„Аз съм спокоен в момента, защото знам Алекс с кого се намира и съм доволен, че е в безопасност“. Това дочух да казва бащата на 15 годишно дете, което не е чувал и виждал от 29 януари. Детето му било с изчезналия Ивайло Калушев.
Това не е „Туин пийкс“.
Това е Дейвид Линч по пет.
И в двата случая обаче – червената лампичка трябва да мига тревожно.
Ако бащата е искрен значи трябва да бъде освидетелстван. Той е спокоен, че детето му е при човек, който е написал в есемес до майка си: „…нямаме никакви сили да се борим с тази кочина….Този свят е един много стабилен сън…“.
Аз на негово място вече щях да си купувам автомат.
Не съм наясно откъде идва тази увереност.
Детето му е неизвестност от седмица, но той се доверява, че е в ръцете на някакъв изперкал полубудист.
Другият вариант е бащата да е принуден да каже това.
Даже този вариант ми се струва по-достоверен.
Не искам да вярвам, че на тази земя съществува родител, който няма да е притеснен за детето си след като не знае цяла седмица къде е то…
В този случай бащата отново трябва да е обект на внимание…
СН: авторът Александър Симов
Новите подробности допълнително добавят леден ужас към случая в Петрохан.
Защото от три дни чета сърцераздирателни статуси как органите на реда трябва да разследват убийците, а не да очернят жертвите. Не съм криминалист, но ми се струва, че всяко разследване започва от това кои точно са жертвите, защото в повечето случаи убийството е свързано точно с това.
А подробностите за жертвите стават все по-мрачни и психарски. Имам чувството, че цялата жълтопаветна общност е някакъв извратен култ в който децата са разменна монета.
Представете си само как някаква ню-ейдж майка отписва детето си от елитно столично училище, за да го даде в ръцете на брадати пещерняци, които да му преподават как въздишките на Буда оформят вселената.
В това има някаква морална и човешка патология и заради това ме е яд, че Линч не е жив. Това е история, която щеше да го плени. Перверзия, граничеща с катастрофата и пълния сън на разума. И всичко това оплетено в кошмарна политическа паяжина, която опира до най-висшите етажи на психодясната корупция.
И само да припомня – цялото това безумие е спонсорирано от Васил Терзиев, Саша Безуханова и цяла поредица от десни бизнесмени. Пред очите си имаме абсолютната партия на лудостта, каквито и моралистични статуси и плюнки да хвърлят зомбитата, които искат да заметат тази история. Винаги съм знаел, че психодясното не е политическа общност, а психиатрична драма. Сега обаче видяхме неопровержимите доказателства, че са секта. Въоръжена секта с паравоенни формирования.
Коментирай първи