„НАТО и Европейския съюз са начин на живот, реалност, в която ние сме развивали себе си като хора, работещи, представители на публичната власт, като граждани. Моето поколение приема за даденост евроатлантическите структури.“ Това заяви министърът на външните работи Георг Георгиев в Централния военен клуб в София, на форума „НАТО след Хага’25: българското измерение 2025 – 2035“, организиран от Атлантическия клуб в България.

Конференцията, подкрепена от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, анализира посланията от Срещата на най-високо равнище на НАТО, проведена на 25 юни, 75 години след създаването на алианса. Георгиев обобщи, че на форума в Хага е отбелязано, че НАТО продължава да бъде и ще се развива като основния и най-успешен отбранителен съюз на свободния и демократичен свят, член 5 на НАТО е препотвърден, и с пълно единодушие е прието увеличаване на военните разходи с цел достигане на 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2035 година.

Георгиев каза, че много от участниците в днешната конференция са работили България и нейното бъдеще да бъде посветено на евроатлантическата интеграция и ориентация, нещо което съвсем скоро българското правителство завърши с присъединяване на еврозоната.

Относно конференцията в Хага, външният министър допълни, че НАТО след Хага излезе по-обединен, по-силен и с по-мощна заявка защо трябва да съществува, а именно защото уплътнява със съдържание своята мисия. НАТО е на първо място политико-военен съюз, заяви Георгиев. Генералният въпрос по какъв начин ще срещне политическа подкрепа беше именно в увеличаването на БВП за целите на отбраната и сигурността, каза Георгиев и допълни, че петте процента вече не са мираж, а нещо логично, което следва нормална закономерност за отбранителния принос.

Външният министър подчерта, че НАТО отговаря за сигурността в целия свят, не само в Европа. Според българския външен министър готовността на България да участва и да бъде съпричастна към каузата за петте процента е продиктувана от много обстоятелства.

Водещото според Георгиев е, че през Черно море ние сме граничен на войната регион. Това е и причината, поради която сме щастливи, че успяхме да привлечем вниманието на нашите партньори към присъствието и усилването на присъствието на НАТО в района на Черно море и към източния фланг на НАТО, каза министърът. Само на 400 км от Украйна и от войната, България има самочувствието да твърди, че се грижи за регионалната сигурност и да изисква да бъде част от глобалната архитектура на сигурност.

„Ангажиментите на България са налице, ангажиментът на НАТО към България – също“, каза Георг Георгиев. Той допълни:

„Затова насърчихме държави от Западните Балкани към интеграцията към алианса, затова искаме да инвестираме в собствения си отбранителен капацитет“.

По думите на Георгиев имаме възможността чрез механизмите на ЕК и ЕС да инвестираме в отбранителна промишленост от гледна точка на производството, дистрибуцията и увеличаването на военнопромишления капацитет.

Георг Георгиев каза, че е противник на хибридния наратив, че България ще похарчи едни пари за желязо или за нищо, за сметка на други сфери.

„Инвестициите в отбрана и отбранителна инфраструктура е ключово, тъй като от 2008 г. насам, наблюдаваме нарастваща опасност, която Европа и НАТО дълго време не адресираха по най-правилния начин. Трябва да имаме подходящите инструменти, с които да наложим Русия да сключи този мир“, заяви външният министър.

Той добави, че затова помагаме на Украйна и ще инвестираме в себе си. В Хага беше гарантиран общият ангажимент на държавите към допринасянето за по-сигурен, по-стабилен и мирен свят, каза външният министър.

Министрите Георгиев и Запрянов, както и бившият премиер Иван Костов, участваха в конференция на Атлантическия клуб

… там беше и бившия военен министър Тагарев

Източник: eurocom.bg

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: