Настоящият Министър на Културата Вежди Рашидов е правил опит за самоубийство, призна самият той в телевизионно предаване. Зловещата случка датира от 1985-та година. И е по повод Възродителния процес. Смяната на имената на българските турци отприщва страховита емигрантска вълна към съседна Турция. Притеснени от обезлюдяването на цели райони в югоизточна България, партийните другари взимат решение за пропагандна офанзива в така наречените смесени райони. В стратегията им за промиване на мозъците на гражданите с турско самосъзнание влизала и една декларация. За да озаптят надигащата

се емигрантска вълна, хора от Държавна сигурност привикали в една зала всички най-изтъкнати интелектуалци и творци в България, които носят турски имена. Сред тях заместник шефът на Българско национално радио Асен Текелиев, директорът на болницата в гр. Дулово Емо Христов и др. Привикали и Вежди Рашидов, който вече бил изтъкнат творец с множество национални и международни награди зад гърба си. Съдържанието на декларацията вократце било следното, че подписаните се отказват съзнателно от турските си имена, защото са българи и призовават целокупното население от смесените райони да ги последват. Появил се някакъв ДС-офицер и заявил на Вежди и останалите, че никой от тях няма да излезе от залата докато не подпише. И те подписали- до един! Омерзен и крайно унизен от грубата принуда, младият Вежди, който вече бил сменил името си на Веждю- на едноименния войвода, си купил

бръснарско ножче и отишъл в кафенето на писателите. Изпил две водки на екс и се отправил към тоалетната на заведението с категоричното намерение да си пререже венитте и да сложи край на душевното си страдание. Но Провидението, в лицето на изтъкнатия наш писател Дончо Цончев, го спасило. Като усетил какво се кани да направи, Дончо станал от масата си и влязъл в тоалетната, където Вежди вече бил срязал китката на лявата си ръка, а от разпорените вени бликал кървав фонтан. Дончо побеснял и му зашлевил такъв шамар, че главата на Вежди се отметнала на 180 градуса. Така е много лесно драги! Ще се самоубиеш… а ние, приятелите ти къде да се денем и какво да правим… Ще стоиш тук- на земята, ще се мъчиш, ще страдаш и ще се бориш, ясно ли ти е?!!, избълвал целия разтреперан в лицето му иначе хладнокръвния Дончо. Именно своевременната намеса на Цончев спасила талантливия творец Рашидов от сигурна гибел. За което Вежди и до днес е много благодарен на писателя!
През 85-та г. Съдбата реши Вежди Рашидов да живее, за да попадне във вечната Алея на славата! ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: