Киряк Цонев е изтъкнат дипломат, преводач, преподавател и писател. В миналото е работил във Външно министерство, в посолствата ни в Дамаск и Кайро, бил е посланик в Алжир и Мавритания и първи наш консул в ОАЕ. Арабите и арабският свят са нещото, от което той най-много разбира и именно затова го потърсихме да ни даде гледната си точка за конфликта в Сирия и бежанците от близкоизточната държава.

– Г-н Цонев, като най-изтъкнат арабист на България какво мислите за положението в Сирия?
– Работил съм в Сирия 4 години и съжалявам за това, което се случва с този прекрасен народ. Тези хубави хора сега са забъркани в една история, в която чуждите сили играят прекалено голяма роля.

– Имахте ли някакви проблеми, докато работехте в Сирия?
– Проблемите бяха от българска страна. Нашите хора се опитаха по онова време да налагат на сирийските ръководители непременно да строят социализъм. На какво сме ги научили е друг въпрос, но е факт че Сирия допреди 4 години беше процъфтяваща държава, където основните продукти като хляб, захар, ориз и кафе бяха с дотирани цени. Впрочем цените и до ден днешен, въпреки събитията, са си същите.

– Мнението ви за Башар Асад?
– Познавах лично баща му (Хафез ал-Асад, управлявал Сирия в продължение на 30 години – б. p.). Асад е една специфична фигура в историята на Сирия, но и не се отличава много от онова, което беше типично за арабския свят. Ние не можем да го обвиняваме в диктатура, защото целият арабски свят беше управляван от диктатори.

– Поддържате ли все още връзка със сирийци?
– Да, имам връзка с много сирийци, включително и с представители на двете основни враждуващи групировки. Всеки сега обвинява другия, има едно озлобление и търсене на вина. На мен ми се струва, че наближава моментът, в който ще се прегърнат и помирят. Те никога няма да забравят на коя страна е била, примерно България, когато са воювали помежду си. В близките година-две може и да се стигне до вътрешно помирение. Подготвя се една Женевска конференция за Сирия, но това е частичен опит за решение. Трудно е след толкова кръв и беди да се намери изведнъж изход. Смятам, че сирийците ще възприемат повече тяхно си или арабско решение, отколкото такова, наложено им от великите сили.

– Кой има интерес от раздробяването на Сирия?
– Най-голям интерес от раздробяването на Сирия има Израел. В момента тази съседна държава е просто наблюдател на случващото се, но заради нея действат други сили, предимно САЩ. Ирак беше насечен на практика натри, Ливан беше разделен на няколко общности, които трудно серазбират помежду си. В Йордания пък повече от половината население са палестинци. Остава Сирия, най-мощната страна в региона, да бъде раздробена, за да може Израел да бъде заобиколен от малки държавици, които постоянно да враждуват помежду си. Опитите за разделение на Сирия датират непосредствено след Първата световна война.

– Какви са грешките на дипломацията ни по отношение на Сирия?
– Най-голямата грешка я направи бившият министър на външните работи (Киряк Цонев има предвид Николай Младенов, дипломщп №1 на ГЕРБ – б.р.) в стремежа си да стане по-високо платен международен чиновник. Този човек, който вече отговаря за Ирак в ООН, допусна България да вземе страна в сирийския конфликт, а точно тогава това не биваше да става.

– Виждате ли грешка в действията на сегашното правителство?
– Неподготвеността на България да приеме такова голяма количество бежанци. Твърди се, че страната ни не е имала опит. Това не е вярно, просто опитът не е проучен. Винаги трябва да бъдем готови за такива ситуации и да сме наясно с историята си.

– Адекватно ли е отношението ни към сирийските бежанци?
– Отношението към сирийските бежанци може да се гледа в два аспекта. Единият е хуманитарен – това“ са нещастни хора, които бягат от трагедия. Вторият аспект е свързан със сигурността, със здравеопазването, жилищата, образованието… Сега се съсредоточават в София бежанци, а имаме празни села, където могат да бъдат насочени сирийските бежанци. Тези чужди граждани трябва да бъдат настанени в безлюдни места, да им се даде възможност там да практикуват занаятите си, а не да лежат на гърба на българския данъкоплатец.

– Гърция отказа да приема сирийски бежанци…
– И Саудитска Арабия затвори границите си. Защо САЩ не пускат бежанци от Сирия?! Изведнъж всичко се трупа на гърба на бедна България…

– Твърди се, че повечето сирийци използвали страната ни като временно убежище, крайната им цел били други държави…
– Дай, Боже, да е така, но това са повечето, а не всички. А онези, които искат да останат тук? Има какво да се работи в страната ни, особено при този отлив на младежи, които бягат на Запад. Това място могат да заемат сирийските клетници поне докато се реши въпросът в родината им.

– Като дългогодишен дипломат какво мислите за казуса, който възникна покрай освобождаването на Гълъбин Боевски?
– Смятам, че неуведомяването на Външно министерство е грешка на посолството ни в Бразилия. Аз като посланик не бих допуснал такова нещо.

Когато работех в Алжир, станаха 2 земетресения и веднага информирах София. Опитвах се да се свържа с всяко засегнато от трусовете място, където мислех, че има българи, да проверя как са. В ситуацията с Боевски се оказа, че сме висяща страна. Струва ми се, че и българският произход на бразилския президент Дилма Русеф е оказал влияние.

– Най-трудният ви момент като дипломат?
– Когато напуснах Алжир. Най-много боли, когато те ударят свои. Трябваха ми 3 години, за да преодолея предателството. Върнах на страната ни 200 милиона долара, но вместо да получа награда, имах неприятности. Оказа се, че парите са изпратени от правителството на Луканов във франция по сметката на една българска компания. Позволих си тогава да попитам къде са отишли 200-те милиона долара, а след около месец получих стенограма, че се приема оставката ми.

– Как ви се струва политическата обстановка в страната ни?
– Всеки има право да протестира, но не одобрявам това, че на правителството не бяха дадени поне 100 дни да работи спокойно. Сега и студентската кампания…

Спомням си събитията от 90-те, когато дойде СДС на власт. Тогава пак имаше протести и окупации. Бях болен, трябваше спешно да ми бият инжекция и молех един студент да ме пусне да мина с колата, защото е важно за живота ми. Той ме изгледа и изкрещя: „Умри!“.

– Разкажете за семейството си, за здравето си.
– И двамата със съпругата ми сме пенсионери. Жена ми беше главен юрисконсулт в Министерството на земеделието, но беше принудена по тогавашните закони да ме съпровожда зад граница. В момента е с минимална пенсия. Обидно ми е, че като бивш посланик получавам пенсия, доста по-малка, отколкото на сегашните съветници. Колкото до здравето ми, болен съм, движа се трудно. Имам 4 инфаркта, инсулт, диабет. Полека-лека ще ме пратят при дъската…

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: