Ти ли си,  Лена? – жената се взира в оплешивелия мъж във вехто яке, от което наднича изпъкнало коремче и прехвърля наум многобройните си познати. Прилича й на някого, но на кого? Тогава той се усмихва. И цели 50 години се стапят като миг.

В автобуса е претъпкано. Никой не обръща внимание на двамата старци, които се гледат като ударени от гръм. Ти ли си , Георги? – пита Лена и устата й пресъхва. И двамата изтървават спирката си. После слизат на последната и започват да се разхождат край новостроящите се блокове и купищата отпадъци.

Никога не съм си мислела, че ще го видя отново. Представях си срещата, фантазирах, спомнях си за голямата любов и все мечтаех, че Георги ще се появи отнякъде и ще ме измъкне от блатото, в което бях превърнала живота си. Но знаех, че това са само мечти – признава Лена след време.

Двамата били неразделни в гимназията. Стояли под старата липа, държали се за ръце и си мечтаели за бъдещето. Щели да завършат. Той да изкара войниклъка и да спечели пари в мините в Родопите. Тя да го чака, а после да заживеят в любов  като в приказките.

Не станало като в приказките. Георги отишъл войник, но спрял да пише. Лена била самотна, а ухажорите се навъртали край къщата. Време е да се омъжиш, няма да гледам стара мома у дома, отсякъл баща й. Почти насила спретнали сватбата. Георги се върнал след войниклъка, минал по уличката и я видял. Тя била бременна с първото си дете. Младежът се скрил в сенките, а после изчезнал от града. Лена чувала за него , че е на мините, после, че се оженил, от приятелка разбрала, че се преселил в София, после му изгубила дирите. В семейния живот не й провървяло. Първият й мъж я биел, вторият се напивал. Вечер единствено я успокоявал спомена за старата любов. И надеждата, че Георги ще почука някой ден на вратата. И ще я вземе.

В Граждански ритуали не помнят подобна сватба. Двамата влезли и поискали да се разпишат. Станало няколко часа, след като се видели в автобуса. Служителките поискали задължителните документи, но Георги отсякъл – 50 години сме чакали, нямаме време. И двамата изглеждали така, сякаш наистина нямат време. В гражданското се смилили и им дали да се разпишат.

Сега двамата живеят в неговата гарсониера. Съседите им се усмихват, когато стане дума за тях – за младото семейство ли питате, добре са, волни са като птички – смеят се всички. Знаем я историята, ама то бива романтика, но до време. Двамата сякаш са се вдетенили, приличат на ученици, казва строго домоуправителката.

А Лена и Георги не забелязват присмехулните искрици в очите на комшиите. Всеки ден излизат заедно и се държат за ръка. Заедно пазаруват, заедно се разхождат, заедно се прибират. Страхуват се да останат сами, за да не се изгубят пак. И да се наложи да чакат още 50 години.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: