Китодар Тодоров е роден през 1974 година в София. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Той става люби мец на тийнейджърите през 2009 година, А когато в предаването „Пълна лудница“, изиграва блестящо скеч за пловдивските майни. Клипчето обикаля всички интернет портали и е гледано близо половин милион пъти. Сега Китодар играе ключова роля А в българския филм „Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха“.

– Кито, вие обичате да представяте сериозните неща чрез хумор. Това ли е най-добрият начин да погледнем на живота си?
– Трябва по-лекичко да гледаме на нещата. Да не ги посочваме директно с пръст, защото всички сме нацапани. По-скоро да се самонадсмиваме. Когато човек се надсмива над себе си, е велико, но когато се надсмива над друг, това е подигравка, което не е много готино.

– С какво се чувствате по-различен от останалите?
– Има някои неща, които стриктно спазвам. Държа винаги да има логика в това, което правя. По възможност да има смисъл и позиция и да ми харесва на мен. Ако нещо не ме кефи, или ще се опитам да го преправя, или няма да го направя.

– Защо хората не могат да влязат в този образ – да гледат философски на нещата и така да живеят по-спокойно?
– Защото са объркани и изнервени. Има определени натрупвания, които се отразяват. Много е важно да имаме посока.
Ние искаме всичко да се случи сега и да берем плодовете, ако може, утре. Ясно е, че едно поколение ще се прецака. Хубаво е то да постеле килимчето за следващите.

– Възможно ли е това поколение да прецака другото?
– Възможно е, особено ако е много егоистично. Но трябва да има някаква любов към останалите, не само към себе си. Ясно е, че всеки иска да се чувства добре и това е чудесно, ама да не е на всяка цена. Смятам, че една от формите да бъдеш щастлив е да се отдадеш на някой друг.

– Вие на кого сте се отдали?
– На сина си, но принципно е хубаво да е към всеки. Лошото е, че съм много голям егоист.

– Как виждате България в бъдещето?
– Зависи от хората – от всеки поотделно. Ако вървим по формулата „на мен да е добре, но и на другите да е добре“ – не само на нас, нито само на другите, може да има много скоро приятен резултат. И не толкова финансов, колкото нормални взаимоотношения между хората, ако щеш, да се чувстваме добре в мизерията си. Защото мизерията не е предпоставка за лошо живеене. Предпоставка е самотата и безумието

– Смятате ли, че политиците се чувстват самотни?
– Може би. Образът на богатия човек, който е задоволил всичките си нужди, но е изключително самотен и тъжен, е валиден. Той съществува. Може да е неосъзнат, но тези хора усещат дискомфорт и това е самотата.

– Властта замества ли я?
– Властта е популярност. Разликата между един актьор и политик от тази гледна точка не е много голяма. Популярността е много особено нещо, защото там има и агресия. Тя коства нерви и когато е насочена към теб, е безумие. Така че и на политиците – ако са чувствителни хора, със сигурност им е тежко.

– Трябва ли да ги съжаляваме, или си го заслужават?
– Не. То е въпрос на избор. Всеки в началото иска нещо и то си има цена. Като си политик, приемаш, че може да си фокус на агресия.

– Вие каква цена плащате?
– Безпокойство и най-вече несигурност. Аз съм актьор на свободна практика. Днес имаш работа, утре нямаш.

– Какво е предимството да си актьор на свободна практика?
– Имаш свободно време и право на избор – велики усещания! Но това си има и цена. Защото просяците са най-свободни, ама плащат сурово за това.

– В България може ли да се пробие без продуцент?
– Възможно е, но това означава много жертви и постоянство, което налага да имаш сериозен гръб зад себе си. Ти може 20 години да пускаш клипчета в Ютюб, но все пак трябва да се храниш от нещо. Ако няма кой да ти помага или ако нямаш бизнес, как става номерът? Как ще правиш сам изкуство, без да разчиташ на продуценти?

– Има ли киномафия в България?
– Има кинофамилии и това е напълно нормално. Преди се противях малко, но в това има голяма логика. Във всеки бизнес е така. Като си расъл сред актьори, е нормално и ти да си такъв. Не е вярно, че само продуцентите използват актьорите. Едните искат пари, другите слава. Има актьори, които печелят добре.

– При вас как е, чувствате ли липса на пари?
– Не само чувствам, но и имам. Разполагам с нисък среден доход. Когато ми трябват пари за нещо конкретно, помага баща ми. Той се занимава със строителство. Така че имам гръб.
Ако го нямах, не знам как щяха да се развият нещата. Имаше един период допреди 7 години, когато само трупах заеми. Работиш и само се надяваш да дойде някаква роля, за да се разплатиш Ужасно е. Теглех заеми за битови неща – за кафе, цигари, сметки…

– Много пари ли са нужни, за да се направи филм, който да вземе световна награда?
– Не. Ти може да не си купиш супергъзарска кола, но може да си вземеш супергъзарско колело. Просто трябва да си прецениш докъде ти стигат силите откъм финанси. Не може да искаш да направиш някакъв екшън със самолети, космически кораби и т.н. със 100 000 лева, то и с 1 милион е абсурд. Но ако имаш 1 млн. лева, може да направиш филм от епоха например. Но ако ги нямаш, а разполагаш със 100 000, направи филм с трима души в една стая с готин сюжет.

– Кое ни липсва по веригата – качествени актьори, режисьори, продуценти…?
– Липсва опит на всяко едно ниво.

– Трябва ли държавата да дава пари за кино?
– Друг начин да се избият парите няма. Един филм трябва да струва 40 000 лева, за да се покрият разходите. Оптималното количество хора, гледали филм, е половин милион души, от което продуцентът взима левче.

– Има ли конспирация срещу България да не взима награди?
– Със сигурност има игри. Но ако има качествен продукт, ще стане. Възможно е да има игра в конкурсите, фестивалите, но това е за големите награди. Самият фестивален живот е игра. Когато човек го проучи, може да си направи интересна стратегия, която да го качи много напред. Например, ако се целиш в Кан, не е лошо да имаш френско участие в продукцията. Когато проучиш как се играе една игра, тогава започваш да я играеш. Има зарчета, късмет, но и обединяване с някои от другите играчи. Другият вариант е да не се оплакваш, т.е. играеш една игра, която ти смяташ, че си прав в нея, и чакаш. Тогава има шанс някой да каже: „Този пич много приятно играе, без да знае дори как, но пък това, което играе, е готино и аз ще му помогна на чисто добра воля“. Интересно е например как системата покровителства наркотиците в изкуството.
В САЩ съвсем свободно се пише кой как се друса. А това е нелегално и принципно системата може да го заключи. Но системата толерира таланта и изкуството за сметка на същата тази система. За мен е загадка защо тя толерира изкуството. Но дойде ли нов режим, първите, които се чистят, са именно те.

– Трябва ли да се легализира марихуаната и проституцията в България?
– Трябва да се разчита на правилния избор на хората, а не да се забранява, макар че понякога е нужно да има някои забрани, защото се прекалява. Марихуаната за мен е равносилна на алкохола и не виждам защо трябва да е забранена. За проституцията не знам. В едно общество, в което има силен морал, тези неща от само себе си не са необходими. Системата би трябвало да научи хората на морал, а не на разврат и след това да забранява разврата.
Това е абсурд. Ако искаш хората ти да не пушат, спри производството на цигари, а не ги забранявай.

– Ще ви направи ли лошо впечатление, ако стане ясно, че поли ти и употребява марихуана или ползва услугите на про*титутки?
– Много е важно да осъзнаваме, че всички ние сме хора и сме грешници. Кой кого ще осъди и на кой принцип, при условие че всички сме нацапани страшно.
Аз отдавна не пуша трева, но съм пушил. Как ще осъдя някой, че дърпа марихуана, като моите приятели пушат? Какво като е политик? Той е човек като всички останали. Смятам, че вече системата е надчовешка, и се надявам, че човешкото участие в нея ще продължи още дълго, защото ако стане компютърна, вече ще е зловещо.
Но до момента, в който има хора в нея, може да има грешки, но ще има и чисто човешки актове. Спомням си, когато бомбардираха Сърбия, имаше военен от НАТО, който предупреждаваше сръбските войски къде ще бъде следващата цел и така нямаше жертви. Тоест системата НАТО, ако беше регулирана от компютър, щеше да е зловеща. Докато има полицаи, ще има човечност и нека има корупция.
Корупцията е символ на човешки взаимоотношения по някакъв особен начин. Ти си разговаряш с някого, той иска нещо и ти искаш нещо и се договаряте, така че и на двамата да ви хареса. Докато в разговор с робот няма човешки фактор и това е плашещо, не искам да живея във век, който да е изцяло роботизиран.

– Вярно ли е, че първата жена, с която сте преспали, е била пр*ститутка ?
– И не само първата. Втората, третата, четвъртата… Баща ми работеше в Нигерия и аз учех там. В Африка се доказах, че съм мъж. С пиене, с про*титутки… Там пропуших… Но пък и в Нигерия осъзнах, че няма смисъл от тези неща. Трябва да внимаваме със страстите. Аз не съм силен човек и затова много неща не съм пробвал. Като знам как спрях пиенето… Имах проблем. Пиех, без да ми е вкусно