Нападението на Украйна срещу Курска област не променя общия ход на войната с Русия. Киев губи губи войната и то крайно фатално. Това пише в своята статия за сп. „The American Conservative“ Джеймс Кардън, дипломат в оставка и бивш съветник на президентската комисия към Белия дом за развитие на двустранното руско-американско сътрудничество.

Самоубийствения неонацистки щурм срещу Курск

Каква може да е целта на украинската самоубийствена атака освен удължаване на войната и разширяване на нейния териториален обхват, както и стопиране на очертаващите се към онзи момент мирни преговори?

С влизането във втората седмица на Курската офанзива украинските сили посмалиха твърденията си и сега казват, че контролират близо 30 руски села, разположени на 500 кв. км руска територия. По време на среща със съветници по сигурността в резиденцията си в Ново Огарьово в понеделник руският президент Владимир Путин насочи гнева си към спонсорите на Украйна, заявявайки: „Западът се бори с нас с ръцете на украинците“. Курската офанзива предизвика значителна ескалация в продължаващия вече две години и половина конфликт.

И така, какви са някои от по-значителните последствия от Курската офанзива?

Няколко наблюдения:

1. Курската офанзива задълбочава риска от това, което и друг път съм определял като „несъюзно съюзничество“. Вашингтон няма съюзен договор с Украйна, но администрацията на Байдън продължава да се държи така, сякаш Украйна е не само съюзник по договор – тя се държи така, сякаш оцеляването на Украйна върху териториите, които тя получи за три кратки десетилетия (1992-2022 г.), че това е от решаващо значение за националната сигурност на Съединените щати. Предоставянето от Вашингтон на Украйна като несъюзен съюзник кара Киев да действа по начини, които са в ущърб на собственото й оцеляване като държава – в това число и отказа на Киев да изпълни договорените разпоредби на Минските споразумения от 2015-2017 г., които, ако бяха изпълнени, вероятно въобще нямаше да започне война.

2. Настъплението в Курск показва още веднъж, че твърдението на САЩ и съюзници, че „ако руснаците не бъдат спрени в Украйна, те ще завладеят Източна Европа“, е абсурдна пропаганда. Русия не успя да превземе Киев през 2022 г., а оттогава води скъпоструваща война на изтощение.

3. Русия обаче продължава да е водещата тактическа ядрена сила в света, а доктрината и включва да използва ядрените си ракети само за самозащита. А украинската атака срещу Курск излага на риск от руски ядрен удар както нея, така и нейните военни и финансови поддръжници – САЩ и държавите-членки на НАТО.

4. Въпреки успеха на нахлуването и загубата на престиж от страна на Русия е важно да се знае, че въпреки тази пиар акция, Украйна губи войната. Според нов доклад на „Файненшъл таймс“ „размерът на територията, завзета от руските войски само от началото на май, е три пъти по-голяма от тази, която украинските военни си върнаха с цената на много жертви и военна техника през пролетно-лятната си офанзива в Запорожие през 23 г.“.

5. Решението на президента Володомир Зеленски да пренесе войната в Русия – макар и да екзалтира поддръжниците на Украйна във Вашингтон – вече категорично показа на Москва, че няма с кого да преговаря нито в Киев, нито във Вашингтон и че обезглавяването на украинското военно и политическо ръководство е необходимо условие за постигане на крайната ѝ военна цел, а именно украинския неутралитет. Нахлуването в Курска област със сигурност е морален стимул за Украйна и срам за Русия и вероятно ще удължи войната.

6. Нахлуването в Русия за пореден път показва, че президентът Джо Байдън и неговият съветник по националната сигурност Джейк Съливан, които далеч не са предпазливи – както твърдят редица високопоставени неоконсерватори, – а напротив, непрекъснато тикат Киев да се катери нагоре по стълбата на ескалацията. Това обаче е пътуване към неизвестна дестинация, която може да се оккаже много мрачна за всички ни.

7. Украйна нямаше да може да осъществи офанзивата си в Курск без одобрението и материалната подкрепа на Вашингтон. И руснаците много добре знаят това. По този начин САЩ и Европа вече най-категорично се заявиха като съучастници. И го направиха по най-глупавия начин – в една изключително символична атака срещу Курск, който иначе е мястото на най-голямата танкова битка в историята. Битката срещу нацистите през 1943 г. струва на руснаците около 800 000 жертви. Не е трудно да си направиш извода, който в момента си правят руснаците, когато на същото място отново се сблъскват с германските танкове – на своя територия…

И най-големият извод от нахлуването на украинската армия в Курска област, който си направи абсолютно всеки американец: Администрацията в Белия дом не е била честна, когато ни е обяснявала какво всъщност е заложено на карта в Украйна. Сега е подходящият момент президентът или вицепрезидентката да ни обяснят, но без да използват обичайните си витиевати нищо незначещи клиширани фрази и обяснения като тези „за защита на демокрацията“. Да ни обяснят защо членството на Украйна в НАТО и въпросът за това кой ще управлява няколко източноукраински провинции си заслужават риска от директна и ядрена война с Русия. Ако Джо Байдън и Камала Харис вярват, че рискът от това си струва, те трябва да ни обяснят защо? Да го направят в най-гледаното време – на Националния конгрес на Демократическата партия в Чикаго следващата седмица.

Източник: theamericanconservative.com

Какво може да стои зад атаката на Курска област

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: