
Преговорите в Абу Даби ще се провалят, а изходът от войната в Украйна ще се реши на бойното поле. Киев иска гаранции, че Западът ще го защити при ново руско нападение. Вашингтон продължава да подкрепя Киев и затова не може да бъде неутрален посредник, а европейците, дори да седнат на масата, няма да приемат компромиса, който Москва иска. Русия ще постигне „грозна победа“, а преговорите след това ще замразят конфликта.
Това казва Джон Миършаймър в 15-ия епизод на своя подкаст, посветен на преговорите между Русия, Украйна и САЩ в Абу Даби
Превод и субтитри за „Гласове“ Илиян Станчев, фондация „Документални“
Здравейте! Аз съм Джон Миършаймър. Днес искам да поговоря за войната в Украйна, и конкретно да се съсредоточа върху преговорите, които се провеждат в Абу Даби както днес, 10 ноември, така и утре, 11 ноември. Разбира се, тяхната цел е да се направи нещо, за да се разреши войната в Украйна, да й бъде сложен край. Но нека поставя този въпрос в някаква рамка, като поговоря за предишните преговори. През м. януари тази година, 2026 г., различните страни… Ще поговоря повече за тях, но очевидно тук включваме украинците, руснаците и американците. Те започнаха разговори в Абу Даби през януари тази година. После проведоха втора група от срещи в Абу Даби през февруари. Веднага след това, отново през февруари тази година, различните страни се срещнаха в Женева. Но това беше последната им среща. Така че е минало доста време, откакто трите страни – украинците, руснаците и американците – са се събирали да преговарят за край на войната в Украйна. Но правителството на Тръмп натиска сериозно за възобновяване на тези преговори. Президентът Тръмп, в неговия характерен маниер, е оптимистично настроен за вероятността от успех. Смята, че има голяма вероятност да бъде сключено „голямо и красиво“ споразумение в близко бъдеще, а сегашните преговори да са голяма крачка в тази посока. Ще отбележа, че руснаците заемат неутрална позиция относно вероятността за успех. Украинците обаче са силно песимистично настроени. Те смятат преговорите за загуба на време. До голяма степен участват в тях, защото правителството на Тръмп не им дава избор.
Според мен преговорите ще се провалят. Мисля, че украинците са прави, че вероятността преговорите да постигнат нещо е малка. Идеята, че са голяма крачка напред в разрешаването на войната, смятам за силно погрешна. Нека разясня защо мисля така, като първо опиша самите преговори, какво се случва. Нека поговоря за основната тема на преговорите, за какво преговарят този път, тъй като е по конкретен въпрос. После ще поговоря за основните играчи в тези преговори, както и кои не участват. После ще сменя темата и ще поговоря за това, защо смятам, че преговорите ще се провалят. Ще се съсредоточа върху самите участници и проблемите около тях. После ще кажа защо смятам, че от концептуална гледна точка преговорите просто не могат да дадат резултат. В общи линии това е планът.
Да започнем с преговорите и каква е темата в тях. Темата на преговорите са гаранциите за сигурност на двете страни. Много е важно да разберете, че тук не преговарят за територии. Мисля, че въпросът с териториите не е толкова труден за решаване към момента, защото, според мен, украинците и съюзниците им разбират, че териториите, които руснаците са завладели или предстои да завладеят, ще останат в руски ръце. Въпросът за териториите е много важен, не казвам, че е без значение, но той не е ключовият въпрос към този момент.
Ключовият въпрос е гаранциите за сигурност, и най-вече гаранциите за сигурност на украинците. Но преди това нека също така да отбележа, че не става въпрос за договаряне на примирие. Вече години наред САЩ, европейците и украинците казват, че първо искат примирие, след което да преговарят. Руснаците постоянно отвръщат, че не искат примирие, защото смятат, че са пред победа във войната и ако бъде сключено примирие, украинците ще получат възможност да се превъоръжат и да изменят в своя полза баланса на силите. Но сега няма разговори за примирие. Украинците и американците разбират, че повдигането на този въпрос няма да доведе до нищо. Така че не се преговаря за примирие и територии, фокусът е върху гаранциите за сигурност.
И наистина основният проблем са гаранциите за сигурност на Украйна. Тя смята, че преди да сключи каквото и да е споразумение, Западът трябва да й предостави някакви гаранции, като говорим основно за Съединените щати – че ако Русия отново нападне Украйна, Съединените щати да помогнат със защитата й. До голяма степен това са гаранции като на държавите членки на НАТО. Разбира се, Украйна много би искала да е член на НАТО по очевидни причини, но не може да постигне тази цел. Не изглежда, че Украйна някога ще влезе в НАТО, и поради този факт украинците искат САЩ или Западът като цяло да им предоставят гаранции за сигурност. Да им кажат, че ако Русия ги нападне, САЩ и европейците ще се притекат на помощ на Украйна.
Можете да разберете защо украинците искат такива гаранции за сигурност. Но руснаците също искат гаранции за сигурност. Руснаците искат да създадат нова архитектура за сигурност в Европа. Те имат много по-грандиозна идея какво трябва да се направи. Украинците искат само гаранции за сигурност от Запада. Руснаците също искат да направят така, че да имат гаранции за сигурност, да бъдат взети предвид желанията им. И да, готови са Украйна да получи гаранции за сигурност, но по-специални такива, които са в интерес на Русия. Руснаците виждат всичко това под формата на нова архитектура за сигурност, която да доведе до по-мирна Европа. Така че руските амбиции са много по-големи от украинските.
Това е основната тема на преговорите, които се провеждат днес и утре в Абу Даби. Кой ще участва в тях? Този въпрос е много важен. Трима от участниците са очевидни: украинците и руснаците като основни сражаващи се страни в конфликта, както и Съединените щати. Както казах, мисля, че САЩ са притиснали сериозно украинците да се съгласят да участват в тези преговори. Но ще забележите кой не участва в преговорите на 10 ноември в Абу Даби, както няма да участва и на 11 ноември – няма ги европейците. Въпросът, който трябва да си зададете, имайки предвид колко са замесени европейците в тази война и колко сериозно отдадени са на Украйна, е: Защо не участват в преговорите? Защо на преговорите не са и четирите заинтересовани страни – САЩ, Украйна, Русия и Европа? Причината е, че за руснаците е категорично неприемливо европейците да участват. Руската неприязън към европейците е огромна.
Не е изненадващо, че европейците искат гласът им да бъде чут. В резултат, Европейският съюз изпраща своя делегация в Абу Даби, а отделно Германия, Франция и Великобритания също изпращат индивидуални делегации. Поляците и италианците се ядосаха много, че не са били поканени и че само германците, французите и британците са се разбрали с американците да отидат в Абу Даби. Към този момент изглежда, че италианците също са решили да отидат. Искам да стане ясно какво е положението в Абу Даби – европейските играчи няма да седят на масата за преговори, но ще провеждат предварителни „съвещателни“ разговори с американците.
Европейците са там. Има делегации на Европейския съюз, на французите, британците, германците и италианците. За поляците не знам. Но всички тези европейски играчи ще са там и ще провеждат „съвещателни“ разговори със Съединените щати преди провеждането на преговорните сесии между Украйна, Русия и Съединените щати. Така че непряко европейците ще участват.
Мисля, че ви дадох добра представа как ще изглеждат преговорите по отношение на темата – гаранциите за сигурност – и кои са участниците – трите страни, които ще са на масата за преговори, и европейците, които няма да са там, но ще разговарят предварително с американците, за да бъдат донякъде представени. Както казах в началото, мисля, че преговорите ще се провалят. Смятам, че вероятността да успеят е много малка. Ще обясня защо. Първо, искам да поговоря за проблема с участниците. После искам да поговоря за темата на преговорите. Искам да поговоря за цялата идея за гаранции за сигурност и защо няма решение на този проблем.
Първо, относно участниците. Първият проблем, според мен, е, че Съединените щати, които се правят на посредник, всъщност не са такъв. Съединените щати са сериозно замесени в тази война. От самото й начало украинците, европейците и американците са срещу Русия в Украйна. Няма съмнение, че президентът Тръмп малко промени нещата, в смисъл че е доста враждебен към украинците и европейците, и иска да има добри отношения с руснаците. Само че ЦРУ и дълбоката държава като цяло работят рамо до рамо с украинците, въпреки усилията на Тръмп да изгради по-добри отношения с руснаците. Не става въпрос американците вече да не са на страната на украинците. Американците помагат на украинците ежедневно. Сегашните успехи на украинците срещу руснаците до голяма степен се дължат на американската подкрепа. Освен това, демократите овладяха Конгреса, а те са пристрастени към помагането на Украйна.
В Украйна днес цари еуфория, защото демократите надделяха над републиканците на последните междинни избори. Украинците смятат, че демократите ще им помагат повече от републиканците. Ако разгледаме действията на дълбоката държава и факта, че вече демократите контролират Конгреса, е трудно да се разбере как някой може да казва, че Съединените щати са посредник. Ние не сме неутрална страна, а участник. Смятам, че това усложнява преговорите ни с руснаците. Мисля, че те изобщо не ни вярват, защото сме участник. Ние правим всичко възможно да помогнем на Украйна да победи във войната. Това не е популярен възглед в САЩ, но е истина.
Има и по-голям проблем – европейците. Спомнете си, че руснаците имат изцяло враждебно отношение към европейците. Руснаците не искат европейците на масата за преговори. Причината руснаците да не искат европейците на масата за преговори е, че знаят, че ще заемат страната на украинците, а украинците всъщност не желаят да се сключи споразумение. Украинците предпочитат да продължат войната, както искат и повечето европейски държави. Те искат да победят руснаците на бойното поле, а не сега да сключват споразумение. Въпросът е, че ако европейците са на масата за преговори, ще бъде много трудно да се договори споразумение. Но дори европейците да не са на масата за преговори, пак ще е трудно, защото европейците трябва да бъдат замесени. Те са основен играч в тази война. Европейците трябва да се съгласят на някакво споразумение, а те ще вземат страната на украинците и заедно с тях, както и голяма част от американския апарат за сигурност, ще са против каквото и да е споразумение, което руснаците искат, засягащо гаранциите за сигурност, за което ще поговоря след минута. Така че почти няма място за компромиси тук от позицията на украинците и европейците. А не може да се излезе от ситуацията без някакъв компромис. Трябва да има компромис, особено от страна на Украйна. Казвам, че ако се погледнат участниците, почти няма причина за оптимизъм.
По-важното е, че ако погледнем темата на преговорите, гаранциите за сигурност и възможността за създаването на нова архитектура за сигурност, няма никаква надежда за сключване на споразумение. За какво точно говоря? Руснаците искат положение, при което да има т.нар. „неделима сигурност“. Това е термин от 1975 г., от Заключителния акт в Хелзинкските споразумения от Студената война – идеята за неделима сигурност. Иначе казано, да бъде създадено споразумение, при което всеки има гаранции за сигурност. Неделима сигурност. Руснаците да имат гаранции за сигурност, украинците също. Когато руснаците говорят за нуждата от нова архитектура за сигурност в Европа, те говорят за положение на неделима сигурност.
Според мен няма начин да има неделима сигурност заради прословутата дилема на сигурността в международната политика. Сигурно се питате каква е тази дилема. Ще ви я изложа и ще я отнеса към идеята за неделима сигурност. Ще ви покажа как дилемата на сигурността, която е нещо реално, подкопава неделимата сигурност, след което ще приложа анализа към случая Украйна-Русия.
Според дилемата на сигурността, всяко нещо, което една държава прави, за да се защити, по природа изглежда офанзивно или заплашително за другата страна. Нека ви дам пример, който няма общо с конфликта в Украйна. Китай решава, че силно изостава спрямо САЩ по отношение на броя на ядрените оръжия. Затова Китай решава значително да увеличи броя на своите ядрени оръжия. От китайска гледна точка такова действие е дефанзивно по природа. Дефанзивно е, защото премахва едно преимущество на Съединените щати, което заплашва Китай. Така че такова действие е дефанзивно от китайска гледна точка. Но ако сте американци и гледате как китайският ядрен арсенал нараства все повече и повече, такова действие ви изглежда офанзивно, заплашително за вас.
Казвам, че каквото и да направи едната страна, за да подобри своите отбранителни способности, неизбежно се разглежда като офанзивно действие от другата страна. Това е дилемата на сигурността. В литературата на международните отношения хора са прекарвали куп часове в размишления как да разрешат дилемата на сигурността, понеже е източник на големи неприятности. На практика казва, че почти няма нещо, което една държава може да направи, за да се защити, което да не изглежда провокативно за другата страна. Тази дилема води до надпревара във въоръжаването.
Неделимата сигурност казва точно обратното. Според нея може да се създаде положение, при което руснаците да имат голяма сигурност, да изградят сериозни отбранителни способности, но в същото време да не заплашват Украйна. Също и Украйна да изгради своята отбрана, да има гаранции за сигурността си, и да не заплашва Русия. В този разказ с неделимата сигурност всички заживяват щастливо до края на дните си. Но моята теза е, че заради дилемата на сигурността, която е реална и не може да бъде оборена, неделимата сигурност няма как да сработи.
Как се отнася всичко това към Украйна и Русия? Да кажем какво искат украинците. Както казах по-рано, украинците искат гаранции за сигурност от Запада. Но от руска гледна точка това е неприемливо, защото руснаците не искат положение, при което Украйна да е съюзена със Запада. А ако има гаранции за сигурност от Запада, от САЩ, това значи, че Западът като цяло и Украйна са обвързани едни с други. Все едно Украйна да е в НАТО. Отдавна твърдя, че основната причина за тази война са постъпките Украйна да влезе в НАТО. Неприемливо е за руснаците и те много ясно заявяват, че не искат Украйна да има гаранции за сигурност от Съединените щати, от Европа или от двете. Смятат, че е равнозначно на членство на Украйна в НАТО. За украинците позицията на руснаците е неприемлива. Може да се разбере защо. Но може да се разбере и защо за руснаците е неприемливо Украйна да има гаранции за сигурност, които де факто ще направят Украйна член на НАТО.
Руснаците няма да приемат Украйна да получи гаранции за сигурност, освен ако Русия не участва в тях. Руснаците казват, че Украйна може да има гаранции за сигурност, но те да не идват само от САЩ и от Европа. „Ние трябва да участваме в гаранциите за сигурност на Украйна. Ние, руснаците, трябва да участваме, и трябва да имаме право на вето.“ Ако украинците кажат, че имат нужда от помощ, руснаците да могат да наложат вето и САЩ и Европа да не могат да се притекат на помощ на Украйна. Разбира се, това е неприемливо за украинците и европейците.
Американците са друга тема, защото никой не знае какво мисли президентът Тръмп по въпроса. Но европейците и украинците никога няма да приемат руската идея за гаранциите за сигурност. Как тогава да бъде създадена нова архитектура за сигурност? Как се създава свят, в който Украйна има гаранции за сигурност, които са приемливи за нея, т.е. без руско вето, и приемливи за руснаците, т.е. с руско вето? Отговорът е, че не може. Дилемата на сигурността прави невъзможна неделимата сигурност. Тя прави невъзможно създаването на новата архитектура за сигурност, за която говорят хората. Докато се говори да се дадат на Украйна гаранции за сигурност от Запада, руснаците ще се борят докрай да не се случи.
С всичко това искам да кажа, че ако погледнем преговорите, които се провеждат днес и утре в Абу Даби по въпроса за гаранциите за сигурност, те няма как да са успешни. Отчасти ще са неуспешни заради участниците в тях, както описах, основно заради факта, че европейците не участват. Дори да участваха, нямаше да искат да правят големи компромиси. Но не просто заради участниците е невъзможно да се стигне до споразумение. Също и защото концептуално няма начин да се стигне до компромисно споразумение, което да задоволява и руснаците, и украинците. Това ми казва, че войната ще се реши на бойното поле, което е моя теза от дълго време. Тъжно ми е да твърдя, че не може да бъде постигнато споразумение. Ще ми се да можеше, но не виждам как. Мисля, че нещата, които казах за проблема с гаранциите за сигурност и проблема с новата архитектура за сигурност за цяла Европа, ясно показват защо е невъзможно.
Последен коментар, преди да завърша. Въпреки че войната ще се реши на бойното поле, няма съмнение, че в някакъв момент ще има преговори, които ще превърнат горещата война в замразен конфликт. Ще са нужни преговори да се създаде примирие или замразен конфликт. Но основното е, че няма да са в резултат на компромис, за какъвто Съединените щати натискат в Абу Даби. Те ще са следствие на това, че едната или двете страни няма да могат да продължат войната, че са изразходени материалните им възможности и волята да продължават битката. Както повечето знаете, според мен точно това се случва с Украйна сега. Смятам, че руснаците ще постигнат грозна победа, украинците ще загубят и ще има преговори, които ще доведат до замразен конфликт. Но те ще са основани върху случващото се на бойното поле, няма да са резултат на преговорите, които се провеждат днес и утре в Абу Даби.
С това завършвам мисълта си за конфликта в Украйна. Дано зрителите намерят коментарите ми за тези преговори за полезни в разсъжденията как да се сложи край на войната в Украйна. Благодаря ви и очаквам с нетърпение следващия епизод.






