Тъжната история на най – популярния попфолк певец разчувства масите

Азис, когото службите на ЕСГРАОН познават като Васил Троянов Боянов, е роден на 7 март 1978 г. в Сливен, по – точно в женския затвор. Съдбата му е достойна за боливудски сюжет, защото постоянно му поднася изненади, коя от коя по-предизвикателни.

Израства в семейство на заможни цигани. На 11 години заминава за Германия, където се захваща за работа – разхожда кучетата на богати хора. Там научава немски, ражда се сестра му Матилда, за която се грижи наравно с родителите си. От дете знае, че е необикновен и един ден ще е звезда.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?

– Направих един прекрасен албум – „Азис 2014″. Гордея се с него и си пожелавам той да постигне много големи успехи. Това е единственото, което искам от дъното на душата си. Разбира се, искам семейството ми да е добре. Да сме всички живи и здрави, да сме заедно, да се обичаме. Ще ми се да сме голяма и щастлива фамилия. Засега обаче не искам да имам още едно дете. Предпочитам да се отдавам на музиката и на себе си.

– Каква бе изминалата година за вас?

– Беше една от най-сериозните години за мен. Това беше година, в която взех твърдо решение да не работя на вяска цена, да не поемам всички ангажименти, които ми се предлагат, а само тези,които аз избирам. Щастлив съм,че вече мога да работя само на места, които харесвам и обичам.Радвам се, че успях да изградя нова политика на работа: „Не ходи на всяка цена навсякъде,където те канят“. За мен това бе много важно. Мисля, че го постигнах. Хората, с които работя, ме разбраха. Надявам се, че този мой личен избор не е засегнал никого. Мисля, че забранените неща винаги са по-сладки. Така че колко по-рядко ме виждат феновете, толкова по-добре за мен. Вече се чувствам нов човек. Трудно разпознаваем съм на улицата, макар че не ходя много пеш, след като свалих тези килограми.

– Да, отслабването при вас е драстично. Бихте ли издали тайната му?

– Свалих 30 килограма. Благодаря на всички специалисти за времето, което ми отделиха по време на прегледите, за съветите им. Спортувам. Мисля, че физическите упражнения също много ми помогнаха тялото ми да добие нова форма. Човек не бива да спира да се движи никога. Винаги трябва да си намира повод, за разкършване, защото стегнатите мускули ни карат да се чувстваме като преродени, като нови същества, като статуи на божества. Волята също е много важна за отслабването. Другото нещо е желанието да изглеждаш добре. Ама толкова добре да изглеждаш, че да ти стават марковите дрехи, да се чувстваш красив. Мотивацията ми да изглеждам добре и да се чувствам щастлив ме задвижи.

– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте желали да ни разкажете?

– Не. Аз не обичам да празнувам рождените си дни. Дори ги мразя. Човек, когато остарява, се приближава до смъртта. Не виждам смисъл да празнуваме остаряването и погрозняването. Единственото хубаво нещо на годините е това, че с времето ставаш малко по-мъдър.

– Какво е отношението ви към подаръците?

– Предпочитам да кажа какво искам, отколкото да получавам торбички с ненужни за мен вещи. Извоювал съм си правото да позволявам само на определени хора да ми правят подаръци. Те знаят какво харесвам и даровете им винаги ми влизат в употреба. Материалното не ме блазни по никакъв начин. Аз се радвам на компанията на приятелите си. Приятно ми е да са домен, да се смеем, закачаме.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?

– Имам безкрайно хубави моменти. Най – хубавият е този, когато запея у дома и съм сам. Никакви други звуци освен гласа ми. Смятам, че съм уникален. Лошите моменти в живота ми са много. Те принадлежат на периода, в който бях дебел. Това е едно кошмарно за мен време, в което не обичам да се връщам.

– Сериозно ли говорите?

– Просто се чудя как от едно много слабо дете се превърнах в пухкавел?! Нещо стана в тийнейджърските ми години. Яд ме е, че прекарах най-хубавите си години в оковите на едно тяло, което бе уродливо и грозно. Дълго време не се отървавах от него, защото си мислех, че нямам друг избор. Оказа се, че не съм бил прав, че с желание и воля всичко се постига. Борих се с килограмите 8-9 години. Дълъг период, свързан с кошмарни спомени.

– Какво включва хранителният ви режим сега?

– Абсолютно всичко. И пържолки, и хляб си похапвам, и тортички. Ям всичко, но по-малко. Любими са ми въглехидратните храни.

– Притеснявате ли се от старостта?
– Феноменално е, но колкото по – остарявам, толкова по-симпатичен намирам себе си. Аз се харесвам. Забелязвам, че старостта е страшно нещо. Това са изводите ми, направени от наблюдения на хора, които съм познавал преди и сега. Убеден съм,че на мен годините ми отиват.

– Разкажете ни нещо за вашата дъщеричка?

– Ох, тя е фантастична. Сладка бъдеща балерина. Обожава балета и ходенето на палци. Има и пачки, пантофки. Обича да се облича в артистични дрехи. Много е красива и умна. Прилича на малко германче. Фина, нежна, женствена е. Не се опитвам да й давам съвети, защото аз не вярвам, че семейната среда е огледало на самия човек. Не мисля, че семейството влияе за оформянето на определени качества. Тези огледални теории са само в съзнанието на комунистите и на хората, които са леко ограничени. Да вярваш, че ще станеш такъв, какъвто е родителят ти, е просто нелепо. Та нали аз самият по нищо не приличам на майка си и баща си. Човек се ражда сам и е индивидуален и уникален по свой си начин.

– Фаталист ли сте?

– Не. Не съм суеверен по никакъв начин, аз съм вярващ човек.Признавам само Бог. Когато човек се доверява единствено на Господ, знае, че нито една черна котка не може да провали плановете му за деня, ако пресече пътя му. Нито ще се случи нещо лошо, ако се върне вкъщи за нещо забравено.

– Как виждате себе си след 20 години?

– Оу, виждам се прекрасно, но ще е нескромно да ви кажа точно как. По-добре да замълча, отколкото да кажа думи тежки.Все пак това са 20 години – немалко време. Сигурен съм, че ще имам хубаво семейство и много наследници.

– Баба ви е една от най-известните ясновидки в страната. Какво казва тя за вашето бъдеще?

– Че ще стана много обичан човек, това ми го каза, когато бях10-годишен. Аз живеех при нея и все я питах: „Бабо ма, хайде кажи ще стана ли много известен?“. Отговаряше: „Аз не разбирам от известност, но виждам,че ще станеш обичан човек“. Общо-взето разговорите ни протичаха по този начин. После спрях да я питам за каквото и да било, защото аз развих пророческа дарба.

– Така ли?

– Да. Сам за себе си мога да си предсказвам, на други хора не.Виждам какво ще ми се случи. Удивително е, но се сбъдва.

http://www.youtube.com/watch?v=vmi5hFi2nzk