Несебър е един от най-старите градове в Европа, както и най-богатият град на архитектурни паметници от средновековна България. Старата му част е разположена на полуостров, който някога се простирал на двойно по-голяма територия, а днес е с дължина 850 м. и широчина 350м., свързан със сушата чрез провлак, дълъг около 400м.

Първото селище на това място било изградено от траките преди повече от 2 600 години. През VIв.пр.Хр. в него пристигали гръцки колонисти от Мегара и сключили споразумение с тракийския вожд Мена, като създали град-държава, който получил името Менабрия (Градът на Мена). Гърците го произнасяли като Месамбрия, римляните като Месембрия, а византийците като Месемврия.

Градът бързо се разраснал и се укрепил. Били изградени водопровод и канализация, храмове, гимназион и театър. Постепенно той се оформил като важен център, поддържащ оживени търговски контакти с градовете по Черно, Егейско и Средиземно море.

През 72г.пр.Хр. Месамбрия била превзета без никаква съпротива и станала част от Pимската империя, в пределите на която запазила сравнителна независимост, но останала настрана от главните търговски пътища и развитието и се забавило. Разделянето на Империята се оказало благоприятно за града, който се превърнал във втори по важност по пътя между Изтока и Запада. Започнали да се строят нови крепостни стени, храмове и градски терми, голяма част, от които по подобие на константинополски прототипи.

След създаването на Българската държава, Месемврия постоянно сменяла териториалната си принадлежност. За пръв път тя станала български град през 705г., при управлението на хан Тервел, след това отново била българско владение при хан Крум, при Симеон Велики, в периода 1201-1263г., при царете Тодор Светослав и Иван Александър. Несебър, както славяните нарекли града, бил превзет и плячкосан през 1366г. от рицарите на граф Амедео Савойски, след което е продаден на Византия, а през 1453г. паднал под османско робство.

През вековете на османското владичество стопанският и културният живот в Несебър не секнали. Строели се църкви, в околностите на града развивали духовна дейност редица манастири, като не били прекратени и търговските взаимоотношения с чуждестранните градове.

След Освобождението Несебър бил малко градче, препитаващо се с риболов, лозарство и ленопроизводство. Нов разцвет бележи след построяването на курортния комплекс „Слънчев бряг” през 1959г. Днес Несебър е сред най-привлекателните и романтични места по цялото Черноморие. Освен с богатата си история, градът е известен със своите обширни плажове, с естествени пясъчни дюни, както и с пристанището си, което е спирка на много круизи.

В Несебър са съхранени ценни паметници от всички епохи на неговото хилядолетно съществуване: крепостни стени от римско време, ранновизантийски терми, средновековни църкви, както и къщи, вятърни мелници и чешми от периода на българското Възраждане. В Археологическия музей „Старинен Несебър” е представена богата сбирка експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.

Най-голямото богатство на града са близо 60-те запазени възрожденски къщи, придаващи на Несебър един неповторим облик и романтична атмосфера, и над 40-те църкви. 23 от храмовете са открити при разкопки и са реставрирани, като действаща в момента е само една, а някои са превърнати в картинни галерии и музеи. Сред най-запазените църкви са:
•    „Св. София” (Старата митрополия) – ранновизантийска базилика от IV–Vв., реконструирана през VIIв. През Средновековието се използвала като катедрален храм на митрополитската епархия, но в края на XVIIIв. е изоставена.
• „Св. Стефан” (Новата митрополия) – изградена през X–XIв. и запазила стенописи с висока художествена стойност от периода XIV-XVIIIв. Действала до края на XIXв.
•    „Христос Пантократор” (XIII-XIVв.) – намира се в центъра на града и е една от най-добре запазените от този период в България. Днес в нея се помещава картинна галерия.
• „Св. Йоан Неосветени” (XIVв.) – намираща се в близост до пристанището и смятана за върхово постижение в българската архитектура от онова време
•   „Св. Йоан Кръстител” (XIв.); „Св. Параскева”, „Св. Архангели Михаил и Гавраил” и „Св. Тодор” (XIII-XIVв.)

За България, Несебър е една от най-големите исторически съкровищници, поради което през 1956г. е обявен за град–музей и за архитектурен и археологически резерват с национално значение. Заради множеството добре запазени паметници от различни епохи, през 1983г. Старият Несебър е включен в Списъка на Световното културно наследство ЮНЕСКО.