Ако през последните няколко дни сте били в Хасково ще си помислите, че не сте в красивия български град, а някъде в Ориента. По няколко пъти на ден жителите на града сме принудени да слушаме прекалено високи и дразнещи слуха мюсюлмански песнопения. Звука е подлудяващ, целия град е огласен от екота им, а високоговорителя на минарето е мощен,  силен и стряскащ. Да не говорим за пеенето на имама (ако това може да се нарече пеене) – запеели с дрезгавия си глас, нищо не можеш да правиш, можеш само да оглушееш. И така по няколко пъти на ден.

Всъщност това, което се чуваме от минарето на джамията се нарича езан и е покана за молитва към правоверните. Според ислямската традиция, тя трябва да звучи по пет пъти на ден, поясни районният мюфтия Фаик Хаджи Мурад.  В Хасково обаче, поканата е само два пъти – за обедния и вечерния намаз.

Да, ама през времето, когато продължава намаза се чувстваш като в турски, а не български град. Хасково е на картана на България, а не в Турция (да си припомним –  преди броени дни в турски учебници на територията на Турция бяха  присвоени български земи, стигащи почти до Пловдив), и ислямът не е основна религия!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: