Пристигането на Си Дзинпин в Белия дом е първото държавно посещение на китайски лидер в САЩ от 2015 г. насам. Това е идеалният момент да се направи равносметка на радикалните промени в търговската политика между САЩ и Китай, инициирани от президента Доналд Тръмп през 2018 г. След осем години на исторически високи мита, експортен контрол, мерки в рамките на индустриалната политика и други действия, предприети от САЩ, можем да заключим, че тази политика, целяща да възпре развитието на Китай, се провали напълно.

През март 2018 г. първоначалният ход на САЩ по отношение на митата – осъществен чрез Раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г. – имаше за цел да ограничи възхода на китайската индустрия и да възпре стремежа на Пекин към доминираща роля в сферата на високотехнологичните производства. Наложените от САЩ на Китай още мита и ограничения върху износа добавиха още цели: свиване на китайския търговски излишък и свръхкапацитет, постигнат чрез държавна подкрепа и протекционизъм към частния китайски бизнес; намаляване на зависимостта на САЩ от китайски стоки; забавяне на технологичния напредък на Китай и отслабване на геополитическите позиции на Пекин.

Никоя от тези цели не е постигната.

Повърхностни успехи

Разбира се, има някои повърхностни успехи. В периода между 2017 и 2025 г. прекият американски внос от Китай спадна от около 21,6% от общия внос на стоки в САЩ през 2017 г. до приблизително 9% през 2025 г. – ниво, невиждано от присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г.

Ограниченията върху износа лишиха китайските компании от лесен достъп до най-добрите чипове на Nvidia Corp. и до най-модерното оборудване за производство на чипове на ASML Holding NV. Освен това американски фирми като Apple Inc. преместиха производствените си мощности от Китай в Индия, Виетнам, Мексико и други страни с ниски разходи за труд.

Въпреки това под повърхността на тези процеси няма много поводи за радост за американските привърженици на твърдия курс в търговията. Нови проучвания показват, че китайски компоненти – било то преки или законно вложени в стоки от трети страни – продължават да навлизат на американския пазар в обеми, съвсем малко по-ниски от тези през 2017 г., което се потвърждава и от досегашните косвени данни.

Наблюдава се и огромен ръст на незаконния транзит и митническите измами – още един предвидим резултат от високите и сложни мита, наложени от САЩ. Междувременно спадът в дела на китайския внос в САЩ през периода 2025–2026 г. се дължи главно на рязкото увеличение на американския внос на компоненти за изкуствен интелект от Мексико и Тайван – стоки, които първоначално изобщо не са били произвеждани в Китай.

Китай засилва позиции извън САЩ

Ако изключим американския пазар, търговските позиции на Китай в света никога не са били по-силни. Търговският излишък на страната при стоките достигна рекордните 1,19 трилиона долара през миналата година и върви към това да надхвърли тази стойност през 2026 г., благодарение на значителен ръст на износа за пазари извън САЩ и в сектори с високи технологии, като например производството на електромобили.

Китай също така запазва позицията си на водеща световна производствена сила и най-голям производител и износител на междинни стоки – и в двата случая с огромна преднина пред САЩ. Китайските фирми увеличиха както продажбите си към производствени центрове в трети страни, ползващи се с по-ниски мита от страна на САЩ, така и инвестициите си в тях. Като цяло, китайските износители реагираха на новите търговски бариери не като свиха дейността си, а просто като ги заобиколиха.

Икономическият модел на държавен капитализъм в Китай също остава непроменен и дори се затвърди още повече вследствие на конфронтационния подход на САЩ. През 2021 г. Пекин отговори на американските мита с петгодишен план, който засили акцента върху индустриалната политика и технологичната независимост на страната. Според Американо-китайския бизнес съвет най-новият (петнадесети) план на Пекин „показва, че индустриалната политика вече не е просто една от многото сфери на политиката, а по-скоро водещ принцип за цялата икономика на Китай“.

Днес политиците в Европа и други региони открито изразяват опасения относно дестабилизиращата вълна от китайски износ – т.нар. Китайски шок 2.0, подхранван от мащабни държавни субсидии и държавен протекционизъм от страна на Пекин. Междувременно държавните предприятия продължават да играят важна роля в китайската икономика и търговия.

