Украйна е обречена и въпросът вече не е дали, а какво ще остане от нея на картата, когато войната приключи.

Русия може да установи контрол над всички територии източно от Днепър, да овладее Одеса и дори да вкара войски в Киев, докато Западна Европа навлиза в тежка рецесия, която догодина ще прерасне в депресия. MI6, подпомагана от ЦРУ, държи правителството на Зеленски на власт, а Съединените щати осигуряват разузнавателните данни за украинските удари по Русия. Вашингтон е изгубил връзка с реалността, Тръмп не контролира случващото се, а САЩ все повече приличат на Съветския съюз по времето на Брежнев. Най-голямата опасност е през следващите шест до дванайсет месеца Западът да се забърка в още по-голяма война. Това заяви полк. Дъглас Макгрегър, бивш съветник на министъра на отбраната на САЩ, в канала на норвежкия професор Глен Дизен. Според него поражението на Украйна отдавна е предрешено, а Москва вече решава как да го затвърди и как да изглежда следвоенната карта.

– Добре дошли отново на всички. Днес с нас е полковник Дъглас Макгрегър, бивш съветник на министъра на отбраната на САЩ, награждаван боен ветеран и автор на множество книги. Благодаря Ви, полковник, че отново участвате в предаването.

– Разбира се. Радвам се, че съм с Вас.

– Изглежда, че реалността започва да се налага – имам предвид в Украйна. Бившият министър на отбраната Федоров…

– За миг си помислих, че ще кажете „във Вашингтон“. Не можех да повярвам. Никаква реалност няма да проникне във Вашингтон. Добре, може би в Украйна. Ще видим.

– Да, във Вашингтон – не. Лъжите на Тръмп стават все по-безумни. Но поне в Украйна изглежда осъзнават, че положението става все по-лошо. Федоров, бившият министър на отбраната, както и сегашният ръководител на кабинета на Зеленски Кирило Буданов изразиха песимизъм за посоката, в която се движи войната. Същевременно виждаме известна паника в Европа. Само днес имаше няколко събития. Полският външен министър Сикорски заяви, че Полша има военно превъзходство над Русия, а Дания твърди, че руска военноморска фрегата е произвела предупредителни изстрели срещу датски патрулен хеликоптер в Балтийско море. Предполагам, че руснаците губят търпение техните кораби да бъдат задържани или тормозени и започват да отговарят. Как виждате това? Навлизаме ли в критична фаза, при която НАТО и Русия могат да започнат да се сблъскват в опит да бъде спасена ситуацията?

– Трябва да призная, че съчетанието на датския флот с полската армия би трябвало да е повече от достатъчно, за да завладее Русия. Така че – както и да е. Изненадан съм, че посещението на клоуна Борис Джонсън заедно с Дейвид Петреъс не вдъхна на украинците огромна увереност и сигурност в неизбежната им победа. Но очевидно не се е получило. Забавно ми беше, че и двамата бързаха да напуснат страната, за да не попаднат под обстрел. Това беше донякъде интересно.

Вижте, аз наистина изобщо не разбирам Сикорски, освен че отдавам голяма част от думите му на влиянието на съпругата му. Как се казваше тя? Ан Апълбаум – председател на „кръжока Роза Люксембург“ на старите антируски настроени хора, живеещи в Полша.

Мисля, че този човек всъщност няма връзка с реалността, което не е необичайно. Началникът на Генералния щаб на полската армия – поне човекът, който заемаше поста миналата година – пределно ясно заяви, че руските въоръжени сили са изключително способни. Войниците са отлични и добре обучени. Всички тези глупости колко глупави и некомпетентни били руснаците трябва да бъдат посрещани с пълно презрение. Полската армия не е в състояние да воюва с Русия. Така че, освен ако Сикорски не може да посочи някакво преобразяващо чудо, случило се през последните дванайсет месеца, мисля, че началникът на полския Генерален щаб казва истината.

На мен ми звучи – а Вие сте в по-добра позиция от мен да прецените – като последен отчаян опит да бъдем въвлечени. Как въвличате Съединените щати? На теория въвличате НАТО. В общи линии това е единствената надежда на Зеленски и неговите приятели от глобалисткия елит на Запад. Светът им се руши и се разпада. Мисля, че Зеленски го знае и става все по-отчаян. Голяма част от помощта – пари и материали – не е пристигнала. Не мисля, че ще пристигне. Наскоро имаше изслушване в Конгреса, на което – мисля, че беше сенатор Шахийн – попита Хегсет какво е станало с огромните количества пари и материали, които е трябвало да бъдат предоставени на украинците. Всичко това беше одобрено със закон през януари и досега нищо не е пристигнало.

Първо, мисля, че изоставаме много сериозно по отношение на производствения си капацитет за военна техника – независимо дали става дума за ракети или за нещо друго. Второ, според мен все повече хора осъзнават, че равнището на корупция и кражби в Украйна е нещо, за което всички предпочитат да не говорят. А изпращането на пари в брой със сигурност се смята за много глупаво, защото 50 процента от тях веднага изчезват в банковите сметки на други хора там. Така че, да, мисля, че всичко това е вярно. Истинският въпрос на този етап е Русия. Войната се печели или, в някои отношения, според мен е спечелена отдавна. Въпросът е какво ще направят руснаците, за да гарантират победата и да я затвърдят. Това искат да знаят всички, а засега не е ясно.

Предстоят избори през следващите няколко дни, доколкото ми казват – отново, Вие вероятно знаете по-добре от мен. Казват ми, че те ще консолидират властта на партията „Единна Русия“, която вече контролира повече от една трета от местата в Думата. Това вероятно ще подготви почвата президентът Путин да предприеме по-смели действия, ако ги сметне за необходими.

Има две школи на мислене. Според едната нищо няма да се промени: всичко ще продължи бавно, обмислено и методично и войната може да се проточи още една година. Според другата – не, Украйна действително е притисната до стената и сега за Москва може да има истинска геостратегическа полза не само да завладее Одеса, но и да вкара сили в самия Киев, за да приключи въпроса и да сложи край на войната. Всички залагат на бавния, методичен, обмислен и мъчително очевиден подход, следван досега. Но мисля, че има вероятност президентът Путин да действа по-скоро. Ще видим. Така или иначе, Украйна е обречена. С нея е свършено. Дори не знам какво ще остане на картата, когато всичко приключи. Мисля, че Европа се спуска към много тежка рецесия, а след това, според мен още догодина, ще влезе в депресия – също като нас.

Когато икономическите трудности в страни като Германия, Франция и Великобритания, както и в Съединените щати, станат остри, хората ще изгубят всякакъв интерес към случващото се в Украйна или където и да било другаде. Всички ще се обърнат навътре. Хората ще поискат отговори. Днес, доколкото разбирам, цената на галон дизел е стигнала 6,49 долара. Мисля, че тези цени ще продължат да растат. Проблемът днес не е толкова недостигът на петрол, колкото едновременно недостигът на суров петрол, който не пристига, и липсата на петролни продукти, до които не можем да се доберем. Хората се втурват към магазините, за да купят всичкото масло, което могат, за автомобилите и камионите си и за какво ли още не. За всичко, което съдържа петрол, хората си казват: по-добре да излезем и да го купим. Пластмаси – каквото се сетите. Така че според мен надписът на стената вече се вижда. Опитът ни в Съединените щати показва, че щом икономическото положение у дома стане сериозно, всичко отвъд границите ни престава да има значение.

Моето предположение е, че през следващите дванайсет месеца, а може би и по-рано, нещата в Украйна действително ще рухнат. Положението ще бъде хаотично, но ще настъпи срив и в Западна Европа. А когато това стане, интересът към съдбата на Украйна ще бъде много малък. Въпросът е какво ще направят руснаците. Ще преминат ли Днепър? Ще останат ли източно от Днепър? Ще предложат ли нещо? Ще се опитат ли да намерят алтернативен представител в Киев, с когото да разговарят? Не знам. Но сегашното статукво очевидно е нестабилно. То няма да се запази.

– Да, изглежда напълно вярно, че, както казахте, Украйна е притисната до стената. Но ако тези плочки на доминото започват да падат – икономическите проблеми, политическите проблеми, проблемите на фронта и социалните вълнения – логично е да се предположи, че руската стратегия е да подпомогне и ускори този процес. Не непременно да нанесе веднага смъртоносния удар, но виждаме ефекта от морската блокада и дълбоките удари. Изглежда, че целта им е да ускорят развитието. Как оценявате стратегията им да нанасят удари по влаковете и железопътните гари? Както казахте, те удариха украинския граничен пункт с Полша веднага след отпътуването на западната делегация. Това предупреждение към Запада ли е, или сега се опитват да изолират Киев преди някакво настъпление? Изглежда, че от руска страна настъпва фундаментална промяна. Предвид военния Ви опит, какво според Вас се опитват да постигнат?

– Отговорът на въпроса Ви е: всичко изброено. Мисля, че всичко, което описахте, е част от по-голямата картина. Истинският въпрос отново е за военното измерение. Ще настъпите ли и по същество ще установите ли контрол над всичко източно от река Днепър? Въпросът, който трябва да зададете на Кремъл – а в този случай това означава на президента Путин и най-близкото му обкръжение – е: как искате да изглежда всичко, когато войната приключи?

Ако бях руснак, не бих искал да се отказвам от контрола върху нищо източно от Днепър. Това не означава, че трябва да окупирате всичко. Не означава, че всичко трябва да бъде анексирано и да стане част от Русия. Но защо бихте позволили на бъдещо украинско правителство да разположи какъвто и да било потенциал източно от Днепър? Аз не бих искал това. И така, какво правите? Очертавате Новорусия – подозирам, че вероятно това е дългосрочната цел – и контролирате Новорусия от Харков чак до Одеса. А какво правите с останалата територия? Давате пределно ясно да се разбере, че освен местната полиция в районите, останали под украински контрол, няма да има нищо друго. Тоест никаква военна сила или военно присъствие от какъвто и да било вид.

Следва въпросът какво става с останалата част от Украйна. Ако нещата се разпаднат, сигурен съм, че Унгария ще прояви интерес към връщането в Унгария на унгарците, които сега са част от Украйна вследствие на лоши решения през последните повече от сто години. В Полша може да има интерес към някакви алтернативи, към корекции на границите. Със сигурност ще има такъв интерес и в Румъния. В това съм убеден.

Ако погледнете европейската история, когато подобни конфликти приключват по хаотичен начин, неизбежно настъпва някакво териториално разместване. Мисля, че и сега ще видим нещо подобно. Би могла да остане Украйна в средната част на страната, която да е неутрална и независима. Но какво ще стане с крайния запад на Украйна? Кой ще го управлява и контролира? Там живеят хората, които са най-неизлечимо антируски настроени и най-трудни за управление. Кой ще поеме отговорност за тях?

Не знам дали поляците проявяват интерес към това, но съм сигурен, че въпросът ще бъде повдигнат пред руснаците в Москва, защото руснаците не искат да отиват там. Това е нещото, което ние като американци не разбираме, а и много историци не го схващат. Окупацията е много скъпа и проблемна, когато се занимавате с население, което е враждебно към вас по културни, религиозни, езикови или етнически причини – по каквато причина се сетите. Руснаците не искат да окупират и управляват нищо западно от Днепър. Не искат. Просто не искат. Ето защо цялата тази лъжа, че възстановяват или възраждат Съветския съюз, е точно това – гигантска измислица. Подобно нещо създава страшно много проблеми и е много скъпо. За руснаците няма абсолютно никаква стратегическа полза да го правят.

Въпросът е какви са минималните изисквания на Русия. Отново стигаме до това как изглежда крайното състояние от гледна точка на Москва. Мисля, че Москва иска да сведе до минимум необходимостта да разпростира себе си, военното и политическото си влияние. Тя иска споразумение, но не може да го получи с хората, които сега са на власт. Това ни връща към Европа. Трябва да махнете всички в Лондон. Трябва да махнете всички в Париж и всички в Берлин. Тези хора няма да ви помогнат, няма да ви подкрепят и няма да направят нищо, което насърчава мира.

Ако положението е такова, предполагам, че можете да стигнете до Днепър, след което да спрете и да изчакате какво ще стане. Руснаците със сигурност биха могли да го направят. Другото, което няколко руснаци ми казаха чрез различни източници, е, че след изборите очакват някаква форма на мобилизация, която ще доведе до по-голяма и по-способна руска армия. Може да е вярно. Не знам. Някои от тези хора самите са резервисти и очакват да бъдат повикани след изборите, когато властта на Путин бъде отново потвърдена и консолидирана. Така че може да се получи някаква комбинация от всичко, което обсъдихме – по-нататъшно придвижване и установяване на постоянен контрол върху определени райони. Но действията все пак ще останат умерени. Сигурен съм, че ще продължат по-бавно, отколкото всички в Русия биха искали. Междувременно ще има стремеж внимателно да се следи какво още може да се направи икономически, за да бъде подкопан и отслабен Западът. Разбира се, ние и сами се справяме наистина добре с това, без особена помощ. Но съм сигурен, че руснаците мислят и за него. Защо да не го правят?

Вижте, ние направихме всичко възможно, за да унищожим Русия. Колко хора като Бил Браудър имаме в момента в собственото си правителство, които управляват и с удоволствие биха унищожили Русия, биха влезли в нея и биха я изнасилили? Мисля, че това е очевидно. Затова очаквам руснаците да направят каквото могат, за да подкопаят и отслабят позициите, с които разполагаме. Това не би трябвало да е твърде трудно заради случващото се в Близкия изток.

Току-що видяхме БРИКС. БРИКС представлява половината от световното население, вероятно една трета от световния брутен вътрешен продукт, а може би и повече. Каква е същността му? Да се освободят от нас – от нашата потисническа финансова система, от способността ни да налагаме санкции, да вредим на хората и да се възползваме от тях финансово и материално. За това става дума.

БРИКС все още не е военен съюз, но през следващите няколко години не би било много трудно да се превърне в по-тясно координирана военна организация, ако членовете му решат да го направят. Предстои им дълъг път, докато създадат институциите, които действително да ни заменят. Но, нека бъдем откровени, това е пътят, по който вървят. Ако бях на тяхно място и знаех какво сме причинили на света – със сигурност след 1991 г., макар че може да се върнем и по-назад – бих направил същото.

– Забелязах обаче, че езикът в Москва се промени значително. Лавров каза, че когато Русия е признала независимостта на Украйна след разпадането на Съветския съюз, това е било направено въз основа на принципа, че тя ще бъде неутрална държава, която ще се отнася справедливо към руското си население. Той посочи, че това вече не е така, а думите му могат да бъдат тълкувани само по няколко начина. По същество Москва оспорва цялата легитимност на украинската държава. От тяхна гледна точка Украйна е поканила НАТО и е превърнала страната си във фронтова линия срещу Русия. Там живеят милиони рускоезични и етнически руснаци и, от гледната точка на Лавров, украинската държава е изгубила легитимността си да управлява тях, както и историческите територии. Такава е и Одеса, която, както споменахте, е руски град.

Искам само да отбележа, че езикът от руска страна се промени драматично – от провеждането на „специална военна операция“ към оспорване на легитимността на самата украинска държава. Как оценявате възможността за смяна на режима в Украйна? Има много социални вълнения. Държавата и обществото сякаш се отдалечават едно от друго, особено заради териториалните центрове за комплектуване и военните наборчици. Вече се говори и за мобилизиране на жени, а рекламите за доброволно набиране са публикувани. Кийт Келог каза при посещението си в Киев, че жените могат да се бият също толкова добре, колкото и мъжете, така че трябва да бъдат облечени в униформа. Ако направят това, изглежда, че нещо може да се пречупи. На какво тогава се крепи легитимността на държавата?

– Не мисля, че държавата има голяма легитимност вътре в Украйна. Но ако кажете това на Запад, веднага ще бъдете заклеймен като агент на Путин, който разпространява лъжи, и така нататък. Мисля, че MI6, с помощта на нас и ЦРУ, има решаваща роля за удържането на това правителство. Извадете MI6 в Лондон от уравнението и това правителство ще падне доста бързо.

Въпросът е дали в Лондон подготвят някаква алтернатива на Зеленски. Не знам. Може би още не се чувстват спокойни да го отстранят, докато не решат, че разполагат с човек, който ще се държи като надеждна марионетка. Това може да се окаже трудно, защото сегашното украинско ръководство вероятно очаква да завърши като Мусолини в края на Втората световна война или като Чаушеску. Сигурен съм, че тези неща са в мислите им. Зеленски в никакъв случай не е човекът на народа, към когото всички се втурват, за да го прегръщат, целуват и да му благодарят за всичко, което е направил. В момента картината вътре в Украйна е много грозна. Така че истинският въпрос вероятно е какво ще направи или няма да направи MI6. Ние самите не изглежда да контролираме нещо. Доналд Тръмп не успя да направи нищо. Знам, че руснаците го приеха сериозно в Анкоридж. Това беше много глупаво от тяхна страна. Бяха наивни. Уиткоф, Къшнър, Тръмп, Рубио и останалите си стискаха ръцете и се усмихваха. По причини, които не разбирам, руснаците проявиха наивност, повярваха на половината от онова, което чуха, и бяха излъгани. Мисля, че започнаха да го разбират. Затова според мен последното посещение беше много кратко – изключително учтиво, но кратко. Колко продължи – три часа на място или нещо подобно? След това този човек Ратклиф, който отиде там привидно, за да тормози руснаците, беше поканен да се прибере у дома. Благодариха му за интереса към руската национална сигурност, както се казва, и му казаха „довиждане“.

Мисля, че руснаците преодоляха повратната точка и най-сетне разбраха, че всичко, идващо от Вашингтон, са просто несериозни глупости. Те трябва да действат самостоятелно и сами да се справят с европейците. Как се прави това? Изграждате сила, която е толкова голяма и способна, че човек трябва да е на път към психиатрична болница, за да си помисли изобщо да воюва с нея. Мисля, че точно това правят руснаците и че вече са го постигнали. След това се надявате самите европейски народи да се отърват от тези хора. Глобалистите най-сетне нанесоха толкова големи щети на жизнения им стандарт и начина им на живот. Мисля, че руснаците имат право да чакат. Винаги съм смятал твърдо, че имат право да чакат. Просто съм изненадан, както са изненадани и те, че британците, французите, германците, нидерландците и останалите толкова дълго търпят това ръководство в своите държави. Вземете Ангела Меркел, която казва, че плаче и е толкова разстроена от случилото се с „Алтернатива за Германия“. Изненадан съм, че германците не са обесили тази жена. По моя преценка тя направи повече за унищожаването на Германия от самия Хитлер. Вкарвате милиони хора, които никой не желае и за които никой не е питан, от Близкия изток, Северна Африка и други места. И това било нещо добро? Не, това е много лошо. След това по същество деиндустриализирате страната. Закривате всеки възможен източник на енергия, всичко започва да се разпада икономически, продължавате да печатате пари и се поставяте в същото бедствено положение като нас. Не разбирам как тези хора са се задържали толкова дълго. Мисля, че и руснаците са озадачени от това.

– Мисля, че причината до голяма степен е контролът върху разказа. Както казахте по повод на Украйна, ако искате да бъдете смятан за проукраински настроен в Европа, трябва по същество да настоявате за война до последния украински мъж – във война, която не може да бъде спечелена. А скоро вероятно и до последната украинска жена, когато украинските мъже свършат. Ако, напротив, се обявите за възстановяване на неутралитета и прекратяване на тази касапница, тогава повтаряте опорни точки на Кремъл. На това равнище се намират дебатите в Европа в момента. Но да се върнем към Вашия пряк цитат за „несериозните глупости“, идващи от Вашингтон, и дипломацията с руснаците. Видяхме как Тръмп критикува Зеленски за ударите по руските петролни съоръжения и особено по производството на дизел, защото вече неведнъж обвини Зеленски за високите цени в Съединените щати. Пази Боже да поеме отговорност за тях. Могат ли обаче тези удари да бъдат извършени без подкрепата на САЩ? Това ми изглежда много странно. Смятах, че Ратклиф и ЦРУ имат ключова роля в нападенията срещу Русия.

– Мисля, че той има роля. Както казах, според мен MI6 води, но ние предоставяме изключително ценна разузнавателна информация – независимо дали от космически средства или от разузнавателните полети, които редовно извършваме от финландската граница чак до Черно море. Можете да влезете в интернет и да видите маршрутите на различните военни самолети, принадлежащи на сухопътните и военновъздушните сили, как летят нагоре-надолу по тези райони и докладват в най-големи подробности цялата информация, която събират. Тя се споделя с MI6, споделя се с „Мосад“ и накрая се споделя с украинците.

Отново – Тръмп всъщност не изглежда да контролира нищо. Според мен той просто застава отпред и дрънка високопарни приказки. Не бих приемал сериозно нито един негов коментар за ударите по рафинерии, производството на дизел или каквото и да било друго в Русия. Не мисля, че Тръмп изобщо знаеше какво става, когато унищожиха една от личните резиденции на Путин в Северна Русия. Не мисля, че знаеше тогава. Не мисля, че знае и сега. Той сякаш просто председателства. Представете си огромен боен кораб, наречен „Съединените щати“, чийто рул е заседнал. Корабът просто обикаля отново и отново в кръг, а капитанът му е Тръмп.

Той влиза на мостика и казва: „Е, момчета, как върви?“ Докладват му: „Господин президент, това и това.“ Той отвръща: „Чудесно, прекрасно.“ „Но, господин президент, онзи ден едва не претърпяхме авария, защото рулът е повреден и продължаваме да се въртим в кръг.“ А той казва: „Няма нищо. Кажете им да се махат от пътя. Това е нашият океан.“ Ето с какво си имаме работа. Мисля, че Вашингтон живее в две различни вселени. Едната е самозаблудата, че сме великата свръхсила и никой не може действително да ни оспори. Ако не вярвате, просто седнете с хората на Капитолийския хълм. Те казват: „Не сме загубили войната с Иран. Можем да ги унищожим и да победим, когато пожелаем.“ Наистина ли? „Имаме най-могъщия флот в света. С флота, морската пехота, сухопътните сили и авиацията можем да влезем там по всяко време.“ Тогава защо не сте го направили? „Трябва да разберете, това са деликатни въпроси.“ Така мислят хората във Вашингтон. Сякаш почти всички са взели някакви наркотици. Те са изгубили връзка с реалността.

Другата вселена е вътрешната. Положението тук всъщност не било чак толкова лошо. Просто слушайте Тръмп: „Нещата тук не са лоши. Да, цените се повишиха донякъде, но след междинните избори войната ще свърши и всичко ще се върне към нормалното.“ Не, няма. Оттук нататък ще стане адски по-зле. Щетите, които нанесохме в Ормузкия проток, не могат да бъдат преодолени с години – това чувам от всички инженери и от всеки, който има някакво отношение към петрола в Близкия изток. Погледнете хора като Джеф Къри и останалите, които познават петролния бизнес от игла до конец. Те ще Ви кажат, че излизането от това положение ще отнеме много, много години. Затова трябва просто да вземате всичко, което чувате във Вашингтон, и да го пренебрегвате. В някакъв момент американците ще се уморят от всичко това. Не съм сигурен кога ще стане, но предполагам, че растящите цени и инфлацията ще изиграят роля. Говорил съм за десетгодишните облигации. Когато доходността им пробие тавана от 5 процента, ще изпаднем в големи неприятности, защото просто няма да можем да обслужваме държавния си дълг. Тогава ще се обърнем към кредиторите си и ще кажем: „Искаме да преструктурираме дълга.“ А какво ще ни отговорят те? „Какво направихте, за да се справите с проблема? Съкратихте ли някакви разходи?“ Не. „Ще съкратите ли някакви разходи?“ Не. „Какво е обезпечението Ви? Какво можете да предложите?“

Когато два пъти изпаднахме в неплатежоспособност – нарекохме го преструктуриране на дълга – през 30-те години при Рузвелт, през 1934 г. и отново през 1936 г., не можехме да платим дължимото на кредиторите си. Но те знаеха няколко неща. Първо, буквално седяхме върху планина от злато. Настоявахме френските и британските съюзници, които воюваха с нас – ние воювахме с тях през Първата световна война – и които бяха взели огромни заеми от нас, за да се издържат във войната срещу Германия, да ни върнат парите в злато, не в хартия – в злато. Така че цялото това злато се стичаше към Съединените щати.

После погледнаха производствената база. Тя беше огромна. Имахме най-голямата производствена база в света, най-големите корабостроителници – каквото се сетите. Погледнаха природните ресурси, достъпа ни до петрол и земеделието – способността ни да произвеждаме храна. След това погледнаха работната сила. Имахме огромна армия от обучени и квалифицирани работници. Затова си казаха: „Американците ще се измъкнат от това. Разбира се, че ще преструктурираме дълга.“ Ако дойдете в Съединените щати днес, какво ще видите? Какво имаме? Вече не разполагаме с най-голямата производствена база. Производствената ни база е жалко малка. Откровено казано, съсипахме я ужасно. Земеделието ни е сянка на онова, което би трябвало да бъде. Вредим на собствените си фермери и животновъди, на хората, които отглеждат говедата, като внасяме аржентинско говеждо за тяхна сметка. Това е напълно безсмислено. Мога да продължа списъка. Всичко това е бедствено за нас. Ако сте кредитор, погледнете кашата, в която се намираме, и попитате: „Каква увереност имаме, че в Съединените щати ще дойде компетентно правителство и открито ще се справи с вътрешната криза?“, отговорът е: никаква.

Ако сте Путин или седите в Техеран, ще проявите известно търпение, защото ние ще се разпаднем. Имаме социални, политически, икономически и военни проблеми. Разполагаме с неподходящата армия за неподходящата война в неподходящия исторически момент. Ако трябва да ни сравня с нещо, бих ни сравнил със Съветския съюз при Брежнев и Черненко. Имате Брежнев в Белия дом. На Капитолийския хълм седят множество версии на Черненко.

Те гледат през прозореца и казват: „Ние сме най-великата държава в света.“ Какво казваше Брежнев? Гледаше към Червения площад и заявяваше: „Могъщи сме. Велики сме. Постигнахме успех.“ А всички останали, които живееха в Съветския съюз, си казваха: „Това място е бедствие.“ Накрая получавате Горбачов, но той идва твърде късно. Звучи ли Ви познато? Той не успя да спре упадъка и спускането към ада. В резултат и ние може да се изправим пред нещо много подобно. Но мисълта ми е, че имаме определена група хора. Всъщност работя по нещо, а Вие вероятно познавате трудовете на този човек. Познавате ли професор Алфред Майер?

– Не.

– Той беше професор по съветология и заслужава много повече признание, отколкото получава. Майер е още един човек, избягал от Холокоста през 30-те години и дошъл на Запад. Но за разлика от повечето свои колеги в подобно положение, той постъпва в американската армия и действително воюва. Разбираше Европа много добре. Разбираше германците и руснаците и говореше няколко езика. По-късно през живота си създаде типология на съветското ръководство. Говореше за три класи, или, ако предпочитате, поколения ръководители. Първото наричаше революционно поколение. Това са високообразовани, клинично доказуеми маниаци, но все пак високообразовани и много способни хора, които знаят какво искат. Безмилостни – можете да използвате всички определения, които пожелаете, но са умни. В крайна сметка те отстъпват място на ново поколение, което той нарича строители на нацията или строители на системата. Тези хора всъщност не разбират сложността на идеологията. Не разбират всички движещи сили в умовете на хора като Ленин, Троцки, Зиновиев и останалите.

Но разбират, че трябва да изградят това нещо и да го накарат да работи, дори когато то не работи. Това са хората на Сталин. Именно те изграждат Съветския съюз и превръщат системата – могъщата тоталитарна държава – в онова, което тя е, когато влиза във Втората световна война. Когато стигат до 50-те години, хората са изтощени и изчерпани. Това включва и членовете на Комунистическата партия на Съветския съюз. Тогава идва ново поколение, което Майер нарича „поддържащи системата“. Те не са особено умни и невинаги са добре образовани, но са уморени от смъртта и разрушенията, причинени от строителите на системата. Искат единствено да запазят онова, което имат. Както Брежнев казва на Дубчек при срещата им: „Трябва да разберете нещо. Това, което имаме, го държим. Не отстъпваме нищо. Завоеванията на социализма са необратими.“ Такива са поддържащите системата.эИменно такива хора имаме днес на Запад – в Съединените щати, Великобритания, Франция и Германия. Това е проблемът. Те просто се държат за властта и за бюрократичния апарат, вкопчили са се упорито в него с надеждата да останат завинаги.эКак оставате завинаги? Създавате плашило, наречено Русия, и отклонявате вниманието на всички. Това е старият номер: гледайте тази ръка, не гледайте другата. Онова, което правят вътре в страните си със собственото население, е разрушително. Но не се тревожете за него – трябва да се съсредоточим върху Русия.

В момента имаме същото и в Съединените щати. Засега истинското плашило е Иран. Говорим за Русия, но, откровено казано, малко се отдалечихме от нея и се съсредоточихме върху новото плашило – Иран. Колко дълго може да продължи това, никой не знае.эНо и при нас управляват поддържащи системата. Човекът, който искаше да бъде революционер и твърдеше, че е революционер, се оказа брежневски пазител на системата. Името му е Тръмп.эХората казват: „Той унищожава всичко.“ Всъщност няма голяма разлика между онова, което прави Тръмп сега, и процеса, започнал след 1991 г. Трябва да се върнете назад. Това е един непрекъснат процес.эЗащо влязохме на Балканите през 1995 г.? Защо се върнахме през 1998–1999 г. заради Косово? Защо се опитахме да въвлечем всички европейци и НАТО заедно с нас? Спомнете си: или НАТО действа извън своята зона, или излиза от бизнеса. Запазвахме контрола си, старите структури и старите съюзи на всяка цена заради собствените си интереси и облаги.эИ днес сме на същото място. Продължаваме да правим същото, което започна след 2001 г. Няколко пъти бяхме изтласквани от Ирак. Напуснахме през 2011 г., върнахме се при първата възможност и отново се опитахме да разширим контрола и влиянието си. Всичко това се провали.

Какво правим сега? Това е последният час. Ако погледнете иранците, те действат много умно, защото след края на войната искат Близък изток без нас.эКак се постига това? Събирате представителите на всички държави от Арабския полуостров – саудитците и останалите малки държави – и им казвате: „Ако искате да оцелеете, изгонете американците. Така ще сложите край на войната. Първо – отървете се от американците. Второ – приемете оманско-иранския контрол над Ормузкия проток. Направете тези неща, ние ще намерим изход, всичко ще приключи и вие ще оцелеете.“

Какво причинява това на нас във военно отношение? Натиква ни в малкия Израел. Изведнъж единственото място, на което можем да поддържаме военна мощ, е малкият Израел. А това е идеално за иранците или за всеки бъдещ противник, защото му предлагате прекрасен набор от мишени. Концентрирате всичките си сили на едно място и можете много бързо да поведете и загубите една война.эНатам вървим в Близкия изток. Сигурен съм, че някои хора го разбират и затова се опитваме да намерим заобиколни пътища. Но вече загубихме първата битка за оставане в региона извън Израел. Това е проблем.

Нашата армия беше разкрита като сила, която не е толкова могъща и непобедима, колкото всички смятаха. Това не е оценка за хората, които водят боя. Това е оценка за структурата и средствата, с които разполагат. То е и оценка за глупостта да нареждате на хората да вършат неща, които не могат да извършат.эНе можете да направите всичко. Спомнете си прочутата глупава реплика на Хитлер. През 1942 г. германските генерали се опитвали да решат какво да правят по-нататък, а той казал: „Не се тревожете. Германският войник може всичко.“ Не, германският войник не може всичко. Никой не може всичко. Ние не можем всичко. Това е чиста глупост.эНо точно тя ни доведе дотук и в резултат ще загубим всичко, което сме смятали, че притежаваме. Според мен това е за добро, защото трябва да се приберем у дома. Имаме проблеми у дома. Не бива да се месим в обществата на други хора.эНо моето мнение е малцинствено. Във Вашингтон всички смятат, че правилният отговор е намесата в чуждите общества. Ето къде се намираме.

– Онова, което описвате, е често срещана тема сред учените, изследващи цивилизациите. Те посочват, че когато цивилизациите се издигат и стават по-могъщи, се създават институции, които да подобрят управлението, икономиката и реда като цяло. После обаче институциите се втвърдяват. Когато настъпи застой, фокусът се измества към тяхното съхраняване. Системите вече не отговарят на предназначението си, но ги поддържате живи, вместо да се приспособите към новите реалности. Предполагам, че това са хората, които наричате „поддържащи системата“. Но то се нарича и декадентство – когато се държите за прогнила система, основана върху статукво, което вече е изчезнало, вместо да се приспособите към новата реалност и да се реформирате. Не мога да се отърся от чувството, че точно през това преминаваме сега.

– Бих добавил още нещо, което Вашата аудитория – и особено европейските Ви слушатели – трябва да обмисли. Мисля, че все повече заприличваме на Австро-Унгария. Австрия получава първата си тежка рана, ако мога да я нарека така, от Наполеон Бонапарт, когато той на практика обявява Свещената Римска империя на германската нация за мъртва и приключена. Вместо Свещена Римска империя остава просто Австрия. След 1848 г. тя се сблъсква със силите на Френската революция, които в миналото успешно е потискала. Успява да ги задържи достатъчно, за да остане на власт, но до 1866 г. става ясно, че това вече е невъзможно. Затова сключва сделка, както би казал Доналд Тръмп, и се появява Австро-Унгария. После идва 1914 г. и тя влиза във война по всички погрешни причини и на погрешното място, защото смята, че това по някакъв начин ще я спаси от бедствието. Случва се точно обратното.

Ние много приличаме на Австро-Унгария. Спомнете си, че при избухването на Първата световна война едва 20 процента от войниците в австро-унгарските въоръжени сили са германци – тоест австрийски германци. Това е поразително, ако се замислите. Не знам какво е съотношението между офицери и редници. Предполагам, че е имало непропорционално много германоговорещи австрийци на командни постове и огромен брой хора, които не са били нито германци, нито австрийци, в редовия състав. Изненадващо, тази армия се сражава по-добре, отколкото преди войната е очаквал всеки, който я е виждал. Но мисълта ми е, че във всеки от тези случаи Австрия е реакционна. От Наполеоновите войни нататък тя непрекъснато реагира, реагира, реагира и реагира. А какво правим ние? Реагираме. Реакционни сме, защото се опитваме да спрем промяната. Не можете да спрете промяната. Това е проблемът. Това беше проблемът на Брежнев. Това е и нашият проблем.

