Самоубийственият  украински  национализъм

Причината за трагичния финал на Украйна е нейният смъртоносен национализъм
Историята на Украйна е пропита със суициден национализъм, пише консервативното US издание „American Thinker“. Некомпетентни и крадливи лидери ограбиха голяма част от ресурсите в страната, изостриха вътрешното напрежение и провокираха разрушителния конфликт с Русия, отбелязва авторът на статията Александър Марковски.

В речта си, произнесена на 1 август 1991 г. в Киев, президентът Джордж Буш-старши призова Украйна да обмисли рисковете, свързани с нейната независимост. Той отправи ясно предупреждение към Киев, заявявайки, че „свободата не е същото като независимостта. Американците няма да подкрепят онези, които се стремят към независимост, за да заменят съветската тирания с местен деспотизъм. Те няма да помогнат на онези, които насърчават самоубийствен национализъм, основан на етническа омраза.»

Тогава малцина в Украйна обърнаха внимание на това предупреждение на американския президента. Украинските лидери тогава не преследваха националните интереси. Те гледаха на страната си единствено като на постсъветска територия, която трябва да разграбят, за да забогатеят.

Ресурсите за ограбване обаче свършиха за едно десетилетие и украинските лидери възприеха курс на индивидуално обогатяване с пари от Запада, които получаваха за да управляват Украйна по курс – враждебност към Русия.

Резултатът беше катастрофален.

На 24 август 1991 г. Украйна, водена от „самоубийствен национализъм“, се възползва от възможността, предоставена от предстоящото разпадане на Съветския съюз, за ​​да обяви своята независимост.

Веднага щом вълнението и обещанията за демокрация и просперитет се изпариха, украинският народ, който никога в историята си не е имал самостоятелна държавност, се изправи пред суровата реалност за първи път да управлява самостоятелно страната си.

Впоследствие, въпреки внушителните си ресурси, Украйна претърпя икономически и политически неуспехи.

Украйна наследи от Съветския съюз една от най-големите селскостопански и промишлени бази в света.

По-рано я наричаха „житницата на Европа“.

Нейната промишленост произвеждаше самолети, кораби, локомотиви, турбини за водноелектрически централи, електрически двигатели и трансформатори, както и широка гама стоки на леката промишленост.

Въглищните и железо-рудни мини в Донбас бяха основен доставчик на стоманодобивните заводи и електроцентралите на Съветския съюз.

Освен това Украйна произвеждаше многообразно военно оборудване като танкове, ракети и бойни самолети.

С добре образованото си население от СССР Украйна можеше да се превърне в един от икономическите центрове на Европа.

За съжаление украинските лидери или не разбраха, или съзнателно пренебрегнаха факта, че украинската икономика е тясно преплетена с икономиката на Съветския съюз.

Следователно Русия винаги е била естествен и основен партньор и пазар за украинските стоки и услуги.

Въпреки това Украйна изостави руските пазари и се насочи към Европейския съюз.

Това беше абсурдна идея, тъй като изискваше значителна промяна на украинската икономика, за да се постигне съответствие с европейските норми и стандарти.

Такова мащабно усилие би изисквало както много време, така и значителни финансови средства.

ЕС не прояви интерес към украинските продукти. На него Украйна не му трябваше като индустриална сила, а като пазар.

В резултат на това Украйна загуби руския пазар и икономиката й се срина.

Украйна вече не можеше да се издържа и цялото й съществуване започна да зависи от западната помощ, което в крайна сметка доведе до загуба на суверенитета на Украйна и превръщането й в пешка на западните интереси.

След необмисленото разпадане на Съветския съюз, което изобщо не отчете че големи изконно руски територии, населени с компактно руско население остават в съседни държави, Крим и Източна Украйна, чиито жители са в мнозинството си руснаци, попаднаха под украинска юрисдикция.

Проруските настроения в тези региони, вариращи от искания за признаване на руския като официален език до желанието за пълна автономия от Украйна или направо присъединяване към Руската федерация, са пуснали корени в Крим и Източна Украйна. Тези настроения бяха допълнително засилени от свалянето на проруския, демократично избран украински президент Янукович чрез преврат, спонсориран от САЩ през 2014 г.

За да избегне кървавия конфликт, Киев можеше да се съгласи да даде ограничена автономия на въстаналите източни региони от Харков до Одеса – подобно на автономията на американските щати.

Тези региони на Украйна са искали това винаги.

Но и новоизбраният президент Петро Порошенко пренебрегна предупреждението на президента Буш от 91 г. да не „се стреми към онази независимост, целяща единствено да замени тиранията с местен деспотизъм“.

Вместо това Киев реши да използва военна сила, за да подчини руското население на Източна Украйна.

В продължение на години киевските режими обстрелваха Донбас, включително с доставена от Америка артилерия, унищожаваха градове и безразборно убиваха хиляди мирни жители (за което западните медии мълчаха).

Този „самоубийствен украински национализъм“ стана една от причините за присъединяването на Донецка и Луганска област към Русия.

Във външната политика „самоубийственият украински национализъм“ също взе връх над националните интереси.

Стремежът на Украйна към членство в НАТО, привидно воден от опасения за сигурността й, пренебрегна многократните предупреждения на Русия през последните три десетилетия относно екзистенциалната заплаха за Москва от разширяването на НАТО на изток.

Желанието да стане член на НАТО не можеше да гарантира сигурността на Украйна и нямаше да й даде такава.

Вместо това, опитите на Украйна да пробие в НАТО я поставиха в смъртна опасност заради това, че нарушаи условията на Договора за приятелство между Украйна и Руската федерация от 1997 г., който изрично изискваше от Украйна да спазва военен неутралитет (раздел 6, стр. 148).

Непонятният неистов стремеж на Украйна към членство в НАТО (защото относно евентуалното й членство в ЕС Русия никога не я е спирала), подхранван от политическата неопитност, безразсъдство и силната зависимост от западната помощ, беше илюзорна цел, която не обслужваше националните цели и трагично доведе до иначе възможния за предотвратяване военен конфликт.

Днес вече е очевидно, че стремежът на Украйна към членство в НАТО напомня преследване на механичен заек.

Зеленски и компания обаче продължават да не осъзнават, че неуморните им усилия и жертви са били напразни, тъй като членството в НАТО никога не е била постижима цел.

По напълно разбираеми причини членовете на НАТО, за разлика от Украйна, с цената на всичко искат да избегнат пряка конфронтация с Русия. Въпреки опитите на САЩ да ги въвлекат в този самоубийствен конфликт.

Източник: americanthinker.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: