един коментар

1. Най-добрите концерти ставали, според твърденията на нашите естрадни изпълнители през летните месеци, особено по курортите. Така твърди в своите интервюта и обичания от поколения българи Веселин Маринов. Донякъде прави чест на Вселин Маринов това, че част от концертите му из страната се финансират като провинциални културни събития от кметовете на населените места или от състоятелни бизнесмени, които изкупували част от билетите за изявите му, като гарантират в известен смисъл и заложените приходи. Никой, обаче от колегите му и от интервюиращите ги удобни журналисти не се ангажира да уточнява каква е залата, колко е публиката, каква е стойността и как се продават билетите, както и дали всички от присъстващите са в концертните зали по свое собствено желание.
   Без да влагат новости в своите костюми, репертоар и сценично поведение, повечето от казионните изпълнители симулират страстни емоции и очакват това да ангажира вниманието и да провокира любов от страна на публиката. Уви новата публика на България си има свои предпочитания и подарява личните си симпатии най-лесно на изпълнителите, които в повечето от случаите са техни връстници. Млади хора, които с таланта си са превъзмогнали нелоялната конкуренция на старите динозаври от прослувутата българска астрада, популярна и предпочитана от българския зрител слушател до към 1990 г.
   Когато закъсат за финансови средства, разчитайки на старата си слава, илюзи, безочие и неугасваща алчност, изпълнители като Веселин Маринов и дует „Ритон” продължават да се натрапват на публиката по градове, села и паланки със своите до болка познати и вече поизтъркани парчета, водени от единствената надежда, че хората все още ги разпознават в оскъдицата купуват къде от любопитство къде от съжаление билетче, с което да ги подпомогнат финансово. Къде е морала и как артистите харчат парите на бедната си публика е друга тема много нелициприятни изводи и констатации.
   Поостарелите вече и поизхабили се естрадни изпълнители сами виждат и забелязват, че в кризата българите са станали още по-предирчиви към качеството на получаваните услуги. По-страшното за тази част от артистите ни е, че публиката вече някак си не одобрява и не се въодошевява от пробутваните им вместо изкуство пошли и посредствени плейбеци. Не помагат и зле симулираните, като спонтанни съмнително естетични емоционални „изживявания” и фриволното поведение в оскъдни дрехи на сцената.
   За Веско Маринов вече е ясно, че това лято е пял и е участвал в общо около 70 концерта. Това му прави чест, защото си е заработил парите сравнително честно и почтенно.
   Не така обаче стоят нещата с дует „Ритон”, който с тревога установява, че не е толкова популярен и предпочитан, и не може да разчита на очаквания наплив от зрители по време на концертите си от вече започналото лятно турне 2012 г.
   Странно защо летните турнета не започват например от зала 1 на НДК. От както ритоните обикалят различните населени места в провинцията навсякъде то е съпътствано от неловки опити да се осигури публика от културтрегерите към общините за да се състоят вече обявените културни събития с тяхно участие. Тъй като желаещите да посетят концертите на дует „Ритон” са рядкост, и за да се избегне фиаското на дуета заради полупразните зали явно се налага да се мобилизират всички налични стари и нови приятели. Прибягва се дори до услугите на малкото останали военнослужещи в родните казарми, военни училища и университети. Сигурно за изпълнителите от дует „Ритон” не е важно как се осигурява публиката, тъй като униформената публика е закарвана под строй на концертите им. Задължавана е от своите началници по време на отделни изпълнения да излъчва режесирана радост, възторженост и спонтаттно-неудържима любов към поизхабените и напъващи се да изглеждат на техните години изпълнители. Изпълнители, които публиката не припознава, като свои идоли, и които не им доставят никаква естетическа наслада, положителни емоции и удоволствие. Това едва ли притеснява ритоните, които са си направили вече сметките какво ще препечелят от лятното си турне из страната. Цинизмът е пълен, особено когато например в гр. Велико Търново за да напълнят ангажираната зала, ритоните прибягват до непочтенни методи, похвати, като разчитат на протекции от политическия елит, приятели и велможи от местната цивилна и военна администрация в града. В кампанията по набиране на очакваните приходи от турнето са привлечени и военнодлъжностни лица от ранга на заместник началника на Националния военен университет „Васил Левски” със звание полковник и с фамилия Камарашев или Каракашев. С цялата си власт и служебно положение, възползвайки се от зависимостта на курсантите, същият е отдал разпореждане до офицерите в курсантския батальон на всяка цена да се съберат по 10 лв. от всеки курсант, независимо дали отделния военнослужещ същия иска или не, ще присъства или не на концерта в града. Обявения срок за събиране на парите, общо около 2 000 лв. е до 03.09.2012 г. Отправената заплаха към всички бъдещи офицери от университета е, че ако указаните средства не се съберат тихо и своевремнно, курсантите и младшите офицери ще бъдат обект на наказания по дисциплинарен ред, различни форми на тормоз и взискване по служба, леко граничещи с издевателства. Отделните роти са събирани по залите за да бъдат убеждавани да дадат от залъка си по 10 лв. за концерт, на който не желаят да присъстват. Поведение, което граничи с военно хулиганство и което покрива признаците на длъжностно престъпление, тъйкато отдадените разпореждания не са при и по повод на службата, а целят облагодетелстване на трети лица. Трагикомично и много тъжно е по този начин да се осигурява финансови средства на естрадни изпълнители, които явно нямат достойноството да се оттеглят от сценичните си изяви и вече не могат да разчитат на исренната любов на хората. Изглежда, че някои офицери все още живеят с милите спомени от близкото ни минало, когато срочнослужещите военнослужещи се водеха организирано на концерти и осигуряваха запълването на залите с въодушевена публика. Същите тези началници забравят обаче, че когато се осигуряваха подобни културно-масови развлечения за подчинените плащаха не военнослужещите, а поделението, учебното заведение или общината, организирали проявата. Явно е, че през 2012 г. унизителните методи за силово осигуряване на публика все още се случват дами и господа, което се потвърждава от провежданата кампания по събиране на средства от курсантите от НВУ „Васил Левски” – Велико Търново. Да събираш пари от оскъдните финанси на курсантите, някои от които са с нелеко материално и семейно положение, за да се финансира алчността на нашите шоумени сигурно е голям подвиг и високо морален жест към дует „Ритон”.
   Подобен подход и отношение към бъдещите офицери на и без това силно редуцираната ни армия поражда чувство за унижение, срам, обида, сарказъм и поражда усещането, че продължаваме да живеем в едно общество от преди 1990 г., когато личните желания и предпочитания на отделните индивиди нямаха никаква стойност и значение за управляващите.
   Защо след като от 22 години по всички медии се прокламира, че живеем в правова и демократично организирана държава се случват подобни събития? Защо се събират пари „на ръка” от военнослужещи по принуда за услуга, която все още не е ползвана? Защо срещу получаваните пари на курсантите не се раздават съответните билети, които да са издадени от Министерството на финансите? Защо началници с пагони и с не малък стаж в МО си позволяват да превишават дадените им правомощия и злоупотребявайки с властта, която им е дадена се ангажират с начинания, нямащи нищо общо със службата им в БА. Това ли е примера за справедливост, законност, доблест, чест и достойноство, който те дават на бъдещите офицери на Република България? Защо старши офицери си позволяват да унижават и уронват авторитета и достойноството на българския военнослужещ, отнемайки правото му на избор в личния живот? Събирането на средства „на ръка” как ще се документира, осчетоводи и отчете? Не е ли време НАП да извърши финансови ревизии на дует „Ритон” и на другите подобни естрадни „величия”, които си осигуряват по подобен начин както публика, така и печалби през лятото, чрез различни форми на унизителна принуда? В БА и МО няма ли кодекс за етично поведение и уставни правила, регламентиращи пределите, правата, задълженията, служебните и личните взамиоотношения между различните категории военнослужещи? А може би писаните регламенти не важат за старшите офицери и се очаква да бъдат съблюдавани единствено от войнишкия и курсантския състав?
   Дали пък всичките тези инициативи и кампании не прикриват длъжностни и данъчни нарушения или престъпления?
   Сигурно е повече от уместно по случая Прокуратурата на РБ и Служба „Военна полиция” да извършат проверки, а НАП да се поразрови из делата и паричните потоци на дует „Ритон”, като се извършат съответните ревизии и насрещни проверки за евентуално укриване на доходи и данъци.

   Отговор