Автор: О.з. полк., доцент, д-р Гергин Гергинов

Украинската операция „МоЛоЧка“, замислена да блокира руския износ през Черно море, се превърна в блокада на самата Украйна и създаде проблеми на България, Румъния и Турция — страните, които ѝ помагаха през годините на войната. У нас ударите по търговски кораби предизвикаха яростна политическа битка: опозицията настоява Русия да бъде обвинена без доказателства, а президентът и премиерът търсят решение, което да защити националните ни интереси и да предотврати въвличането на страната ни във война.

Повече от месец не стихват разговорите за проблемите по черноморското ни крайбрежие, предизвикани от ударите по търговски кораби край нашата изключителна икономическа зона. И с право, защото те създават икономически проблеми на страната. Удивително е обаче, че всичко се свежда до един въпрос — на кого са безекипажните катери, нанесли удари по търговските кораби. Горещите привърженици на тезата, че това е дело на Русия, настояват да се посочи, че това е именно тя. Ако корабът е на път за румънско пристанище с въоръжение за Украйна, след което то ще замине по суша за украинската граница, то най-вероятно ударът по него е дело на Русия. И с право. Война е и на противника се въздейства с всички възможни средства. За това, че въздействието е в нашата икономическа зона, вината е на плаващите в нея кораби. По този начин те години наред се смятат за защитени и превозват огромни обеми въоръжение и военнотехническо имущество за украинските въоръжени сили. Русия не им противодействаше до момента, в който Украйна не започна операция „МоЛоЧка“.

Операцията, която трябваше да блокира руския износ

На 6 юли президентът Зеленски обяви началото на операция „МоЛоЧка“. Наименованието ѝ идва от съкратения вариант на израза на украински език „Москва ще легне чрез Крим“. Целта е блокиране на морския коридор през Черно море за износ на руски стоки. Ето думите на Роберт Бровди (Мадяр), командир на украинските безпилотни сили: „Всяко самоходно плаващо средство на врага ние ще превърнем в сляпа и глуха баржа“. И ги превърнаха.

Според западни медии за първите десет дни от операцията в Азовско море са поразени 116 различни плавателни съда, а към средата на октомври броят им нараства на 134 в Азовско и 166 в Черно море. Това означава, че на практика е прекратен износът на руски нефт, зърно и други стоки през Черно море. При това украинците си позволяват да нанасят удари и по турски кораби — в края на октомври са поразени два турски кораба, пренасящи зеленчуци и плодове до Новоросийск.

Русия понася загуби, но бързо прехвърля стоките си през Каспийско и Балтийско море и дори, според Bloomberg, през абхазкото пристанище Очамчира ще доставя зърно на Турция. Накратко, Русия не е поставена на колене, а операция „МоЛоЧка“ се превръща в пълно блокиране на Украйна в черноморския басейн.

Ударите по маршрута през Констанца

Известно е, че след юнската украинска 40-дневна операция за принуждаване на Русия към мир Русия блокира черноморските и дунавските украински пристанища. Корабите, натоварени основно с военно имущество, плаваха до пристанище Констанца в Румъния, а оттам товарите им се превозваха по суша до Украйна, т.е. корабите преминаваха покрай икономическите зони на България и Румъния, което се смяташе за безопасен маршрут.

След активизирането на „МоЛоЧка“ руското търпение очевидно е свършило и вече месец ударите по корабите, плаващи по този маршрут, са реалност. Така потокът от кораби към Украйна през Констанца е почти прекратен. Получи се така, че с „МоЛоЧка“ Украйна постигна същия резултат като с 40-дневната операция за принуждаване на Русия към мир. С тази разлика, че създаде проблеми на България, Румъния и Турция, които твърде много ѝ помогнаха през изминалите години от началото на войната.

Политическото обвинение изисква доказателства

Политическият проблем за нас след ударите по кораби в нашата икономическа зона се превърна в яростен спор, сведен до един въпрос — на кого са безекипажните катери и защо не се посочва кой нанася удари с тях. Опозицията, и по-точно няколко души от нея, непрекъснато искат да се посочи Русия като виновник без доказателства, с една-единствена цел — да се навреди на президента Йотова в президентската кампания.

Да, аз мога да го кажа — корабите, пренасящи въоръжение и стоки с двойна употреба за Украйна, се поразяват от Русия. Но аз, както и опозицията, не нося никаква отговорност за думите си. Така мисля и имам право да го изразя. Но за да предприемеш действия за обвиняване на дадена страна в качеството си на държавен глава, трябват доказателства. В противен случай това е недопустимо и може да стане повод за война. Особено в днешната напрегната обстановка на континента.

За опозицията е лесно да изисква и да прави изводи, но за държавника това изобщо не е така. Много добре е, че нашият президент и премиер постъпват разумно и не предприемат необосновани действия. Правилно поискаха помощ от съюзниците, които се отзоваха и вече провеждат авиационно наблюдение над Черно море.

Това обаче е едната страна на проблема, а другата е, че откритите ударни средства трябва да се унищожават. Това е изключително скъпоструваща операция и в НАТО много добре знаят какво е необходимо за нея и до какво може да доведе тя. И по тази причина не я провеждат. При това там разбират, за разлика от политиците, че вината за създалата се обстановка в Черно море не е само на Русия, а част от нея носи и Украйна с нейната операция „МоЛоЧка“.

Мораториум в Черно море без Русия е невъзможен

Президентът Йотова предлага мораториум върху ударите по търговски кораби в Черно море, който да бъде постигнат с участието на всички черноморски страни. Нададе се страхотен вой — защо да участва и Русия? Очевидно е, че без нея не може да се постигне не само мораториум върху ударите, но и система за сигурност в Европа. Излиза, че тези, които не искат участието на Русия, са против постигането на траен мир на континента.

Други европейски страни вече проведоха разговори с Русия по този въпрос и по същество потвърдиха правилната позиция на президента Йотова и премиера Радев. Впрочем след разговора с руския президент ръководителите на Финландия и Норвегия бяха обвинени, че не спазват приетата европейска  политика. След този разговор Русия разположи на север зенитноракетна система С-400, което предполага, че е възможна провокация в Балтика с цел недопускане на каквото и да е общуване с Русия.

Защитата на българските интереси не е смяна на политическия курс

В този аспект е и декларацията от 30 октомври на бивши министри, генерали и дипломати, която може да се разглежда и като част от този натиск. Ненапразно те преднамерено и без всякакво основание обвиняват президента и премиера в намерение да променят политическия курс на страната.

Нима да поискаш от съюзниците си да чуват гласа на България и да се съобразяват с нейните интереси е смяна на политическия курс? Нима не е преднамерено обвинението, че се стремят към авторитаризъм? Или се създава фон за оправдаване на бъдещи протести след балотажа?

Сплотеното дясно пространство не крие намерението си да свали днешното правителство и отново да започне серия от избори и безвремие. Последното е важно, за да се поднови практиката една фирма да печели обществени поръчки в десетина общини, а друга да купува самолет за индивидуално ползване със средства, получени от доставянето на негодни мантинели.

Предупреждението за война без победители

И в НАТО, и в Европа вече не могат да пренебрегват факта, че Русия няма да промени политиката си, но е съгласна на преговори за постигане на траен мир при приемливи за всички страни условия. Там са обърнали внимание на казаното тези дни от президента Владимир Путин на срещата „Русия–Африка“: „В потенциална война между Русия и Европа няма да има победители и европейските страни не трябва да забравят това“.

Не трябва да го забравят, защото е твърде ясно какво означават тези думи. Забравят го обаче подписалите декларацията от 30 октомври, а именно те трябва да го разбират и да не обвиняват днешното ръководство на държавата, че се стреми към мирно разрешаване на ескалиращата война в Украйна и към защита на националните ни интереси, приписвайки му несъществуващи намерения за отдалечаване от съюзниците в НАТО и ЕС.