Според Института „Питърсън“ компаниите с пълна или значителна държавна собственост все още формират 60% от общата пазарна капитализация на 100-те най-големи китайски публични дружества. Парадоксално е, че изпълнението на целите за американския селскостопански износ, заложени в последното търговско споразумение между САЩ и Китай, зависи от държавните компании Sinograin и COFCO.

Контрапродуктивна политика

Американската политика на възпиране на китайския възход се оказа неефективна – а в някои отношения дори контрапродуктивна. След шока от американските мита и ограниченията за износ по време на първия мандат на Тръмп Пекин се зае да намали уязвимостта си от икономически натиск от страна на Вашингтон и разработи асиметрични контрамерки, в случай че американската принуда се възобнови.

Това задълбочи участието на държавата в китайската икономика, накара китайските компании да ускорят разработването на собствени технологии и иновации и даде на управляващата комунистическа партия нов лост за въздействие върху САЩ – най-вече по отношение на редкоземните минерали, от които зависят американските фирми и в добива и производството на които Китай е абсолютен световен монополист. Тези ходове помагат да се обясни защо вълната от американски мита през 2018 г. доведе до „Първа фаза“ на сделка, която (поне на пръв поглед) облагодетелстваше Вашингтон, докато ескалацията на Тръмп с въвеждането на нови мита през втория му мандат доведе до патова ситуация.

Днес разведряването между САЩ и Китай, заедно с наложените от Тръмп нови мита на редица държави и рлоизвежданите от тях стоки, които не са от Китай, толкова стесни разликата между митата върху китайския внос и тези върху алтернативните на Китай държави, че някои вериги за доставки сега се връщат в Китай. Германските фирми увеличават инвестициите си в Китай, като същевременно намаляват инвестициите си в САЩ. Индия се ангажира с Китай след години на напрежение. А анкетите показват, че в повечето страни по света Китай вече е възприеман много по-благосклонно от САЩ.

Американският контрол върху износа и санкциите също се оказаха също недобре организирани и неясно формулирани. Според оценки на изследователската фирма Epoch AI до края на 2025 г. стотици хиляди от усъвършенстваните чипове за изкуствен интелект на Nvidia са достигнали до Китай в нарушение на американския експортен контрол.

В един момент Вашингтон смекчи позицията си относно продажбите на американски високотехнологични чипове за Китай, но търсенето им там липсва, тъй като ограниченията на САЩ подтикнаха китайските производители да създадат свои приемливи алтернативи на тези чипове. Американските фирми – както отбеляза институтът „Брукингс“ през юни – вече са „изключени от най-високия сегмент на най-големия пазар на чипове в света“.

Тези неуспехи в политиката на САЩ не означават, че Китай ще стане хегемон утре. Китайските технологии все още изостават в някои сектори на високотехнологичното производство, например при най-модерните полупроводници. В някои производства китайската икономика все още изостава от конкурентите си и е изправена пред бързо застаряващо население – проблеми, които не могат да бъдат решени чрез увеличаване на износа.

Но именно това е същината на въпроса. Проблемите в китайската икономика се дължат на фактори извън контрола на Вашингтон, а търговските ограничения, наложени от САЩ след 2018 г., не само, че не са променили траекторията на Китай, а са натоварили значително американските компании и потребители.

След осем години на неуспешни едностранни мита, санкции и други ограничения към Китай, представителите на администрацията на Тръмп все още сякаш не разбират, че Вашингтон не може фундаментално да промени начина, по който китайското правителство организира икономиката си. А именно тази организация я прави толкова успешна. По-разумно би било усилията на американското правителство да се насочат към ограничен кръг от реални заплахи от страна на Китай, към задълбочаване на съюзи с държави извън китайската орбита и към повишаване на икономическата конкурентоспособност на САЩ в редица сфери.

Политиката на Пекин на държавен протекционизъм към бизнеса не може да бъде спряна с икономически средства. Радикални промени в тази китайска политика трябва да дойдат от самите китайски управници. Но за съжаление, Вашингтон продължава да им дава основания да не предприемат такива промени.

Автор: Скот Линсиком за Bloomberg