Конфликтът в Украйна решаваше няколко задачи. Първо, Западът направи така, че Русия да няма друг изход, освен влизането с войска и започването на военни действия. Тоест, този конфликт беше наложен от Запада. Но се решаваха и много други задачи. И ако европейците и британците е трябвало да решат задачата за отслабване на Русия, като са предполагали, че Русия няма да издържи на този конфликт, то американците имаха по-хитър план: с този конфликт да започнат унищожаването на Европа. И те постигнаха тази своя задача – Европа икономически се намира в предкатастрофално състояние, тази задача беше решена. Това казва руският историк, социолог и публицист Андрей Илич Фурсов в Youtube канала Евразия24.

Фурсов припомня, че през януари 2022 г., преди началото на конфликта, в шведските вестници изтече информация за документален материал на руския ТВ канал „РЕН“, който се казваше „Спасяването на Америка е отслабване на Германия“. В него се казва, че икономически Америка може да бъде спасена само чрез отслабване на Евросъюза, и преди всичко на Германия. За да се случи това, трябва капиталът от Германия да отиде в Америка, а за това пък е нужно да се отреже руският енергиен ресурс, за което е нужен конфликт в Източна Европа… Германия ще бъде лишена от енергийни ресурси, плюс капиталите ще побегнат към Съединените щати.

Според Фурсов сега дълбоката власт е разделена на две големи групи — британо-американските кланове, които се придържат към ултраглобалистки ляволиберален дневен ред, и американо-британските кланове, които са всъщност техно силите, стоящи зад Тръмп. В техно отбора смятат, че средната прослойка трябва да остане и тя ще бъде тяхната социална опора. Това е техно-крипто-цифров фашизъм — различен от био-еко-цифровия фашизъм на Шваб и Харари.

Ултраглобалистите, зад които стоят британо-американските кланове, имат много прост план за пост-капиталистическия свят: създаване на такъв социално-икономически строй, който ще промени биологичната природа на човека. Отличникът на Шваб, Харари, постоянно говори за това, че ерата на хората е приключена, започва ерата на пост-хората, с ваксинациите, с чипизирането. Аз наричам този проект „Чужд“. На него се противопоставя проектът „Хищник“. И едните, и другите искат да създадат цифров свят, но разликата е, че отборът по интерси, който сега е представляван от Тръмп, планира бъдеща система, която не предполага промяна на биологичната природа на човека.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Здравейте, аз съм Лилия Игликова, вие сте с канала Евразия 24 – информационно-аналитичната платформа за всички, които мислят за бъдещето на своята страна и на света и не се страхуват да задават въпроси. Гост в ефира ни днес е историкът и директор на Института за системно-стратегически анализи Андрей Илич Фурсов. Той е на връзка по Скайп от Москва.
Андрей Илич, здравейте!

– Здравейте!

–  Благодаря Ви, че приехте нашата покана. Веднага към темата: Доналд Тръмп обяви война на дълбоката държава и вече постигна първите резултати – струва си и само закриването на USAID. Но за да се оцени значимостта на тези резултати вероятно е нужно да се разбере какво означава понятието „дълбока държава“ и винаги ли в него се влага еднакъв смисъл от хората, които го употребяват. Ако това е управляващият либерален елит, с неговата либерално-демократическа идеология, както ляв, така и неоконсервативен, свързан с олигархията, подкрепян от финансовите елити, военните елити, тогава е повече или по-малко ясно, че Тръмп би могъл да дойде на власт и без подкрепата на този елит, на тази дълбока държава в страната си. Но ако това е наддържавна структура, ако това са онези, които разполагат фигурите по шахматната дъска, то как е могъл Тръмп да дойде на власт?

– Разбира се, разговорът за това, че Тръмп се бори с дълбоката държава, е пропаганден ход. Но преди всичко трябва да уточним, че терминът „дълбока държава“ е неточен. Става дума за това, че „държава“ означава официализирана структура, а това, което наричат „дълбока държава“ е неофициализирана и поради това е правилно да говорим за дълбока власт. И тя наистина е наддържавна структура, но тя, също както и наддържавната група за световно съгласуване и управление, не е единна и по принцип е разделена на две, така да се каже, големи групи – британо-американските кланове, които се придържат към ултраглобалистки ляволиберален дневен ред и американо-британските кланове, които са всъщност силите, стоящи зад Тръмп. Ако срещу Тръмп стоеше просто дълбоката власт, той никога нямаше да успее да стане президент на Съединените щати. Работата е в това, че той беше подкрепен от едната страна на дълбоката власт срещу другата и това вече обяснява как Тръмп успя да стане президент. Затова, когато се говори, че Тръмп се бори с дълбоката държава, и по-точно с дълбоката власт, това трябва да се разшифрова. Той представлява една част от дълбоката власт срещу другата. Разбира се, освен дълбоката власт има и държавна бюрокрация, има и други структури – по правило това са големи коалиции – и Тръмп представлява една от тези коалиции.

Това, че Тръмп се е договорил с определена част от държавната власт, за мен стана ясно след странното покушение над Тръмп, вследствие на което Байдън изведнъж беше свален от надпреварата. След това за мен стана напълно ясно, а в общи линии беше ясно и преди това, че Тръмп ще спечели, но когато вече Байдън беше свален от надпреварата след това странно покушение – стана съвсем ясно, че Тръмп се е договорил с дълбоката власт и той има определени задачи, които трябва да реши и които не успя да реши по време на своето първо президентство. Между другото, според мен по време на първото му президентство подкрепата от страна на тази дълбока власт беше съвсем неголяма. Но за четирите години на президентство на Байдън бяха направени много ходове, които отслабиха тази част и тя реши да промени баланса и съотношението на силите.

Ако говорим за това какво е дълбоката власт, има два момента. По принцип дълбоката власт е система от неформални връзки, които използват за своите интереси формални структури и формални институции. От една страна, тук няма нищо ново. Подобни методи на използване на държавите за неформални цели, или на използване на публичната сфера за частни цели, се срещат от много отдавна и имат място на практика във всички общества. Винаги има някакво неформално ядро – неизбираемо, както се казва – което влияе на ситуацията. Но в края на 20-ти – началото на 21-ви век ситуацията се промени. Научно-техническата революция, тази комуникационна и информационна революция, подемът на финансиализма и корпоратокрацията – осигуриха на тази система от неформални връзки такова влияние, каквото тя преди не е имала. Помня как този процес започна в средата на 70-те години. Помня как в средата на 70-те години четох непубличен доклад на Хънтингтън. Той е известен с работата си над сблъсъка на цивилизациите, като тази му работа е чисто идеологическа и за Хънтингтън не трябва да се съди по нея, защото тя преследваше чисто пропагандна цел, тя трябваше да отвлече вниманието от сериозни процеси. Защото цивилизациите не могат да се сблъскват, те не са субекти и впрочем самият Хънтингтън в тази работа, ако тя бъде четена внимателно, винаги когато стига до конфликтите, говори за конфликт между държавите, конфликт между пластовете и никъде не говори за сблъсък на цивилизациите. Та, в средата на 70-те години Хънтингтън написа непубличен доклад, в който показа, че именно в този период – средата на 70-те – се е случила преориентация на най-големите западни специални служби от държавите към транснационалните корпорации. По същото време – средата на 70-те години – се появи и доклад „Криза на демокрацията“, написан по поръчка на Тристранната комисия (Тристранната комисия е неправителствена международна организация, която има за цел да насърчава по-тясното сътрудничество между Япония, Западна Европа и САЩ.

Основана е през 1973 г. основно от американския банкер Дейвид Рокфелер, който се стреми да отговори на предизвикателствата, породени от нарастващата икономическа и политическа взаимозависимост между САЩ и техните съюзници в Северна Америка, Западна Европа и Япония. Ръководството на организацията се фокусира върху завръщането към „нашите корени като група държави, споделящи общи ценности и ангажимент към върховенството на закона, отворените икономики и общества и демократичните принципи“ б.пр), в който се казва, че главната опасност за Запада не е Съветският съюз, а е излишъкът от демокрация в самия Запад, и че трябва този излишък да бъде отстранен, като обаче демократичните институции бъдат формално запазени. И от този момент – средата на 70-те години – започва много активно формиране на тази дълбока власт вече като системна, като адекватна на този процес, който по-късно ще получи името „глобализация“, макар предпоставките за натрупване на дълбока власт в самата Америка да са започнали малко по-рано. Предполагам, че в самата Америка можем да смятаме за начало на формирането на дълбоката власт убийството на Кенеди, а след това и импийчмънта на Никсън. Впрочем и двете тези събития са задействани от британските спецслужби. После идват 11 септември и пандемията. Впрочем неотдавна се появи информация, че цялата британска структура, която се занимава с психологически операции, е разпространявала този ужас и страх по повод пандемията – тоест, това безспорно е било операция.

С други думи, за последните около петдесет години това, което по-рано носеше непостоянен характер, а неформалните връзки се променяха в зависимост от ситуацията, започна да се изгражда като система от дълбока власт, която е адекватна на глобалната епоха и която решава цяла редица от задачи, които държавите или не са способни да решат, или на които държавите се противопоставят. И доколкото световната върхушка не е единна – но това е отделен въпрос, сега няма да задълбавам – тя има цели два проекта за пост-капиталистическото бъдеще на света на новата нормалност. Но съответно и дълбоката власт и държавната бюрокрация също са разделени на същия принцип. От това ситуацията рязко се усложнява, защото в нея са задействани и дълбоката власт, и транс-националните корпорации, и държавите, и религиозните структури – но тази ситуация е типична за епоха на край на една система. Капиталистическата система наистина се намира в терминалната фаза на системната си криза, тя преживява агония и тук новото се преплита със старото. И дълбоката власт, която има, ако цитираме Ленин, три източника, три съставни части, е прототип на тази власт, която ще съществува в пост-капиталистическия свят.

От какво се формира дълбоката власт сега? Първо, това са най-активните елементи на наднационалните структури. Второ, това са най-активните елементи на държавната бюрокрация, това са най-активните елементи на корпоратокрацията и финансовия капитал. И накрая, това са специалните служби. Аз мисля, че спец-службите ще играят много голяма роля, защото те по определение са тайна власт. Ето от тези три-четири източника се формира нещо принципно ново и аз мисля, че в пост-капиталистическия свят – ако той се състои, ако не стане глобална катастрофа – именно тази дълбока власт ще бъде реалната нова организация на господстващите групи. Не изключвам те да запазят държавите като черупки, за да увесят на държавата всички кучета, в случай на неуспех. Но реално ще управлява тази друга власт.

В 2006 г. написах статия, която се казваше „Корпорация „Държава““. Тук „корпорация“, въпреки че е съществително, изпълнява функцията на прилагателно така, както е при „национална“ държава, но в същото време корпорацията-държава не трябва да се бърка с корпоративната държава в духа на Мусолини или Хитлеровия Трети райх. Корпоративната държава се градеше на включване на колкото е възможно по-голяма част от населението в рамките на действие на тази държава. Корпорацията-държава има съвсем друга задача. Тя трябва да отреже от обществената баница колкото е възможно по-голяма част от населението и всъщност това е корпорация, която използва държавата като черупка. Точно това е дълбоката власт, това и ще бъде – корпорация-държава. Но освен самата корпорация, ще има и служби, и ще стане нещо много интересно. Аз много дълго съм се занимавал с тайни наддържавни структури за световно съгласуване и управление. Използвам този термин – „управление“, за да не употребя термина „световно правителство“, каквото няма и не може да има или, да речем, е термин от романтичното задкулисие. Така че, наддържавните структури винаги са съществували като противовес на държавите. Но тъй като от края на 20-ти век тече процес на отмиране на държавите при англосаксонците – даже имат израз „failing away of nation state“, раздяла с държавата – то и наддържавните структури също се оказват вече ненужни и съдбата на Римския клуб, на Билдербергския клуб, на Тристранната комисия все повече се превръща в труп, който са забравили да погребат. Те сякаш свидетелстват за това, че ако си тръгне държавата, ненужни стават и наддържавните структури, така че дълбоката власт ще заеме мястото и на държавата, и на нанддържавните структури. Това е процес на тяхното сливане.

– Правилно ли разбирам, че най-мощният съсирек, действащ в днешната дълбока власт, е съюзът между управляващата във Великобритания династия Уиндзор и бенефициентите на Английската централна банка и Федералния резерв на САЩ – династията Родшилд?

– Преди 15 години, когато започнах да се занимавам, щом се кажеше „Ротшилд“ или „Рокфелер“, те обявяваха за конспиролог. Сега за това се говори непрекъснато и Ротшилд и Рокфелер са превърнати едва ли не в демони. Работата е там, че световният живот на световната върхушка е така усторен, че ако някой активно се намира на първи план, това веднага означава, че той не е най-важният.

Кои са Ротшилд? Да, те са много богата фамилия, богатството им в началото на 21-ви век се изчислява на 3,2 трилиона, но въпреки това Ротшилд са просто топ-мениджъри на половин дузина семейства и отговаряйки на Вашия въпрос, трябва да кажем, че става дума не просто за Ротшилд – това е Короната, това са институции, които ги съпътстват и техните съюзници в САЩ. Но на тях също така им противостоят много силни хора. Например, много активна роля при Тръмп играе Шварцман. Този човек навремето е създал една струтура – „Blackstone“, заедно с Питърсън, а след това те продават дела си на „Blackrock“, но независимо от това Шварцман остава много важен човек. И той е много тясно свързан със семейството на Шварценберг. Те не са роднини, защото Шварцман е евреин, а Шварценберг е германско-чешки, много важен и знатен род в Европа. Така че, Шварценберг, както и значителна част от черната аристокрация на Европа (европейски аристократи, наследници на старинни родове, титли и състояние, които не обичат светлините на прожекторите и не се появяват в списъците на най-богатите във „Forbes“ – б.пр.), свързана с Ватикана, са естествено традиционни противници на британско-американските кланове. И те сега са съюзници на Тръмп. Тоест, по принцип между тези две версии на дълбоката власт, между тези два полюса има известно равновесие и те се изправят едни срещу други, а изходът е напълно неопределен.

Ако става дума за проектите, за разликата между тези две линии – тя е много проста. Ултраглобалистите, зад които стоят британо-американските кланове, имат много прост план за пост-капиталистическия свят: създаване на такъв социално-икономически строй, който ще промени биологичната природа на човека. Те са привърженици на биологизирането на социалните отношения. За първи път тази теза прозвуча много отчетливо – не изобщо за първи път, а отчетливо за първи път – в 2018 г. на конференция на Института по сложни системи в Санта Фе, където беше издигната концепцията за антропологичен преход, тоест създаване на такова бъдеще, в което върхушката и ниските слоеве се отличават помежду си като два различни биологични вида. Отличникът на Шваб, Харари, постоянно говори за това, че ерата на хората е приключена, започва ерата на пост-хората, с ваксинациите, с чипизирането. А планът за бъдещето на тези хора е промяна на биологичната природа на човека, така че за целия останал живот социалните различия да останат биологически фиксирани, или иначе казано – да бъдат непреодолими, както е например кастовата система в Индия. Аз наричам този проект „Чужд“. На него се противопоставя проектът „Хищник“. И едните, и другите искат да създадат цифров свят, но разликата е, че отборът по интерси, който сега е представляван от Тръмп, планира бъдеща система, която не предполага промяна на биологичната природа на човека. Те очакват да решат всичките си проблеми с технически методи. Затова първия вариант аз наричам био-еко-цифров фашизъм, а вторият – техно-крипто-цифров фашизъм.

