Днес вече сме стигнали далеч по пътя към многополярния свят
Дойде време за нова международна организация, отговаряща на появилия се многополюсен свят. Тя може да дойде чрез диалог между страните от БРИКС и Америка на Тръмп. И Европа, но когато последната се вразуми и се оттърси от либерално-глобалистките си блянове
Александър Дугин, Геополитика.ру
Речта на Владимир Владимирович Путин в Мюнхен преди 18 години стана първото систематично и ясно формулирано предизвикателство към глобалистката еднополюсна система. Началото на онази геополитическа революция, която на първия етап беше извършена само от Русия, но постепенно към клуба на многополярността се присъединиха и други сили. Първи го направиха Китай, Индия, Бразилия, а след това и други страни от БРИКС. Което всъщност стана началото на институционализирането на многополярността, за която Путин призова в мюнхенската си реч.
Днес сме стигнали много далеч по този път. В Украйна ние водим война срещу глобализма, борба конкретно срещу либерално-глобалистката идеология. Многополярността се утвърждава все повече и повече, придобивайки видими черти в същия този БРИКС, докато еднополюсният свят, напротив, неотменно се движи към упадък. Особено след скорошното начало на консервативната революция на Тръмп в САЩ.
Разбира се, и Тръмп, и Тръмпистите ще се опитат да запазят еднополюсния си свят, основан на другата му версия – пряката американска хегемония, която заменя досегашния американски глобализъм върху света. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обаче вече призна, че живеем в многополюсен свят. И това е много правилно и обещаващо.
Тогава, през 2007 г., в речта си в Мюнхен Путин говори за необходимостта от спазване на Хартата на ООН. Но ООН е организация, възникнала в резултат на Втората световна война, в която Съветът за сигурност и разпределението на властта като цяло, всички инструменти и механизми формално се основават на принципа на Вестфалския световен ред. Само национални държави, признати за носители на суверенитет, бяха признати за членове на ООН.
ООН също се основава на противоречива формула, според която тя едновременно едновременно защитава териториалната цялост на националните държави и в същото време признава правото на народите на самоопределение, което, напротив, оспорва този суверенитет. Пълно противоречие!
И тази двусмислена формула впоследствие започна да се прилага в различни контексти, с различни значения. Но така или иначе с появата си ООН събра страните, гравитиращи около двата полюса САЩ и СССР, като остави и малко пространство и за страните от Движението на необвързаните страни. Но като цяло това беше точно двуполюсен свят.
С разпадането на СССР двуполюсния свят рухна и западните глобалисти се опитаха да създадат на негово място еднополюсен свят. Чак до призивите за разпускане на ООН в полза на създаването на „Лига на демокрацията“. Тогава тази идея не получи институционализиране, тъй като по-голямата част от човечеството не прие идеята да се предаде под пълната власт на Вашингтон наред с васалните му западни страни.
ООН беше практически парализирана, превръщайки се в рудимент, реликва от един биполярен свят, който вече не съществува. И в крайна сметка еднополюсният свят не успя да намери своя собствена форма на институционализация и остана в миналото.
Сега е необходимо да се изгради нов световен ред, основан на многополярност. И тази многополярност трябва да намери нов израз. Може ли ООН да бъде преструктурирана, за да приспособи многополюсния свят? Съмнявам се.
Защото тази структура отразяваше комбинацията от Вестфалската система и идеологическата биполярност след резултатите от Ялтенския мир и Втората световна война. Но сега вече са минали много нови войни, които промениха политическата карта на света до неузнаваемост. В резултат на това днешните национални държави имат напълно асиметричен мащаб на суверенитет и реална власт. Затова смятам, че ООН не подлежи на трансформация и еволюция. Организацията трябва да се закрие.
Дойде време да се помисли за създаване на нова международна организация, която да отразява точно условията на многополюсния свят, който се очертава пред очите ни със съответното разпределение на ролите в ключовите власти.
Мисля, че такова решение може да дойде чрез диалог между страните от БРИКС, като многополюсен модел, и Америка на Тръмп. И на остатъчен принцип – с Европа. Когато последната се вразуми и се оттърси от либерално-глобалистките си блянове, в които, за съжаление, все още е потънала.
Автор: Александър Дугин, Геополитика.ру
Коментирай първи