По-малката от прогнозираната преднина на Илияна Йотова пред Андрей Гюров и външнополитическото значение на балотажа са сред основните акценти в коментарите на германски медии за президентските избори в България.
Новият държавен глава ще бъде определен на втория тур на 1 ноември, пише „Шпигел„. Изданието отбелязва, че предизборните проучвания са давали по-убедителна преднина на настоящата президентка. Засега остава неясно дали и колко допълнителни гласове ще успее да привлече 50-годишният Гюров, подкрепян от реформисткия либерално-консервативен опозиционен лагер.
Според „Шпигел“ войната в Украйна, в непосредствена близост до България, придава важно външнополитическо измерение на балотажа. Изданието разглежда вота и като избор дали страната от ЕС на източния фланг на НАТО ще поеме по-категорично по пътя на последователна западна ориентация, каквато очаква от Гюров. За Йотова медията припомня, че многократно се е обявявала за прекратяване на войната чрез преговори.
„Франкфуртер алгемайне цайтунг“ също акцентира върху крехката преднина на президентката. Разликата с втория Гюров е значително по-малка от прогнозираната от социолозите по време на кампанията, отбелязва вестникът.
Изданието посочва, че трети е Костадин Костадинов, кандидат на определяната от него като националистическа и проруска партия „Възраждане“. То припомня, че в Европейския парламент формацията е в една политическа група с „Алтернатива за Германия“. Вестникът обръща внимание и на ниската избирателна активност, при положение че около 6,5 милиона българи са били призовани да изберат държавен глава за следващите пет години.
„Тагесцайтунг„, цитирана от БТА, определя първото място на Йотова като очаквано, но малката ѝ преднина пред Гюров — като изненадваща. Според медията ключовият въпрос е към кого ще се насочат на балотажа избирателите на отпадналите кандидати.
Вестникът припомня и поканата на Гюров към Йотова за дебат, какъвто преди първия тур не се състоя.
Във външнополитически план „Тагесцайтунг“ противопоставя очакваната от Гюров последователна западна ориентация на сдържаната линия на правителството на Румен Радев, която според изданието Йотова би представлявала в президентството.
Медията припомня, че Радев се е обявил против трибунал за войната в Украйна с аргумента, че Русия не е победена, и наскоро е отказал българско участие в нова финансова помощ от ЕС за Киев. В този контекст изданието поставя и позицията на Йотова за прекратяване на войната чрез преговори.
„Тагесцайтунг“ разглежда и правомощията на българския президент. Макар да се избира пряко, той разполага със сравнително ограничени възможности и за разлика от френския държавен глава не може да освобождава премиера. Президентът обаче е главнокомандващ на въоръжените сили и има право да връща закони за ново обсъждане в парламента.
Именно затова според опозицията президентът и министър-председателят не бива да са от един политически лагер, отбелязва изданието.
„Вярвам, че България има нужда от активен президент, който да внася баланс срещу концентрацията на власт“, заяви Гюров в изборната нощ, цитиран от „Тагесцайтунг“.
„Ханделсблат“ също поставя акцент върху разминаването между предварителните очаквания и резултата от първия тур. Икономическият всекидневник отбелязва, че първото място на Йотова не е изненада, но сравнително малката ѝ преднина е неочаквана. Според изданието решаващи ще бъдат способността на Гюров да мобилизира допълнителна подкрепа и посоката, в която ще се прелеят гласовете за отпадналите кандидати. www.handelsblatt.com
Телевизионният канал n-tv представя предстоящия балотаж като избор между запазване на сегашния курс и по-категорична западна ориентация на страната. Медията откроява и призива на Гюров двамата с Йотова да застанат пред българските граждани в открит, честен и цивилизован дебат.
„Дойчландфунк“ допълва институционалната картина, като припомня, че освен правото да връща закони и функциите на върховен главнокомандващ, президентът има правомощия да предоставя и отнема българско гражданство и да назначава посланици и представители в международни организации по предложение на правителството. www.deutschlandfunk.de
Източници: БТА, „Шпигел“, „Тагесцайтунг“, „Ханделсблат“, n-tv, „Дойчландфунк“
Войната няма нищо общо. Йотова не може да бъде преграда, защото няма собствено мнение. Истината е, че обещаният от Холивуд „зомбоапокалипсис“ вече е в ход. За двукраките не остана възможност да определят категорично, кое от нещата, които им се стоварват информационно от някъде, е лъжа и кое истина. Ефирът е заблатен, мрежата е хибридна, новините са фейкови, слуховете са платени и ма всичко отгоре даже снимките и видеата могат да са генерирани от изкуствен интелект. Къде е отправната точка, на какво да стъпиш? До преди няколко години ако попаднеш в такова състояние те категоризираха като „луд“, а сега лудите са мнозинство и те определят, демократично, какъв да бъде крайният избор. Това е смяна на полюсите, катаклизъм, Апокалипсис. Резултатът го виждате в Европа. Обърканият човек изпада в гняв и необуздана ярост, защото е изгубил себе си, но реакцията му е насочена към останалите. Как може да се спре това? Когато единната, глобална информационна матрица се разпадне. Да настъпи в един момент тишина, да останеш сам със себе си, да се намериш и да започнеш да градиш всичко от 0 и от вътре на вън с основи. Какво в това, което казвам е свързано с изборите? Изборът е категорично посочване на най-доброто от позиция на индивида и неговото най-близко обкръжение. Ако 80% не могат да го направят, нещата са катастрофални и трябват революционни промени.