няма предателство, а има разширяване на взаимоотношенията. Мисля, че по някакъв начин този въпрос ще бъде решен на 3 септември, особено ако Тръмп реши да отиде там и тримата заедно – с Путин и Си Цзинпин – разговарят за бъдещето на света. На 3 септември е символният край на войната за Китайската комунистическа партия. Това е вътрешна, много важна ключова дата. Путин е поканен, той е обещал, че ще присъства, на Китай не се отказва така. Неясното е дали Тръмп ще намери сили и наглост да отиде на тази среща. Но мисля, че ще намери, защото той вече се чувства като един от господарите на новия постглобален свят. Това ще бъде новият постглобален свят – Русия, Америка, Китай.
Чул те Господ, г-н Вацев!