Една от най-трагичните двойки в света била семейството на Алберт Айнщайн и неговата възлюбена – сръбкиня по националност – Милева Марич. Когато се омъжва за гениалния физик Милева вече има дете, но се отказва от него по настояване на бъдещия Нобелов лауреат. До края на живота им никой от двамата съпрузи не споменава нищо за това дете. По-късно Алберт Айнщайн и Милева Марич имат трима наследници – синовете Ханс, Алберт и Едуард. Какъв е приносът на Милева за създаването на теорията за относителността?
Всички близки до Айнщайн казват, че Милева е била ангелът на дома. И все пак Айнщайн 
сам създава своята велика теория, а Милева само математически я представя.
Съпругата е също физик по образование и първоначално връзката между двамата е на основата на общи научни интереси. По-късно обаче нещата в семейството се банализират до неузнаваемост. Алберт върти около себе си нови и нови любовници, като окончателно
изпраща съпругата си в кухнята. Тя му готви, пере го и се грижи за него.
Разривът между двамата става през 1919 г., когато Айнщайн завързва дълга и скандална връзка с една братовчедка на Милева и в крайна сметка се жени за нея. Милева Марич остава с децата и без пукнат цент. Чак през 1921 г. Айнщайн решава да даде Нобеловата награда на бившата си съпруга.
Междувременно синът им Едуард получава психическо разстройство, а бащата не иска да го види цели двайсет години. Оскърбена, изоставена и болна, Милева Марич умира през 1948 година в голяма бедност… А в годините след Втората световна война Айнщайн е на върха на славата си.
Изобретиха робот с лика на Айнщайн! ВИЖ ВИДЕОТО:
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Освен любовник, действително Айнщайн за друго не е могъл да претендира. Теорията на жена му не е вярна, защото скоростта на светлината никога не е била константа, а тя не е била с физично образование, за да прозре априори, че ако скоростта беше постоянна, Вселената нямаше да може да еволюира на микро и макрониво и щеше да бъде мъртва и неподвижна. За това и Анщайн не получава Нобелова награда за нея.
30 години след първите си експерименти, Майкелсон се отказва от началните си резултати, като получава изменение на скоростта на светлината с 2,5 км/сек по-голямо по посока на движението на Земята/тя е квазилинейна система, а не линейна/ на височината на морското равнище. На 1800 м височина получава изменение с 6 км/сек по-голямо. Аналогични резултати получава и американския физик Дайтон Милър на същата височина- с 10 км/сек по-висока скорост. Но той използувал абсолютно неекранирано с проводящи материали здание в обсерваторията на Маунт Уилсън, докато помещението на Майкелсон е било с дебели бетонни стени. Резултати като на Майкелсон получава сега Юрий Галаев за височина на морското равнище с интерферометър от второ поколение. Само едното рамо на интерферометъра е екранирано с железен заземен екран, в следствие на което шумовете на интерферометъра спадат на два порядъка, понеже не се внасят шумове от Етера чрез него.
Що се отнася до уравнението свързващо квантово механичната енергия на фотона и енергията на електрона плюс съответната работа за избиването му от фотоелектричня слой на ФЕУ много хора смятат, че то се нарушава експериментално – при високи плътности на енергия на фотонните потоци, попадащи върху ФЕУ се получава добавъчна енергия на електронната емисия от слоя към основната електронна емисия – нелинеен фотоефект. Това не е за учудване като експериментален факт, тъй като скоростта на светлината не е постоянна и значи Земята получава допълнителна енергия при движението си през Етера или закона за съхранение на енергията престава да бъде валиден и за нея. Следователно това не е първият случай с нарушение на закона за запазване на енергията. Разбира се всичко това е било прикривано до неотдавна като експериментални факти.