Терминът фашизъм употребявам тук като метафора – в европейската традиция се смята, че по-лошо от фашизма не може да има. Аз мисля, че може – например национал-социализмът в Германия беше по-лош от фашизма в Мусолинова Италия. Но независимо от това, в европейската традиция фашизмът е крайна форма на антихуманизма. Този цифров свят, който и едните, и другите искат да създадат, все пак има някакви разлики. Тръмп спада именно към тях, той не е нито националист, нито протекционист, той е глобалист от стария тип, който смята, че трябва да съществува Световна банка, Международен валутен фонд, държавата трябва да остане, но тя трябва да обслужва корпорациите. Тя не трябва да изчезне, за разлика от позицията на Шваб, който казва, че корпорациите трябва да заемат мястото на държавата и такава не трябва изобщо да има. Освен това в техно отборът смятат, че средната прослойка трябва да остане и нещо повече – това, което остане от средната прослойка, то ще е и тяхната социална опора. Тази система обаче е чужда на хора като Шваб. Те смятат, че изобщо не трябва да има никаква средна класа, обществото тряба да бъде 10 към 90 или 5 към 95. 5 богати и 95 бедни, при което бедните са етническо смешение, това което правят сега в Европа. Това е същият този експеримент с използване на етническо оръжие. Смесеното население се управлява по-лесно, за разлика от бялото от средната прослойка. Но трябва да кажем, че плановете за заселване на Европа с мигранти се появиха също в средата на 70-те години, по времето когато стана преориентирането на спец-службите към транснационалните корпорации. Когато се появи докладът „Кризата на демокрацията“, тогавашният ръководител на френското раузнаване демографът Демаранш води преговори за строителството на подводен тунел под Гибралтар за по-бързо прехвърляне на евтина работна сила в Европа. Това не се получи, там геологията не позволи да се построи такъв подводен тунел под Гибралтар, както под Ламанша, но самият факт, че в средата на 70-те години този процес вече е бил подготвян, говори много.

За да се върнем на проблема за дълбоката власт – тя, както и цялата световна върхушка, е разцепена между двата проекта за бъдещето. И двата проекта са цифрови, но единият проект не предполага промяна на биологичната природа на човека, не предполага пълно унищожаване на средната класа, не предполага унищожаване на държавата. Той е един много жесток късен капитализъм, който исторически напомня пред-капитализма от 15-16-ти век, желязната пета. Вторият проект предполага, как да кажем, приключване на Homo Sapiens и аз мисля, че именно тези течения, които преминаха през администрацията на Байдън, много силно изплашиха определена част от световната върхушка, която видя много сериозна политико-икономическа заплаха за себе си в това. В тази схема, която обрисува Шваб, те не видяха своето място и решиха да играят извън нея. Неслучайно първо пуснаха пандемията, а после изведнъж същите хора, които я пуснаха, през декември 2021 г. заявиха, че пандемията ще приключи през следващата година. Първо го каза Гейтс, който беше един от хората, които пуснаха пандемията, а след това и списание „Economist“, което принадлежи на трима от световната група: Ротшилд, Фабианците (The Fabian Society или Фабианското общество е създадено през 1884 г. от група британски евгеници и малтусианци, за да насърчи нов социален ред, предназначен да превърне обществото в нова механизирана структура, управлявана от управленски елит на „социалните учени” отгоре.

Според Дж. Х. Уелс, виден Фабианец, световното правителство е едиственото спасение за човечеството, а стерилизацията на неуспешните индивиди е единствената възможност за подобряване на човешкия генофонд. Изборът на името „Фабиан“ произлиза от римския генерал Фабий Максим и неговата стратегия да побеждава враговете си чрез свръхчовешко търпение и бавно изтощение – б.пр.) и семейство Аниели. Сега вече е напълно невъзможно да се чете „Economist“, аз престанах да го чета. Но трябва да се преглежда като показател, там се раздават командите какво да става. Разбира се, нямам предвид рисунките на корицата в края на всяка година, защото мисля, че те са тролене – може и да греша, но ми се струва, че тези обложки на сп. „Economist“ карат всички да се питат „Какво искат да кажат?“ Аз мисля, че това е класическо тролене и хората, които създават тези колажи, после се присмиват на останалите, които гадаят. Но сп. „Economist“ издава определени команди и например, през декември 2021 г.  обяви край на пандемията, приключваме пандемията.

– Искате да кажете, че твърденията, че истинската цел на втория президентски мандат на Тръмп е освобождаване на Америка от съюза на Рошилд и Уиндзор, са грешни на 1800? Защото те казват, че именно той се обявява срещу глобализма и за изграждане на национална държава?

– Не, несъмнено задачата на Тръмп е да освободи Америка от дълбоката власт на британо-американските кланове. И когато например той закри USAID, това беше всъщност чистка на британската агентура. Безспорно Тръмп се опитва да реши този проблем, но работата е в това, че Тръмп няма такъв език, той изобщо не мисли в такива понятия. Освобождаването на Америка от британо-американските кланове само по форма се нарича национална държава, а по същество е създаване на макрозона Северна Америка. Това също е наддържавно образувание, но то е построено по друг начин. Да кажем, че плановете на ултраглобалистите се състоят в това, че целият свят е общ, той е плосък и в него има точки на глобален ръст, тоест тук няма пирамидална структура. Тръмп се опитва да създаде друг глобален свят, който представлява пирамида, върхът на която е Северна Америка. Това е съвсем друга концепция за глобализъм. Ако си припомним схемата, която навремето разработи Хърбърт Уелс за Фабианците, чийто поддръжник е бил дядото на Мъск – те имат такова понятие „тех-нат“. Това означава макрозона, ръководена от технократи, която контролира света с помощта на техническо превъзходство, с помощта на биоваксинация и превръщане на човека в някакво странно същество с помощта на много твърд технически контрол. Това, което гради Тръмп, е някакво средство за борба, като има форма може би действително на национална държава. Но национална държава на САЩ няма да успее да реши тези проблеми, които стоят пред света и пред тази държава. Това е всъщност наддържавно образувание на Северна Америка и Тръмп, или по-точно хората, стоящи зад него, виждат света като пирамида на „тех-нати“, на наддържавни образувания, каквито трябва да има няколко в света.

По мнението на британо-американските кланове и ултраглобалистите, чийто фронтмен е Шваб, не може да има никакво множество наддържавни образувания. Може да има само един глобален свят, който се ръководи от някакви структури. Така че борбата на Тръмп за национална държава и протекционизъм е само форма, зад която се крие друго съдържание. От гледна точка на крайния резултат мисля, че разликата между ултраглобалистите и глобалистите не е толкова огромна. За мен тази разлика се състои в това, че едните искат да променят биологическата природа на човека, а другите – не.

– Можем ли да разглеждаме примера с Украйна като пример за кланово съперничество, за тежка битка? В един от Вашите материали казвате, цитирам: „Ватиканът и Лондон се конкурират за влияние в Източна Европа. Британците се опитват да създадат своя бъдеща макрозона, открадвайки парче от бившата зона на интереси на Съветския съюз и историческа Русия. Това е проектът Реч Посполита (Полско-литовска федеративна държава, създадена на 1 юли 1569 г. в резултат на Люблинската уния между Кралство Полша и Великото литовско княжество. Формата на управление в Полско-литовската държава е демократична монархия, която е една от най-могъщите в Европа. Името Речпосполита (Rzeczpospolita) е полската форма на латинското „res publica“ и се превежда като „общо дело“. Полско-литовската общност престава да съществува през 1795 г. с подялбата на териториите ѝ между Руската империя, Кралство Прусия и Австрийската империя – б.пр), но има и втори проект – Интермариум.“

– Да, напълно вярно е. Проектът на британците е нова Реч Посполита, но той е неосъществим без Беларус и опитът да бъде свален Лукашенко през август 2020 г. се провали, а без Беларус този проект не работи. Тоест новата Реч Посполита това са Полша, Литва, Украйна и Беларус. Ватиканът има друга схема – Интермариум. Тук основният акцент е върху Австрия и Унгария, но с включване на същата тази зона, към която Ватиканът има постоянни претенции. И сега несъмнено Ватиканът, или тази част от европейската аристокрация, която стои зад него, имат традиционен проблем, тяхната борба е традиционна с Англия, която от 1707 г. след обединението с Шотландия става Великобритания. Тази борба тече от самото начало, от 15-ти век, след като Хенри VIII пренебрегва забраната на папата да се разведе с Катерина Арагонска, започва да конфискува земите на католически манастири, създава Англиканската църква и я оглавява. Тоест, английските монарси в религиозен план се явяват като равни на Римския папа. Принципното съперничество между Ватикана и Великобритания никога не е изчезвало и в тази ситуация Ватиканът се явява обективен, тактически съюзник на поддържащите Тръмп кланове, които водят борба с британците.Повтарям обаче, че това е много, много дълъг процес, в който страните могат да сменят местата си.
Относно конфликта в Украйна. Около януари 2022 г., преди началото на конфликта, в шведските вестници изтече информация за документален материал на руския ТВ канал „РЕН“, който се казваше „Спасяването на Америка е отслабване на Германия“. В него се казва, че икономически Америка може да бъде спасена само чрез отслабване на Евросъюза, и преди всичко на Германия. За да се случи това, трябва капиталът от Германия да отиде в Америка, а за това пък е нужно да се отреже руският енергиен ресурс, за което е нужен конфликт в Източна Европа и тогава европейците ще наложат на Русия санкции, Русия ще наложи на европейците санкции, Германия ще бъде лишена от енергийни ресурси, плюс капиталите ще побегнат към Съединените щати. После се появи нформация, че това е фейк и извъднъж в едно интервю по онова време ме попитаха как се отнасям към това фалшиво съобщение на „РЕН“. Междувпрочем, после се оказа, че това не е било фейк, но по онова време отговорих с взет назаем отговор от Хърбърт Уелс. Веднъж го попитали за протоколите на Сионските мъдреци – фалшиви ли са, или не, на което Хърбърт Уелс отговорил „А какво значение има това?“ Това няма никакво значение, всичко се случи както беше написано в този документ, фалшив или не. Всичко се случи, точно както се случи. Абсолютно същото се случи с конфликта в Украйна – точно като в този документ.

Конфликтът в Украйна решаваше няколко задачи. Първо, Западът направи така, че Русия да няма друг изход, освен влизането с войска и започването на конфликт. Тоест, този конфликт беше наложен от Запада. Но се решаваха и много други задачи. И ако европейците и британците е трябвало да решат задачата за отслабване на Русия, като са предполагали, че Русия няма да издържи на този конфликт, то американците имаха по-хитър план: с този конфликт да започнат унищожаването на Европа. И те постигнаха тази своя задача – Европа икономически се намира в предкатастрофално състояние, тази задача беше решена.

Що се отнася до британците, мисля, че те също имаха свой прикрит план. Става дума за една задача, която британците са си поставили още в края на 19-ти век, изразена от Роудс, а именно създаването на глобална британска империя, в която САЩ да влезе в качеството на подчинен елемент. И те правели точно това, но в 20-ти век не им провървяло – главният бенефициент от двете световни войни били Съединените щати и те, заедно със Съветския съюз в средата на 50-те години нанесоха финалния, смъртоносен удар на Британската империя, която започна да се разпада. В този момент британците имаха два варианта: или да се примирят с това и да се разпаднат, или да започнат да създават невидима финансова британска империя, което и започнаха да правят. За съжаление, с помощта на Съветскя съюз, който решаваше свои тактически задачи, смятайки че главният противник са Съединените щати.

