„Чудото ще се случи“
Диана Панченко украински журналист – 31.12.2025 г.
Обръщение към украинците:
В навечерието на Нова година искам да се обърна към украинците, живеещи в Русия.
Искам да ви помоля за помощ. Днес всички искат мир в Украйна. Но всички очакват някой друг да го донесе: Путин, Тръмп…
Но доброто ще триумфира само ако му помогнем.
Днес има огромен проблем, за който не се говори.
Украинците, които заминаха на Запад, трудно се вписват там. Не се чувстват на мястото си, усещат, че не принадлежат към онази цивилизация. Затова се нуждаят от някаква идентичност… Ходят с украински знамена, провеждат митинги, искат войната да продължи… искат съгражданите им, които не са успели да избягат като тях от Украйна, да се бият за тях. Всичко това е от отчаяние.
Но чудили ли сте се някога защо няма украинска диаспора в Русия?
Днес в Русия живеят около 10 милиона украинци и това е само броят на хората, дошли тук от 2014 година насам. Иначе в Русия живеят повече от 30 милиона души с украински фамилни имена. Тези хора се справят добре. Работят, отглеждат децата си тук. Но не създават диаспора.
Защото в Русия украинците са си у дома – не се считат за нещо различно от руския народ.
Ето защо днес се обръщам към вас, милионите украинци в Русия, към вас, руски събратя, дошли тук от географската област Украйна!
Знам вашата болка. Знам, че това, което най-много искате, е край на тази гражданска война. Но вие мълчите.
И докато мълчите, агресивно малцинство в западните страни поема дневния ред. Това агресивно малцинство иска да определи съдбата на Украйна.
Преживяхме го в Украйна през 2014 г. и видяхме до какво доведе това всеобщо мълчание.
Моля ви: не оставайте безразлични.
Пишете на вашите роднини и приятели в Украйна.
„Честита Нова Година!“
„Как сте?“
Празниците са прекрасна възможност.
Ако всички се обединим, лесно можем да пробием тази стена от пропаганда и омраза, която Зеленски изгражда.
Трябва да възстановим връзките.
Връзки, които западни и местни пропагандисти и политици целенасочено и насилствено прекъсваха в продължение на 30 години.
Днес в Украйна са сигурни, че руснаците не са виждали чайници.
Днес в Украйна са сигурни, че в Русия има принудителна мобилизация и границите й са затворени.
Днес в Украйна са сигурни, че руснаците мразят украинците…
И всичко това е нагла, нагла лъжа.
Знам, че понякога е трудно. Знам колко негодувание и горчивина се е натрупала и от двете страни.
Разбирам всичко.
През 2022 г. украинското правителство се опита да ме направи главен враг на народа заради опозиционното ми говорене. Защото бях сред малкото популярни журналисти, които не призовават за война. Издадоха заповед за моя арест и аз се принудих да избягам в Русия. Преживяла съм всичко – атаки, тормоз, заплахи, наказателни дела, санкции…
Но времето мина.
Днес все повече хора пишат, обаждат се, извиняват се. Искат съвет.
Времето ще постави всичко на мястото му.
Зеленски е взел родината ми за заложник. Той е изградил пропагандна машина.
И сега продава отвлечената от него и хунтата му държава като ЧВК на САЩ, на НАТО и на Европа. Услугата, която им продава е да жертва населението й за техните интереси.
Но, скъпи украинци! Нека най-накрая поемем отговорност!!!
Очаквате ли Путин да разреши този конфликт? Казвате ли си често: „аз съм малък, това не е по силите ми и не е моя работа“?!
Поверихте живота си на Зеленски. Той поведе страната към клане.
Всеки от вас има приятели и роднини в Русия – пишете им: „Как сте?“
Украинци в Русия – пишете на роднините си ТАМ. Дори след всички обиди, на които сте били подложени.
Ще ви разкажа една история. Всъщност има милиони такива. Имам брат в родния Киев, който ме нарече плъх в началото на войната. И че аз съм виновна за войната. Неотдавна той се обади, плачейки. Мълча по телефона… и ми поиска прошка. Затова вярвам, че чудото ще се случи!
Приятели!
Трябва да работим заедно, за да разрушим тази стена от омраза и пропаганда и да кажем истината.
Това е наш дълг. Мой и ваш.
Тази безумна война нямаше да се случи, ако не се бяхме загубили един друг.
Но това не се случи просто така. Враговете ни работеха по това от дълго време. Сега трябва да им отговорим. С доброта и любов.
Само да не бяхме позволили на влака Киев-Москва да спре.
Въпросът е, че рано или късно този влак ще започне да се движи отново.
И колкото по-скоро стане това, толкова повече хора ще спасим.
Добротата и искреността винаги са правили този свят по-добро място.
Диана Панченко – украински разследващ журналист, след 22 г. – политически емигрант в Русия.
Коментирай първи