Христо Попов- Кристел е сред доайените на родното вариете. 25 години знаменития жонгльор, илюзионист и клоун участва в програмите на лъскави хотел-ресторанти от София до морето. Дели една сцена с Емил Димитров, Парцалев и Калоянчев. Той е единствения нашенец, член на Международната асоциация на жонгльорите. Приемат го след като демонстрира уникален номер. Жонглира четири запалени факли с вързани очи като успоредно с това балансира върху цилиндър. Блаогодарение на таланта си Кристел е обиколил света. Изнасял е частни представления пред Бил Гейтс, Майкъл Джексън, Робърт де Ниро и краля на Мароко. А от континентите не е стъпвал само на Антарктида.

– Как стана вариететен артист?

– Циркаджилъка не ми е по наследство. Родителите ми бяха чиновници. Баща ми искаше да стана футболист и ме записа в „Локо Пд.“ Там обаче научих единствено да жонглирам с две футболни топки. Тренера много се издразни, че нищо друго не усвоявам като хората. И веднъж ми рече: Мойто момче, от теб футболист няма да стане. Ами с тия твоите маймунджилъци що не се пробваш в цирка. Пророк се оказа. Малко по-късно започнах да жонглирам с три топки за тенис. После отидох да уча висше в София и там излязох за пръв път на сцена. Изявите по столичните барове ме направиха професионалист.

– Защо не стана цирков артист?

– Аз съм играл и под купол, но за кратко. Участвал съм в програмите на цирк „Балкански“, един турски и един холандски цирк. Но кетап за циркаджия така и не ми дадоха.

– Защо?

– В ония години под шапитото дерибействаха няколко циркови фамилии. И ако не принадлежиш към някоя от тях, нямаше начин да пробиеш. Тая мафия не допускаше случайни хора като мен. Затова щом докопах разрешителното за вариететен артист, си вдигнах чуковете и тръгнах да обикалям света. Бил съм на всички континенти и съм изнесъл представления в над 100 страни.

– А как те приеха за член на Международната асоциация на жонгльорите?

http://www.youtube.com/watch?v=lbgEVVz3oiM- В тая организация биват канени за членове само най-изтъкнатите жонгльори в света. Да членуваш там е престижно. Годишно приемат само по 10-ина души и то с конкурс. Когато аз кандидатствах, конкуренцията беше жестока. Преборих един французин, въпреки, че той представи убийствен номер. Балансира покачен върху 4-метрова стълба, като с едната ръка жонглира три топки, а в другата държи табла с пирамида от 40 чаши, пълни до ръба с уиски. В един момент жабаря прави задно салто. И каца на тепиха без дори да разлее съдаржанието на чашите.

– И ти го победи?

– Да. Показах трикс, от който журито зяпна. Балансирам върху цилиндър и едновременно жонглирам със седем обръча. Друг един обръч въртя на кръста си, а в устата си държа вилица, на чийто връх въртя метална чиния. 4 години го изкусорявах тоя номер, но ефектът върху публиката беше поразителен.

– Има ли в репертоара ти уникални номера?

– Аз съм единствения европеец, който умее да жонглира едновременно с 8 топки и 7 бухалки. И успявам да ги задържа във въздуха цели 40 секунди. По-добри в тая дисциплина са само двама китайци.

– Развива ли се жонгльорския занаят в наши дни?

– И още как. В Америка жонгльорството си е цяла индустрия. Номерата стават все по-зрелищни и опасни. В Ел Ей срещнах един негър, който жонглира с три стола докато държи на челото си маса. Друг пък подхвърляше във въздуга три саксофона и две цигулки. А най-новата тенденция е да жонглираш с живи животни. Виждал съм жена, която жонглира с 4 пудела и 2 малки маймунки едновременно.

– Излизал си на една сцена с повечето родни звезди. Кой те впечатли най-много?

– Най-много участия имам с Парцалев. Засичахме се в почти всяка халтурна програмка на Концертна дирекция. Независимо че от сцената докарваше публиката до смехови колапс, в живота Пацо беше безкрайно тъжен. Голяма мъка му беше, че така и не му дадоха да играе драматична роля. Но седнеше ли на маса нямаше равен. Винаги усмихнат, ведър и душата на компанията. И голям плащач. Ядем и пием цяла нощ в някой ресторант. А накрая Пацо сам покрива целия масраф на компанията. Но и ние го уважихме. Като постъпи в правителствена болница, цялата артистична гилдия го посетихме и изнесохме концерт за лекарите и сестрите в отделението. След спектакъла в залата на болницата, вкупом го поздравихме. Тогава в очите му прочетох тъга. Явно е чувствал, че си отива. Много участия имам и с Кичка Будурова. Работех към артистичната агенция на нейния брат Мишо Будуров. И той ми уреждаше участия по гръцките острови. Но най-близък бях с Емил Димитров. Запознахме се в залеза на кариерата му, през 91-ва г. Тогава участвах в програмата на един луксозен ресторант в Сандански. А Емо беше звездата на вечерта, която в края изпява три песни. Димитров обаче си имаше табиет да заседне в ресторанта още от 5 следобед и да зажули водките. А пипне ли веднъж чашата- спиране няма. Рядко устискваше да е буден до 11 вечерта, когато беше неговото излизане на сцената. Веднъж така се нешмули, че падна на подиума. Заради пиянските му изцепки, се принудихме да обърнем програмата и той да пее още в началото на вечерта, дорде е още тавряз (трезвен- б.а. ). Обаче беше голям човек, широка душа. И той като Парцалев, мреше да черпи приятелите си, че и техните авери. С очите си видях как веднъж Емил покри четирицифрената сметка на цял един бургаски ресторант. Всички станаха на крака и ръкопляскаха.

– Кой е най големия ти гаф на сцената?

– На едно участие в Италия по средата на номера тока спря. Изнасях представление в един от елитните ресторанти в столицата Рим, пред някаква съветска делегация. Тъкмо изпълнявах трикса с въртяща се върху вилица чиния, когато лампите угаснаха. Чинията изхвърча със страшна сила в неизвестна посока. И се чу вик. Само след минута тока дойде. Оказа се, че летящия диск е центрирал между очите съветския посланик, който седеше на първата маса. На челото му аленееше червенината от удара. Изтръпнах! Но братушката само се засмя и ми връчи чинията.

– Как се запозна с Робърт де Ниро?

– Случи се в елитния парижки ресторант „Ла купол“. Два месеца участвах в програмата. Една вечер ни посети Робърт де Ниро с голяма компания. Изпълних номера с подхвърлянето на четири горящи факли с вързани очи. Актьорът толкова се впечатли, че по едно време ме викна на масата си. Беше се намотал до козирката и фъфлеше. Каза, че иска и той да опита номера с факлите. Добре, че от компанията му го спряха. Иначе щеше да стане сакатлък.
ВИЖ ВИДЕОТО:
http://www.youtube.com/watch?v=k_VVkcDwkJQ

– С кои други световни Вип-персони си се запознавал?

– Запознах и се с Майкъл Джексън. През 2000-та година работех на един ултралуксозен околосветски кораб под американски флаг. Корабът си беше един малък 2-хиляден град- 10-етажен, с много магазини, ресторанти и бар-вариетета. Да изпълниш вариететен номер в открито море не е лека работа. При вълнение кораба се люшка и стават сакатлъци. Тъкмо при такива обстоятелства един колега- гълтач на ножове, щеше да се заколи. Веднъж акостирахме в Насао- столицата на Бахамските острови. Още същия ден ни посети пратеник на Джако, който набираше артисти за партито послучай откриването на новия му хотел. Хотелът беше нещо грандиозно- на брега на морето, с казино, а във фоайето имаше огромен аквариум с акули и пирани. На самото парти присъстваха все отбрани люде от световния елит. Въпреки това успях да се ръкувам с Джако и даже разменихме по едно „хай“. В столицата на Мароко, Рабат, пък имах честта да играя пред кралското семейство.

– Обиколил си целия свят. Къде ти хареса най-много?

– Най-добре съм се чувствал в Южна Корея. Две години работих по вариететата в крайбрежния град Пусан. Азиатците гледат на нас, артистите, като на богове. А жените са нещо невероятно- дружелюбни, верни и покорни. В тамошната традиция е жената да се подчинява на мъжа и волята му да е закон за нея. В Полша жените също са много лесни, но не са верни. Полякинята минава през теб като танк и продължава.

– Кутсузлия ли си?

– Покрай работата по корабите съм преживял доста зраматични моменти, но все отървавах кожата. През 99-та година бях в Турция, в епицентъра на голямото земетресение. Хотелът, в който пребивавахме се срути до основи и замалко не ни затрупа. Година по-късно пък край бреговете на Франция ни връхлетя единственото торнадо в района от 50 години насам. Най-страшно обаче беше през 2002-ра. Пътувах с един 6-звезден пътнически лайнер за Френска Полинезия. На борда имаше към 50-ина милионери. В крайбрежието на Сомалия ни нападнаха пирати. 6 катера в продължение на час ни обстрелваха със снаряди и картечници. Но се размина без жертви. Спаси ни отряд на сомалийски военен кораб, който по случайност мина наблизо. Затгова вярвам, че съм роден под щастлива звезда.