Когато говорим за британо-американските кланове сега, които често наричаме Великобритания, всъщност трябва да говорим за съюза между Ситито и Короната, което не е равно на Великобритания. Например, има лорд-кмет на Ситито, без чието разрешение монархът на Великобритания не може да влезе на територията на Ситито като частно лице, а като монарх трябва да бъде въведен  от лорд-кмета на Ситито – да не се бърка с кмета на Лондон. Така че Ситито по принцип е отделна държава, която съществува в това си качество от малко преди времето на нормандското завоевание (1066 г. – б.пр.) Между другото, Уилям Завоевателя не посяга на правата на Ситито и никой никога не е посягал сериозно на правата на Ситито.

И така, задачата на този субект, Короната + Ситито, е максимално да отслаби Америка, за което е необходимо да вкарат Америка в няколко конфликта. По възможност конфликт в Далечния Изток в Тайван, в Близкия Изток и на Изток в Украйна. С други думи, тук различни играчи преследват различни свои цели. Между другото, Съединените щати отлично разбират, че британците се опитват да ги въвлекат в конфликт и в това отношение британците не успяха да вкарат САЩ в конфликт в Близкия Изток, когато стана конфликтът между Хамас и Израел. Администрацията на Байдън направи всичко, за да не се въвлече в този конфликт. В този случай държавният интерес на Америка, интересът на държавната бюрокрация, се оказа по-силен от интересите на британо-американските кланове. Това за пореден път говори за голямата сложност на тези преплетени държавни и наднационални интереси, които виждаме в съвременния свят.

– Говорихте за Ватикана и възникна следният въпрос: религиозните въпроси и интересите на дълбоката държава също се преплитат много тясно. Кое в този случай е първичното, и кое – вторичното? Или въпреки всичко религията се използва като инструмент за постигане на целите? Защото, ако говорим за Украйна, ние си спомняме, че идеологическото съперничество, което сега наблюдаваме във всички краски, възниква именно в този период, когато възниква и разделението между Католическата и Православната църкви.

– Мисля, че все пак в сферата на ценностите и религиите става дума за оформяне на известни социални интереси. Навремето Емануил Уолерщайн (американски социолог, политолог и философ-неомарксист, основател на теория за световна система, водещ представител на съвременната лява мисъл – б.пр.), с котото дълго съм работил, каза израза: „Values are very elastic when it comes to power and profit“, или „Ценностите са много еластични, когато става дума за власт и печалба“. Става дума за това, че ако религиозните различия бяха главното, може би шиитите никога не биха клали сунитите, а протестантите не биха клали католиците. Вижте как напълно спокойно католическият владетел Франциск I в 16-ти век влиза в съюз със султана на Османската империя срещу испанския монарх, също католик, а Съветският съюз с неговата анти-капиталистическа, социалистическа система се съюзява с две капиталистически държави – Великобритания и САЩ – за да се бият с капиталистическия Трети райх. Мисля, че религията винаги оформя някакви интереси и например разколът през 11-ти век в Християнската църква е провокиран от Ватикана преди всичко поради неговите политико-икономически интереси. Така че, според мен това е на втори план, макар безспорно да има групи, за които окултното знание няма особено голямо значение, но те играят своята роля. Но, повтарям – веднага щом стане дума за власт и печалба, тези неща отиват на втори план. Уви, така е устроен светът.

– Още един въпрос: ако живеем в епоха на глобализация, това означава ли, че дълбоката държава също е глобална и разликата е само в мащаба, в който са представени тези дълбоки сили в определени точки на земното кълбо? Да вземем за пример Казахстан, Русия и Украйна – как си представяте дълбоката държава в тези страни, с кого, против кого и как воюват?

– Знаете ли, за Казахстан не зная какво да кажа. По-видно е това, което се отнася за Украйна. Дълбока власт трябва да има там, където има държава, а в Украйна няма държава. Това е територия, която се намира под контрола на тази колониална администрация. Въпросът с Русия е много интересен. Става дума за това, че в Русия спецификата на властта, каквато се е формирала в 16-ти век при Иван Грозни, е автосубектна. Тоест, това е такава власт, която действа като субект и други субекти са допускани само по пълномощие. Затова, от гледна точка на историята на руската власт, била тя монархическа или съветска или пост-съветска – на този вид власт не ѝ е нужна дълбока власт. Дълбоката власт е необходима в капиталистическата система, където се оформя много особен феномен на държавност, в смисъла, който Макиавели влага в това понятие. Или това, което сега се нарича „state“, „щат“ „état“ и което е феномен на капиталистическата епоха. Защото далеч не всяка централизирана власт е държава. Държава в този смисъл, който ние използваме сега, се появява заедно с капитализма като разделение между двата свята – на капитала и на държавата.

В Русия от самото начало властта е организирана на други принципи, затова, макар в Русия да е имало моменти, когато е имало, да кажем, тесен кръг от хора, чиито неформални връзки са определяли всичко останало – например при Александър I неговите четирима приятели в течение на няколко години до появата на Сперански определяли много неща (Адам Чарториски, Павел Строганов, Виктор Кочубей и Николай Новосилцев, превърнали се в Негласен комитет и, според мемоарите на А. Чарториски, нещо като франк-масонски съюз – б.пр.) Или, да кажем, т.нар. Малко политбюро при Сталин, когато пет човека в края на 30-те години са по-важни от останалите членове на Политбюро (Булганин, Берия, Каганович, Микоян, Молотов – б.пр.) Имало е най-различни групировки в тази съветска върхушка, като Днепропетровската групировка начело с Брежнев, Харковската начело с Подгорни, имало е т.нар дълбок КГБ, за който е известно малко, но от гледна точка на нормалното функциониране на властта в Русия не е необходима дълбока власт. Дълбоката власт се формира, повтарям, в ситуация на криза на капиталистическата система, когато държавата започва да отива в миналото, заедно с наддържавните структури. Работата е там, че в Русия властта от самото начало е едновременно и формална, и дълбока. Тоест там няма необходимост да се разделят тези неща. Каквато е била създадена властта по времето на Иван Грозни, такава тя съществува и до сега.

– С Ваше позволение ще перефразирам въпроса си и ще опитам да го задам още веднъж. Съгласен ли сте с мисълта, че и Русия, и Казахстан си приличат в това, че в тях вече отдавна се разпореждат пипалата на западната дълбока държава? За доказателство ще приведа дори и това, че нашите национални банки – и руските, и казахстанските – се намират под външно управление.

– Да, има такава линия, но не трябва да забравяме, че Русия, на първо място, е велика, а не регионална държава, и е ядрена държава, а това променя страшно много неща. Изобщо, когато говорим за държава в съвременния свят, не съществува стопроцентова суверенна държава, защото световната система ограничава суверенитета. Но има някои, които са по-равни от други, например, има четири държави, които несъмнено имат максимално възможния за съвременния свят суверенитет. Това са САЩ, Великобритания, Китай и Русия. Има и друга група държави, чийто суверенитет е по-малък, но те също са суверенни държави – това са Турция, Иран, Израел, ЮАР, Бразилия и КНДР. Тези десет държави можем наистина да наречем суверенни, колкото и да е обидно това за някого. Всичко останало… За какъв суверенитет можем да говорим при страна като Колумбия, например, или Сиера Леоне. Не говоря дори за Вануато или за Лаос. Самата световна йерархия от гледна точка на суверенитета също е пирамида… Няма значение каква роля играят някакви банки, защото навсякъде централните банки се подчиняват на Федералния резерв, а не на своите законни правителства. Но това е само едно измерение на световното развитие, има още множество други. Наличието на ядрено оръжие действително придава на някои държави такъв суверенитет, какъвто никоя от другите няма и няма да има.

– Разбираемо е, че в съвременния свят понятието „суверенитет“ винаги е относително, някои го имат в по-голяма степен, други – в по-малка. Но ако се върнем към нещо, за което вече съм говорила, това е връщането към строителството и ориентацията към изграждане на национална държава и защита на собствените национални интереси. Ще може ли това да се нарече и начало на процес на разделение на света на многополюсен, или този старт вече е направен доста отдавна? И втората част на моя въпрос е, ако виждаме съперничеството между дълбоките държави и разбираме защо тези процеси са се обострили толкова сега, кои са силите, които сега имат шанс за победа?

– Първо, многополярността е един много кратък момент в историята. Ако вземем историята на геополитическата борба, многополярността е много кратък момент между биполярности. Имаме Рим срещу Картаген, Персия срещу Рим, Франция срещу Англия, СССР срещу САЩ. Всъщност продължителното състояние на света е или биполярно или борба за хегемония. Например, хегемонията на Холандия приключва в края на 15-ти век и започва борба между Франция и Англия за нов хегемон. Това е отново биполярен свят. Така че, многополярността е много кратък момент. Дори ако вземем епохата на елинизма, когато „Диадохите“, епигоните, или наследниците на Александър Македонски са се били за властта, многополярността е била много, много кратък период. Светът е основно или двуполюсен, или хегемония на една определена страна. Но доколкото държавата отива в миналото, едва ли ще се сблъскаме със ситуацията на една държава-хегемон. Аз още в деветдесетте години, когато мнозина казваха, че Китай е бъдещият хегемон на световната система, казах: „Дай Боже Китай да не се раздели на части в средата на 21-ви век. Китай няма да бъде никога хегемон на новия свят“. Не само, защото Китай няма да съумее да бъде хегемон – впрочем една от основните пречки по пътя към световната хегемония на Китай е китайският език, защото един хегемон трябва да бъде такъв и в културно отношение. Англичаните и американците са много показателен пример за това. Англичаните успяха да наложат своя език на света, а американците наложиха своята, макар и масова, култура. А китайският език и китайската култура няма да се наложат.

Ако говорим за бъдещето на света, тъй като държавата отива в миналото и по-скоро ще се реализира техновариантът – това ще бъде свят на макрозони. Има държави, които сами по себе си вече са макрозони. Това са Китай, също и Русия, ако към нея добавим няколко анклава ще бъде макрозона. Но Великобритания има проблем с макрозоните, затова и британците сега така врещят. И когато Тръмп каза, че ще вземе Канада, това беше пряка и явна заплаха за британците, защото Канада е зона на британо-американските кланове. Не зная как ще му се получи с Канада, Гренландия по-скоро ще я вземе, Мексико едва ли му е нужно, а над Панамския канал ще установи по някакъв начин контрол, защото той му трябва. Ще потисне китайците, но бъдещето е борба. Под формата на борба за национална държава, но по същество, по съдържание, това е борба за нова макрозоналност. И действително, макрозоналността е напълно съвместима с новия тип глобализация. Искам да напомня, че когато в 16-ти век започва да се оформя световния пазар, веднага в отговор се появява образуването на няколко крупни империи, тоест макрозони. Това са империята на Карл V в Европа и в Америка – Мексико и Перу са империи на Карл V; после на практика империята на Иван Грозни, която става такава след присъединяването на Астраханското царство и движението по посока на Сибир; Османската империя, империята на Сефевидите в Иран, империята  на великите моголи в Индия и империята Цин в Китай. Такугава в Япония не са били империя, но за мащабите на Япония това е било квази имперско образувание.

Какъв беше проблемът на старата глобализация, която започна в 1991 г. и рухна пред очите ни – държавата не може да бъде базова клетка на глобалните процеси, както и транснационалната корпорация всъщност не може, защото някой трябва да осъществява насилие. Значи, нужни са макрозонални, квази имперски – не зная, нямам друг израз, въпреки че нямам предвид възраждане на империята – някакви крупни политико-икономически образувания. Кой ще създаде, кой ще отсече другия в борбата за създаване на макрозони – а такива ще има само 6-7 в целия свят – за това е цялата борба, която се води сега. А формално хората мислят, че се борят за своята национална държава. И какво друго да каже Тръмп за борбата срещу британско-американските кланове? Единственото, което може да каже, е: „Аз се боря за националната държава Америка“, само че в случай на победа, това няма да е националната американска държава, а ще бъде макрозоната Северна Америка.

– И последно, Андрей Илич: очевидно тенденциите вече са определени, има ги основните вектори и има косвени признаци, като например обкръжението, което си създаде Тръмп и което е не просто от олигарси-милиардери, но тъкмо от технократи и цифровици. Но ако ние влизаме в такъв преходен период, какво ще означава това за целия свят? Ще има ли някакви сътресения в икономически план, или някакви социални проявления?

– Това ще означава много мощна турбулентност за целия свят, както при всеки преходен период. Да погледнем най-близкия до нас преходен период, т.нар. дълъг Шестнайсети век, 1453 – 1648 година. Тези 200 без няколко години са много мощен турбулентен период на войни, въстания… Разликата е, че сега, благодарение на съврменните оръжия и наличието на биологическите неща и ваксините, периодът може да е значително по-сериозен по своите последствия.

Мисля, че в най-близко време ни очакват и нови пандемии, но същевременно е много сложно да се пусне пандемия, докато върви война. Неслучайно пандемията я приключиха отведнъж в навечерието на конфликта в Източна Европа. Мисля, че голяма част от човечеството го очаква намаляване на потреблението заради ресурсите. Не, че ресурсите намаляват, а населението расте. Просто, първо ресурсите стават все по-трудни и скъпи за добиване, а световното население, което сега всъщност се е стабилизирало, дори Китай се стабилизира, е в диспропорция. Има диспропорция между населението на Юга и на Севера. Благодарение на интернет – сега всеки индиец има евтин смартфон и може да види как живеят хората в богатите страни, където е чисто и светло. Без съмнение натискът на Юга към Севера, към Европа, ще се засилва. Няколко страни от Европа вече са отвъд точката на връщане. Според културните антрополози това са Германия и Франция, там населението ще се промени. Културолозите сочат, че ако в населението на дадена страна има 15 или повече процента чуждороден елемент, какъвто представляват мъжете до 40-годишна възраст, настъпват необратими изменения на културния код, дори и езикът на населението да се запази. Да речем, че немският език ще се запази, но културният код ще бъде напълно различен. Тоест, нас ни чакат много сериозни промени – и демографски, и климатични. Под климатични в никакъв случай нямам предвид всички тези глупости за затопляне на климата поради човешкото въздействие – това е просто измама. Това, което става в действителност, е нещо съвсем друго. Първо, затопля се ядрото на Земята и геолозите не могат да обяснят този процес. Второ, има циклични неща и това, което сега се случва с климата, има цикличен характер. Освен това има напълно противоположна на затоплянето тенденция. Влизаме в двайсет и петия цикъл на слънцето, който много прилича на двайсет и третия, а той е малък ледников период в Северното полукълбо. Така че, тази комбинация от климатични промени, съкращаване на потреблението, пускането на пандемии, войните – всичко това са, както се казва, конници на апокалипсиса. Действително, това са много сложни и трудни времена, но има една утеха. Неслучайно се казва „Трудните времена раждат силни хора“. Мисля, че силните хора ще се справят с тези трудности. Надявам се, че и в Казахстан, и в Русия ще се намерят най-добрите хора, които имат зад гърба си все пак съветското минало и общата победа във Великата отечествена война и мисля, че нашите страни ще се справят с това.

– Не много утешителна прогноза, но въпреки това огромно благодаря за това интервю!

– Напротив, напротив! Прогнозата е не просто утешителна, а бих казал оптимистична, защото без борба няма победа. И би било странно да крием глава в пясъка. Трябва да посрещаме бедите челно, а най-важното е да ги посрещаме заедно. Тогава шансовете за победа са огромни. Знаете ли, много често ме питат кой ще победи в битката, която се води в съвременния свят. Всички изпитват трудности – и Америка, и Европа, и Китай, и Русия. Още по-лоши са проблемите в Африка и Южна Америка. Води се битка за бъдещето, кой кого ще отреже за бъдещето. И в такива случаи аз казвам: Побеждава този, който падне последен, за предпочитане върху трупа на врага, за да го смаже, така че той да не стане, а да се изправи победителят и да започне да гради нов свят. Благодаря!

– Огромно благодаря! С нас беше Андрей Илич Фурсов, историк, директор на Института за системно-стратегически анализ. Абонирайте се за нашия канал, влезте на нашия сайт Евразия 24, сигурна съм, че всеки ще намери за себе си много полезно и интересно съдържание.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: