Бандити нападнахали волейболната звезда Любо Ганев и го ранили тежко в крака по време на разходка в бразилския град Сау Пауло. Лупо излязъл да се разтъпче по крайбрежната улица в града. Придружавал го приятелят му Иван Тасев. По някое време, двамата, отегчени от разходката, се шмугнали в тясна тъмна уличка. И филмът започнал. Там насреща им изскочили банда обирджии, единият от които държал зареден пищов. Поискали да ги тарашат. Нашенците взели да им обясняват на развален английски, че не носят в себе си нищо ценно. И действително- единствения предмет със стойност по тях бил часовникът на Любо „Касио“ за 15 долара. Един от обирджиите понечил да го вземе. А от своя страна любо се изопнал да му забие един в главата, досущ като волейболна топка в полето на противника. И в тоя момент момчето с пистолета стреляло. Любо хукнал да бяга. И едва в хотела забелязал, че е ранен в глезена. Как съм тичал с раздробен мускул, въобще не мога да си обясня, спомня си той. Спомня си, защото случката се разиграла през далечната 1990 г. по време на турне на националния ни отбор в Южноамериканската държава. Лекарят на отбора ме проми с кислородна вода. Добре е все пак, че куршумът не беше заседнал в костта и се възстанових бързо, продължава Лупо. Но драмата не свършва с него. Тасев остава в тясната уличка, заграден от бандата. Онези го изтарашват и озлобяват зверски, когато не намират по джобовете му нищо ценно. И бог знае какво щеше да се случи с него, ако в тоя момент от другия край на пресечката не са се появили голяма група туристи. Именно появата им спасила Тасев от почти сигурна смърт, защото бандитите в Бразилия не си поплюват и им е в традициите да не оставят живи свидетели на вандалствата си. Обирджиите зарязали стресирания Тасев и си плюли на петите. Обира и раняването на Любо Ганев стигнали и до ушите на президента на бразилската волейболна федерация. Човекът ме помоли да не подавам официално оплакване, защото в противен случай щели да им отнемат домакинството на турнира. Тогава се отървах на косъм, но и до ден днешен, мина ли през някоя тъмна уличка, задължително се оглеждам, зцавършва волейболния таран.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: