Двубоят Тръмп – Мъск е като сблъсък на Годзила с Биоланте (за страничния зрител няма никакво значение кое от двете чудовища ще победи на фона на сриващите се небостъргачи и мелодраматично хвърчащите стъкла и железария). Всъщност картината е апокалиптична и бележи края на американската империя.

Провалът на Мъск не е личностен и заради това ми е адски тъпо да слушам анализи за особеностите на неговото нарцистично его.

Крахът на Мъск е крах на либертарианската утопия за „малката“ държава, която няма

национални интереси, а работи в полза на бизнес-мастодонтите, които са засмукали света. Не напразно първият сблъсък между тях се случи покрай безкрайната сага с митата и бизнес-войните на Тръмп, когато компаниите на милиардера започнаха да губят стойност.

Инжектирането на тази корпоративна отрова в американската администрация се оказа пагубно, защото управлението на държава и управлението на фирма не само не си приличат, но дори смятам, че това са противоположни неща.

Мъск е неофашист, корпоративен хищник, човек, който би разрушил всичко, което не максимизира печалбите. Това е неокласическата школа в икономиката, която вече е катастрофирала в стената на здравия разум и от пукнатия й череп се разнася зловоние и тече слуз…

Тръмп е не по-малък клоун.

Той е триумф на политическата технология над здравия смисъл.

Холивудски филм само от ефекти, но без сюжет.

3D анимация, която трябва да ни убеди, че е човек.

Тръмп е някаква постимперска аномалия, която се опитва да върне времето назад и да изсмуче от вселената още малко историческо време за САЩ. Но димките са толкова големи, че в края на деня става безпощадно ясно – той няма никаква представа какво да прави в един свят, който прогресивно излиза от американската идея за политически комикс.

Тръмп управлява САЩ като директор на холивудско студио – идват му все по-бомбастични идеи, катастрофични трилъри и есхатологични екшъни. Заради това той няма никакво намерение да спира войната в Украйна. Ако прегледате критично действията на американската администрация – от зрелищното наритване на Зеленски до телефонните разговори с Путин можете да видите като тънка червена нишка желанието конфликтът да не бъде решен сега, диалогът компроментиран, а цялата война харизана на Европа. САЩ си взимат ролята на дилър на оръжие, защо не и за двете страни.

Тази гимназиална постановка обаче не означава, че Тръмп знае какво прави. Тя е показателна за това, че САЩ са генерален проблем за света. И са такъв от 2003 година насам.

Сега си взимам пуканките и отварям профила на Мъск. Така де – шоуто трябва да продължи.

Александър Симов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: