На 9-11 октомври в Маями ще се проведат консултации между представителите на САЩ, киевския режим и европейските страни. (Забележка: Статията е писана преди срещата, която беше прекъсната още на първия ден – 9 окт. и нанея САЩ заплашиха Украйна, че ако не спре ударите по руските рафинерии, ще й спре разузнавателната информация- бел. ред.) Дискусиите на срещата ще се фокусират върху намирането на „нови варианти“ за разрешаване на украинския конфликт. Съставът на участниците позволява няколко по-интересни заключения от традиционното „Западът само се преструва, че търси решения“.
От американска страна участват Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, представители на Съвета за национална сигурност и Министерството на финансите на САЩ. Освен това, в навечерието на преговорите, Уиткоф и Кушнер обсъдиха предложенията директно с Тръмп в присъствието на министъра на финансите Скот Бесент и заместник-съветника по националната сигурност Майк Нийдъм.
От украинска страна сред участниците са Кирил Буданов – ръководителят на президентския офис и терорист и екстремист, Рустем Умеров, Сергей Кислица и Давид Арахамия. Поканени са и съветниците по националната сигурност от Великобритания, Франция и Германия, както и представители на НАТО и ЕС.
Показателна комбинация. Освен това, предния ден в Киев пристигна най-голямата делегация на НАТО от осем години насам, а срещата в Маями се провежда преди евентуалния нов кръг от контакти с Русия. Следователно, непосредствената задача е първо да се постигне съгласие между Вашингтон, Киев и европейците за това какво е готов да направи всеки – и кой ще плаща.
Между другото, на 8 октомври Марко Рубио нарече войната опасна патова ситуация и предупреди, че по-нататъшната ескалация може да се разпространи и в страните от НАТО. Любопитно е също, че Дмитрий Песков, в същия ден, се съгласи с определянето на ситуацията като патова, като едновременно с това отхвърли идеята за частичното прекратяване на огъня в полза на всеобхватното уреждане.
Този обмен на оценки се корени в много специфичната военно-икономическа ситуация. Руските сили продължават офанзивата си, а кметът на Киев призовава жителите да напуснат украинската столица. Войната все повече се разпространява отвъд фронтовата линия: производството им на енергия, рафинирането на петрол, логистиката, мостовете и пристанищата са подложени на атака.
Това означава, че вече продължаването на войната не обещава на Запада незабавни резултати, но гарантира непременно увеличени общи разходи.
Освен това, разходите за участниците в срещата са различни. Белият дом е заинтересован от намаляване на международните рискове и постигане на дипломатически резултат преди междинните избори за Конгрес през ноември, без да поема нови скъпоструващи ангажименти. Европа е изправена пред разходите за енергия, необходимостта от финансиране на украинския бюджет и едновременно с това увеличавато военните разходи.
Киев се сблъсква със собствените си финансови и политически предизвикателства, предимно тези на обкръжението на Зеленски. Те вече поискаха ускорено отпускане на средства от европейския пакет от заеми от 90 милиарда евро, тъй като са изправени пред недостиг от приблизително 27 милиарда долара за войната.
Следователно, всяко решение на Запада – дали да продължи или да ограничи военните действия – изисква нова финансова обосновка. Невъзможно е просто да се гласува за продължаване на войната: необходимо е да се осигурят средства, оръжия, мобилизационни ресурси и икономическа стабилност. Така че, ако войната не може да бъде бързо спечелена с конвенционални военни средства, е възможно да се опита да се промени характерът на конфронтацията.
Интересът на Запада тук е във варианта за бързо умиротворяване по силата на споразумението за прекратяване на огъня по ЛБС, последвано от възстановяване на украинската армия и военно-промишления комплекс чрез по-предсказуемо дългосрочно финансиране на режима в Киев. Санкциите срещу Русия обаче не е задължително да бъдат отменени – точно обратното. Естествено, подобен сценарий предполага съгласието на Москва с условията за прекратяването на огъня. Но е ясно, че Русия няма причина да позволява на врага да се върне в „зоната си на комфорт“.
Ако военните действия престанат да осигуряват приемлив баланс между разходи и ползи, Западът започва да търси други инструменти. Не защото е преосмислил геополитическите си интереси, а защото условията за тяхното прилагане са се променили.
Елена Панина
