Два медицински университета масово рекетират кандидат-студенти с по 6 хиляди лв., които бъдещите медици трябва да „дарят”, за да влязат. Това обяви онзи ден министърът на образованието доц. Сергей Игнатов. Корупцията е повсеместна и е засегнала всички университети у нас, добави той. Като в това число влизат и подразделенията на чуждестранни университети у нас. Московският и Киевският университет например не спирали да привличат студенти с обещания за легитимна диплома, при положение, че държавата ги е обявила за нелигитимни. Положението със законните ВУЗ-ове у нас не било по-различно. Стопанската академия в Свищов се превърна в емблема на разпада в родното образование. За това допринесоха аморалният му ректор-рушветчия Величко Адамов и неговия пръв авер- съдебния лобист Красьо Черния, който пък беше докторант в същия ВУЗ. Според течащите в момента проверки, най-разядени от корупция били УНСС и Югозападния университет. Провокиран от тази информация skandalno.net направи собствено разследване по темата. Вижте интервюто с представител на т.нар. кандидат-студентска мафия. : Има ли университетска мафия! Има ли шашми на приемните изпити за ВУЗ. Възможно ли е да станеш студент срещу определена сума, без да си отворил учебника? И верни ли са римите от песента на „Ъпсурт”: Примоция в УНСС- три изпита за 200 марки и едно прасе…

– Разкажи за себе си. Как влезе в тоя „бизнес“?

– Мога да кажа само, че съм студент 4-ти курс, пълен отличник. В бизнеса с кандидат-студентските изпити ме вкара един приятел. Свърза ме с човек, който ми обеща 500 евро ако се явя и изкарам изпита вместо него.

– Как стават тия работи?

– Отиваме с клиента в първия ден на записването и си подаваме заедно документите. Целта е на изпита да сме в една стая. На изпита естествено сядаме един до друг. За нула време решавам задачите и подавам истимаро решенията и черновите на клиента. През това време оня се прави на яко замислен и драскоти разни глупости по своя лист. После всеки запечатва листовете на другия в своя плик. Клиентът става първи и предава работата си, а аз отнасям моята чак след половин час. Парите за услугата обикновено са в посредник. И си ги получавам чак като излязат резултатите.

– Издънки не си ли имал?

– Никога. Системата работи перфектно. Не взимам предварително от клиента пари, само срещу свършена работа. Но аз винаги им изкарвам отлични оценки, така, че те с радост се разделят с парите си. Единствения рисков момент е когато с кандидат-студента си разменяме листовете. В тоя миг той трябва да запази хладнокръвие. Но и да ни заловят, за мен няма да има никакви последствия. Никой няма да ме осъди за това, че подсказвам на изпит. А че го правя за пари няма как да се докаже.

– Колко души си вкарал в университета?

– За две години над 15 души. Явявал съм се на приемни изпити в УНСС, Софийски университет, в Лесо-техническия… Веднъж даже ходих до Варна- във ВИНС. Клиентът ми обеща хиляда лева. А като му изкарах 5.90, добави и едноседмична почивка в частния хотел на баща му в курорта „Дружба“.

– Кой те свързва с клиентите?

– Работя с посредник, на който цакам 40 процента от заработеното. Той бачка във фирма, която организира кандидат-студентски курсове. От там дърпа клиентите и ми ги праща. Обикновено си чукваме среща в някое заведение в Студентски град. Посредникът работи с още няколко студенти-отличници като мен. Всеки се е наковал със знания в своята област- един по литература, друг по английски, трети по история… И дойде ли юли месец- хукват по изпити.

– Много кандидат-студенти ли наемат „отличник“, който да им „вземе“ изпита?

– Много са. И стават все повече. Вече четвърта година се засичам по приемните изпити с едни и същи хора.

– Не изпитваш ли угризения за това, с което се занимаваш?

– Въобще. В Германия, например, понятие кандидат-студентски изпит“ не съществува. В университета влиза всеки, който иска и има пари да си плати таксата. А тук нарочно държат на изпитите- да богатее преподавателската мафия.

– Има ли друга схема, с която се влиза в университета „по втория начин“?

– Разбира се. Половината от проверяващите изпитните теми преподаватели, водят и кандидат-студентски курсове. Ако курса е много скъп- това е сигурен знак, че човека е корумпиран. И срещу 5-6 стотака ще те вкара в желаната специалност. Такива преподаватели обикновено много внимателно подбират своите курсисти. Държат групата им да не е повече от 7-8 човека. Сближават се с кандидатите за висшисти, водят ги на кафе… И от дума на дума заверата става. Преподавателя ги насочва коя тема да научат. И за всеки случай уговаря таен знак, с който да отбележат на листовете, че са негови хора. Обикновено това е някаква дума или цяло изречение. После им праска шестиците и прибира парите без да му мигне окото. Сумати доценти така си накупиха по три къщи и пред всяка паркираха по един джип.

– В кои университети наплива за влизане по втория начин е най-голям?

– Навсякъде има пробойни. Но най-много са желаещите за Софийския университет и УНСС. Затова повечето посредници се навъртат и слухтят там. Обаче и в тоя бизнес станахме много маймуни на клона. Оня ден прочетох в интернет обявата на някой си колега: „Явявам се на изпити по езикова култура и литература“. Тва момченце, ако си няма гръб, ще си намери майстора.

– Какво означава „ако си няма гръб“?

– Значи, че ако не работи за някой посредник с позиции, а бачка за себе си, ще го сплескат от бой. Много пари се вадят по кандидат-студентските кампании и никой няма да го остави да гуши яки кинти.
Свищовската Стопанска академия и ректорът й Мръсничко Адамов станаха знакови за академичната мафия у нас. ВИЖ ВИДЕОТО: