Европейската комисия призова домакинствата в ЕС да вземат мерки, така че да могат да се справят самостоятелно поне три дни при извънредна ситуация. Подготовката обхваща природни бедствия, прекъсване на електрозахранването, кибератаки, саботажи и… избухване на въоръжен конфликт на европейска територия. „Не сме във война, но не сме и в мир“, заяви еврокомисарят Хаджа Лабиб.

Европейският съюз засилва подготовката на населението за мащабни кризи, включително за последиците от евентуален военен конфликт в Европа. Основната цел е гражданите сами да могат да осигурят основните си потребности в продължение на поне 72 часа, докато институциите и спасителните служби организират реакцията си.

На 3 ноември Европейската комисия представи четири нови насоки за подготовка на населението. Те бяха обявени от еврокомисаря по въпросите на равенството, готовността и управлението на кризи Хаджа Лабиб по време на Европейския форум за гражданска защита в Брюксел.

Военните рискове бяха изрично посочени от Лабиб като част от заплахите, за които Европа трябва да бъде подготвена. В изказване, цитирано от Brussels Signal, тя определи настоящата ситуация с думите: „Не сме във война, но не сме и в мир“.

Еврокомисарят описва Европа като намираща се в „опасна сива зона“, която може да премине в открит конфликт „за миг“. По думите ѝ Европейският съюз трябва да бъде готов за най-лошия сценарий, включително въоръжен конфликт в Европа.

Сред останалите рискове, изброени от ЕК са екстремни метеорологични явления, кибератаки, саботажи и прекъсване на работата на критичната инфраструктура. Особено внимание се отделя на възможността една криза да предизвика поредица от последващи проблеми в различни сектори.

Като пример Лабиб посочва мащабното прекъсване на електрозахранването в Испания и Португалия на 28 април 2025 г., когато болници трябваше да преминат на резервни генератори.

Новите насоки надграждат Стратегията на ЕС за готовност на Съюза, приета през март 2025 г. Документът е част от по-широкия европейски подход за справяне с геополитически, военни, технологични и природни заплахи.

Какво трябва да имат домакинствата според Брюксел:

Първата насока предвижда гражданите да могат да посрещат основните си нужди в продължение на три дни без външна помощ.

Препоръките включват запаси от питейна вода, храна и лекарства, както и предварително подготвена аварийна раница за бърза евакуация. Семействата трябва да имат план за действие при извънредна ситуация и да усвоят практически умения като оказване на първа помощ и приготвяне на храна без електричество.

Подготовка за кризи още в началното училище:

Втората насока предвижда подготовката за извънредни ситуации да бъде включена в обучението още от ранна детска възраст и в началните училища.

Учителите трябва да преминават специализирано обучение, а децата да усвояват практически знания чрез занимания, съобразени с възрастта им. Не се предвижда създаването на отделен учебен предмет, а включване на темата в съществуващите учебни часове.

„Да научиш какво да правиш, когато прозвучи сирената, трябва да бъде толкова естествено, колкото да се научиш да плуваш“, заяви Лабиб.

Целта е децата да знаят как да реагират при опасност, без обучението да поражда страх или тревожност.

Специални мерки за хората с увреждания и по-добра кризисна комуникация:

Третото направление е свързано със защитата на хората с увреждания. Предвиждат се достъпни системи за предупреждение, адаптирани процедури за евакуация, подходящ транспорт и убежища, както и индивидуални планове, отчитащи необходимостта от лекарства и помощни средства.

Четвъртата насока се отнася до комуникацията при кризи. Властите трябва да предоставят навременна, достъпна и надеждна информация чрез различни канали и да противодействат на дезинформацията, която може да затрудни реакцията на населението.

Насоките нямат задължителен характер и са предназначени за националните власти. Към тях са приложени четири допълнителни документа с примери за добри практики от държавите – членки на ЕС и други страни.

23 октомври става Европейски ден на готовността

Европейската комисия предлага създаването на ежегоден Европейски ден на готовността на 23 октомври. Първото му отбелязване е планирано за 2027 г.

Датата съвпада с годишнината от създаването на Механизма на ЕС за гражданска защита през 2001 г. През последните 25 г. той координира реакцията при бедствия както в рамките на Европейския съюз, така и извън него.

ЕС иска гражданската защита да работи дори при мащабна криза

Паралелно с подготовката на населението Европейската комисия предприема мерки за укрепване на институционалната готовност. Държавите членки са призовани да подложат на стрес-тестове националните си контактни центрове за гражданска защита.

Целта е Механизмът на ЕС за гражданска защита да продължи да функционира денонощно, включително при мащабни прекъсвания и сериозни нарушения на нормалната работа на инфраструктурата.

Лабиб настоява и за осигуряване на достатъчно финансиране за гражданската защита в следващия дългосрочен бюджет на ЕС, който ще обхваща периода от 2028 г.

Посланието на Европейската комисия е, че подготовката за извънредни ситуации вече трябва да бъде част от ежедневието на европейците. В условията на нарастващо геополитическо напрежение това включва не само реакция при природни бедствия и аварии, но и готовност за последиците от военен конфликт.

Според Лабиб целта е европейците да бъдат бдителни, а не паникьосани, подготвени, а не уплашени.