Покосен от коварен инсулт преди години, днес Йосиф Сърчаджиев отново живее на бързи обороти. Актьорът легенда има представления в Бургаския и няколко столични театри, но работата му по тях е малко по-различна от тази, с която сме свикнали да го свързваме. Във въпросните постановки Йоско се изявява най-вече като режисьор.

„Постепенно разбрах, че вече не мога да съм актьор, но в театъра имам възможност да правя и друго“, казва знаменитият артист. Ние пък ще си позволим да не се съгласим с него. Защото в последната година го гледахме в сериалите „Дървото на живота“ и „Шменти-капели“ и сме повече от категорични, че там той отново е блестящ.

Срещнахме се с гениалния Йоско тези дни, за да ни разкаже спомените си за един друг голям актьор (умишлено не споменаваме името, за да не разваляме изненадата), с когото са били много близки навремето. Не пропуснахме обаче възможността да му зададем и няколко въпроса за това как протича животът му напоследък.

– Г-н Сърчаджиев, не е ли ирония на съдбата точно вие да играете чист комунист в сериала Шменти-капели: Легендата“ по TV7?
– Да, така е (смее се). Удоволствие е за мен ролята ми. Има и нормални хора сред комунистите, интелигентни. Тук не говоря за лудите комунисти, те са отровени дълбоко в душата си.

– Познавате ли някой добър комунист?
– Да, Стефан Данаилов. Ламбо е комунист и в същото време чудесен човек. Преди време дори съдът наложи глоба в размер на 1500 лева за обида. Обида към един човек на „мръсен комунист“.

– Не може да се говори така! Имахте премиера неотдавна в Бургас на постановката ви „Есенна соната“. Доволен ли сте от успеха й?

– Голяма и огромна радост за мен е успехът на представлението. Бях много изплашен, че няма да смогнем да го направим. Работата ни беше свързана с много трудности – една от актрисите имаше представление“ в София, друг актьор снимаше в киното и трябваше да се съгласуват нещата, а се сблъскахме и с още пречки… През лятото спряхме да репетираме. От последните десетина дни преди премиерата само 4 работихме върху пиесата. Реших, че няма да стане нищо. Но Бог дойде и буквално за 3-4 дни направихме представлението. Пиесата „Есенна соната“ се играе при препълнени салони.

– Какви са другите ви ангажименти?
– Репетирам пиеса в театър „Възраждане“. През януари ще започвам и в Ловеч. В Сатирата също ще имам ангажимент, свързан с мюзикъл. Има и други идеи.

– Играехте и в сериала „Дървото на живота“…
– Героят ми там умря. Не мога да работя вече в киното, да говоря и да се движа нормално. Животът ми като актьор свърши, киноролите ми са в миналото.

– Напоследък по-скоро режисьор ли сте?
– След ударчето ми не ставам за актьор. Да, работя като режисьор. Последните 5 години в Бургаския театър направих 5 представления. Смятам, че това са най-добрите неща, които поставих. На няколко места съм бил режисьор, но в Бургас при мен дойдоха другите три крила.

– Какво ви е мнението за новото поколение актьори?
– От време на време откривам сред тях актьори на ниво. То няма как всички да са качествени, атмосферата в страната ни е отровена.

– С кой режисьор ви беше най-приятно да работите преди години?
– С Леон Даниел в театъра, с Рангел Вълчанов в киното.

– Коя е любимата ви кинороля?
– Във „Вятърът на пътешествието“. Това е най-добрият ми филм. Като се снимах в него, получих дискова херния. За да ми дадат ролята, излъгах, че мога да яздя. Повериха ми един ужасен състезателен кон. Дадоха ми го без седло, стреме и юзди. По сценарий трябваше да държа дете в ръцете си, яздейки. Стана страшно по време на снимките! Конят тръгна в галоп, паднах върху един камък и се ударих ужасно. Успях да предпазя детето с тялото си и на него му нямаше нищо. 10 дни бях в болница. 5-6 години по-късно болките ми се обадиха отново и лекарите установиха, че е дискова херния. До ден днешен си имам проблеми с това, все се обажда заболяването.

– Кога отказвате ангажименти?
– Няколко пъти съм отказвал. Имаше доста тъпи неща. Успявам да избягам от неприятни и нежелани ангажименти.

– Някога искали ли сте да станете нещо друго освен артист?
– Исках да следвам история, да стана подводен археолог. Явих се на изпит в университета и ме приеха. Обаче размислих, реших да уча за артист. Бях и в затвора известно време…

– За какво сте били в затвора?
– Не беше толкова страшно. Бях в казармата в Ямбол и бягах, за да се виждам с Райна.

Правехме си любов с бъдещата ми съпруга. След като ме хванаха, че бягам, ме преместиха в „черната рота“ в Грудово, където бях 3 месеца. Бащата на Стефан Данаилов ме спаси от 11 години затвор.

– Коя е първата ви работа?
– Работил съм като бояджия всяко лято като дете. След това бях и осветител и общ работник в киното.

– Все още ли Иван Костов ви е любим политик?
– Да, тача демокрацията. Никога не съм бил партиен член и няма да бъда.

– Преди години, по времето на социализма, са се опитвали да ви вербуват да станете агент на ДС…
– Много искаха да сътруднича, през какви ли не изпитания преминах заради отказа ми. Беше жестоко! Близо две години измъчваха мен и съпругата ми Райна. Избягах дори от София, отидох в манастир. Предлагаха ми, ако се съглася да стана агент, да ме пуснат да уча във франция, обещаваха ми много работа в кинотр и театъра. А съпругата ми я притискаха и физически . Затваряли са я в малка стая и са я държали с часове в нея. Не ми се говори как я намерих след това. Беше много страшно.

– Не бяхте ли склонен да приемете, за да спрат мъченията?
– Не, нито за миг. Съпругата ми Райна най-много си изпати, но винаги ме подкрепяше, никога не каза, че трябва да приема. Райна беше най-смазана и притискана заради нежеланието ми да сътруднича на ДС.

– Фамилията ви помагаше ли ви или по-скоро ви пречеше в живота?
– И двете, фамилията е една част от живота. Кръвта си е кръв. При мен се губят моментите за фамилна връзка

Много малко съм общувал с баща ми (големия български режисьор проф. Стефан Сърчаджиев – б. p.). Красивото беше, че във фамилията ми имаше дух.

– Спирани филми с ваше участие?
– Да, но най-лошото беше, че нещата на съпругата ми Райна бяха спрени. В телевизията и голямото кино не минаваха нейните сценарии. Страшно време!

– Доволен ли сте от пенсията си?
– Да, разбира се, поне взимам нещо (смее се). Ами ако я нямаша пенсията?

– Как сте със здравето?
– Доволен съм от живота. След ударчето ми това е друга роля. Любопитно ми е да я играя всеки ден. Като получих ударчето, при мен стана мъгла. Нищо не помня, но след това видях много красиви неща

Тези дни по телевизията казаха, че са доловили звука от Земята. Когато аз бях в тунела между живота и смъртта, чух едни безумни звуци. Говорейки – си със съпругата ми Райна, тя ми каза, че явно и аз съм чул въпросните звуци на Земята. Няма такава музика в живота! Не мога да го опиша, като хармония е. Видях връзката между мен и този свят, бил съм нещо като проводник.

– Колко време не работихте след инсулта?
– Когато получих ударчето, няколко месеца не съм работил. Много ми помогнаха колегите ми. Бях в болницата. При мен дойдоха Илка Зафирова и други артисти и ми казаха да се стегна. Аз не можех да говоря, издавах само неразбираеми звуци.

– И съпругата ви е имала инцидент – преди години я е блъснал трамвай…
– Това се случи в началото на брака ни. Райна беше бременна с дъщеря ни Анчето. Лекарката тогава каза, че съпругата ми може да умре. Посъветва я да направи аборт. Райна обаче беше непреклонна, категорична, че ще роди детето. След като се появи дъщеря ни, нещата се оправиха, животът ни се промени. Съпругата ми намери сили и се възстанови.

– Разкажете за внуците?
– Имам двама внуци. Единият е на 7 години, другото няма още годинка. Дъщеря ми Анчето много ми се кара, защото ги глезя и им позволявам всичко.

– Как си почивате?
– Много обичам да си бъда на село Кирчево, преди това е било Помашка Лешница. От две години имаме къща там и се чувстваме прекрасно с Райна. За вилата в Синеморец, която притежавахме навремето, не съжалявам, всичко е минало. В Кирчево си правя вино, ракия.

– Пийвате ли? Пушите ли?
– Не пуша. Но всяка вечер си пийвам вино или ракия от моето производство.

– Все още ли си слушате песните на „Бийтълс“?
– Да, вече не си спомням от кога са ми любима група. Обичам ги.

– Догодина ставате на 69 и подкарвате 70. Съжалявате ли за нещо?
– Да, има за какво, за много неща съжалявам. Правил съм и аз грешки в живота си като всеки жив човек.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/OHYDpQFr_mc