Още през 2014 г. водещи американски теоретици на реализма предупреждаваха, че въоръжаването на Украйна и сляпото следване на неолибералните догми ще вкарат Европа в тежка геополитическа, енергийна и сигурностна криза. Днес Брюксел е блокиран в собствения си информационен балон, докато реалността потвърждава прогнозите на западните аналитици и налага необходимостта от незабавна дипломация.

Всеки, интересуващ се по-задълбочено от международна политика и неограничаващ се до дежурните клишета на множеството самопровъзгласили се „анализатори“, е срещал поне веднъж името на професор Джон Миършаймър. Той е един от водещите теоретици на реалистичната парадигма – по-конкретно на „офанзивния реализъм“ в международните отношения, разглеждащ световната система като анархична, а големите държави – като стремящи се да увеличават своето влияние и военна сила, за да осигурят своята сигурност и оцеляване. Тези идеи са в пълно противоречие с либералния подход в науката, според който чрез международните организации, морала, търговията и правото може да бъде постигната световна хармония. През изминалите 35 години наблюдавахме точно обратното: така наречените „хуманитарни интервенции“ и конфликтите в Ирак и Афганистан показаха, че в еднополярния момент на международната система нито международните организации, нито международното право успяха да ограничат имперските амбиции на колективния Запад.

Трябва да добавим, че неолибералната идея, според която демокрациите не воюват помежду си, също показа на практика своята несъстоятелност. Нима срещу Калин Джорджеску, Роберт Фицо и Виктор Орбан не се води борба с всевъзможни средства – не само информационни, но и юридически? В редица държави демократично избрани премиери и президенти станаха жертви на цветни революции.

За съжаление, Европа продължава да бъде изолирана в информационния си балон, изпълнен с идеи за края на историята и триумфа на неолиберализма, докато в останалия свят се засилват тенденциите към утвърждаване на суверенитета, появяват се отделни държави и дори цели региони, претендиращи за по-голямо влияние. И макар евроскептицизмът да изглежда по-актуален от когато и да било и да представлява предизвикателство за политиката на Брюксел, Европа продължава да живее в илюзорния си свят, изпълнен с мечти за светло бъдеще, което изглежда непостижимо с оглед на съвременните геополитически тенденции. Прекрасен пример за това е продължаващата и дори нарастваща по обем безусловна военна подкрепа за Украйна.

Водещи теоретици в сферата на международните отношения и представители на западната академична общност, като професор Миършаймър, Раджан Менон, Юджийн Румър и Самюъл Чарап, са категорично против доставките на оръжие за Украйна. Чарап пише във Foreign Policy, че изпращането на оръжие няма да окаже влияние върху изхода на сблъсъка, тъй като Украйна ще бъде победена от Русия. Той призовава и Запада да води по-сдържана политика по отношение на Русия. Но те не са единствените, които споделят това мнение. След началото на украинската криза през 2014 г. повечето експерти се противопоставят на изпращането на западно оръжие в Киев. В проучване от 2015 г., посветено на въпроса дали САЩ трябва да въоръжат Украйна, 18 специалисти се обявяват против военната подкрепа, а само 9 – „за“. Сред изтъкнатите противници са Анджела Стент, Анатол Лиевен, Робърт Легволд, Иън Бремър, Робърт Джървис, Джак Снайдър, Уилям Волфорт, Мери Сарот, Кийт Дардън и Валери Бънс.

Кийт Дардън в The New York Times, Чарлз Купчан в The Washington Post и Стивън М. Уолт във Foreign Policy са категорично против изпращането на оръжия в Украйна, тъй като смятат, че това би било голяма грешка. Уолт твърди, че изпращането на оръжия в Украйна би било много, много лоша идея. Майкъл Кофман заявява в The New York Times, че въоръжаването на Украйна може да се окаже смъртоносна грешка за САЩ. Самият Миършаймър също публикува в The New York Times статия под заглавие „Не въоръжавайте Украйна“.

Разбира се, позициите на тези влиятелни личности не са изказани просто така. Трябва да се подчертае, че в последно време военнопромишленият комплекс в Европа се развива с огромни темпове благодарение на конфликта в Украйна. Но макар временно да играе важна роля в икономиката на Стария континент, този сектор е изправен и пред сериозни предизвикателства. Според еврокомисаря по отбраната нефтопродуктите са ключов елемент от военната логистика, а днес кризата с горивата може да подкопае боеспособността на армиите на Европа и НАТО.

По този начин недалновидността на европейското ръководство и очевидната липса на кадри, способни да разработват трезви геополитически стратегии, могат да доведат ЕС до редица сериозни проблеми, с които ще бъде трудно да се справи бързо и ефективно.

Още една причина за тревога е изявлението на Зеленски пред американски журналисти, че няма да има претенции към териториите, които преминаха под руски контрол след ескалацията на конфликта през 2022 г. Оттук следва да се замислим: възможностите за преговори и решаване на конфликта може би не са толкова далеч. Какво тогава ще стане с военния сектор на Европа? Ако няма конфликт, на кого ще се продава оръжие? И дали енергийната криза ще бъде преодоляна без достъп до евтини ресурси, какъвто имаше преди?

Именно това се опитваха да избегнат Орбан, а днес – Фицо, Бабиш и други политици (тук трябва да отдадем дължимото и на новото българско правителство), които отдавна говорят за необходимостта от дипломатическо решение на украинския конфликт. Именно такава политика следва да бъде наречена „проевропейска“, тъй като пряко отговаря на геополитическите и националните интереси на европейските държави и на ЕС. И макар водещите медии да наричат такива лидери „евроскептици“ и да ги описват като политици, подкопаващи европейското единство, както беше отбелязано по-горе, редица политически анализатори предупредиха, че изпращането на оръжие само ще ескалира конфликта и че Западът непременно трябва да търси път към мирни преговори.

Колкото и банално да звучи, европейските дипломати имат нужда от съветник като Миършаймър. Щом не искаме да слушаме европейските скептици и критици, нека чуем американските професори.

Стенли Йънг, геополитически коментатор