– Изглежда обаче, че голяма част от света се готви да приеме тази промяна. Споменахте Съединените щати и политическия Запад като цяло, които преминават през много проблеми. Можем да посочим дълга от 40 трилиона долара и растящите цени на петрола. Вероятно отново ще видим как западните правителства включват печатниците за пари. Както съюзниците, така и противниците на САЩ престават да купуват облигации. Вътрешните проблеми са налице, но оставаме и с впечатлението, че намалява способността на Запада да управлява света – да организира сигурността, икономиката и политиката, а често посочвам, че това важи дори за гражданското общество чрез всички тези неправителствени организации. Споменахте Шанхайската организация за сътрудничество и БРИКС. Какво е значението им? Моето тълкуване е, че те виждат какво идва. Старият свят вече е приключил и те търсят нови рамки: как да управляват, как да гарантират сигурността, икономическия растеж, политическото сътрудничество и гражданското общество в този постзападен свят. Как според Вас това ще промени света или ще повлияе върху решенията на държавите от БРИКС?

– Ако отидете на конференция във Вашингтон в някой от основните мозъчни тръстове – разбира се, „мозъчен тръст“ е оксиморон: има много тръстове, но малко мозък – или ако отидете в Сената или Камарата на представителите, всички ще кажат: „Очевидно архитектурата на сигурността в Близкия изток и Европа се разпада. Сега трябва да изградим нова архитектура на сигурността.“ Питате ги как ще изглежда тя, а отговорът е: много ще прилича на старата. Това е проблемът. Няма готовност да се каже: „Почакайте, всичко това вече няма значение.“ Вместо да гледаме на БРИКС като на някакво опасно животно – каквото засега той не е, макар за съжаление заради нас да може да се превърне в такова – трябва да разберем, че хората са уморени да бъдат финансово тормозени от нас. Защо бихте искали да се окажете като руснаците – с милиарди рубли в банки, до които не можете да получите достъп? Защо бихте вложили парите си в държава, която Ви казва: „Съжалявам, реших, че сметката Ви вече няма да бъде достъпна за Вас“? Това може да звучи като малък въпрос, но не е. Това е огромен въпрос. Трябва да помните, че всички институции, възникнали през Студената война и харесвани от хората, защото вършеха полезни неща – Световната банка и Международният валутен фонд – се появиха, когато ние запълвахме вакуума, оставен от унищожаването на германската и японската мощ и в крайна сметка от разпадането на Британската империя. Движехме се към глобална хегемония, но тя беше възприемана – не бих казал непременно като безобидна, но със сигурност като благосклонна, защото живеехме в Студената война и хората не искаха съветския комунизъм пред прага си. Всичко това изчезна през 1991 г., но старите институции не изчезнаха. Ние ги превърнахме в оръжие и нарекохме създаденото „либерален международен ред, основан на правила“. Това е като Свещената Римска империя – тя не беше нито римска, нито свещена. Подобно е положението и с либералния международен ред и частта „основан на правила“. Чии правила? Нашите. Ние определяме правилата. Вие правите каквото Ви кажем. „Либерален“ – какво означава това? Означава каквото ние поискаме да означава, стига Вие да изпълнявате нарежданията ни. Ние ще преценим и ще решим дали сте достатъчно либерални. А „международен“? Международен е, защото всички сте васали на голямата американска глобална финансова система, военна мощ и ред. Това е нашият ред. Ред е онова, което ние казваме, че е ред, а не онова, което Вие наричате ред. Така че, както си отиде Свещената Римска империя, си отива и „либералният международен ред, основан на правила“.

Мисля, че в бъдеще ще видим нещо, което има смисъл. Хедли Бул – сигурен съм, че познавате него и трудовете му от времето, когато беше в Оксфорд – предвиждаше, че светът в крайна сметка ще се организира около регионални сили, регионални концентрации на мощ и регионални съюзи. В центъра на всеки регион ще има поне една или две доминиращи сили. Натам се движи светът и това вероятно е естествено развитие. Ние всъщност не се вписваме в тази картина, освен ако не погледнете Западното полукълбо. Там сме доминиращата сила. Били сме такава от самото начало и още сме. Това едва ли ще се промени, а и няма нужда да се променя. Но няма нужда да бъдем навсякъде в Евразия. Няма нужда да бъдем в Близкия изток, в Африка и където още се сетите. Трябва действително да се съсредоточим върху себе си и върху проблемите у дома.

Хората отхвърлят това, защото са били обработени да вярват, че в момента, в който напуснете даден район, там ще се вкорени някакво ново зло, ще даде метастази, ще построи междуконтинентални балистични ракети и ще Ви заплаши. Веднъж разговарях с четиризвезден генерал, който сега е пенсиониран и ще остане неназован. Той се опита да ме убеди, че ако напуснем провинция Анбар в Ирак, тя ще се превърне в платформа за разпространение на тероризъм по целия свят. Погледнах го и се запитах какво прави и за какво говори. Той очевидно беше ходил в провинция Анбар. В провинция Анбар няма нищо. За какво говорите? Но такова е мисленето. Не напускайте никъде. Всяко място, което напуснете, по определение незабавно престава да бъде управляваемо. Превръща се в неуправляемо пространство, защото не отговаря на Вашия стандарт за либерална демокрация или на някаква друга глупост. Затова трябва да се върнете с военна сила. Това приключва. БРИКС е реакция на всичко, което току-що описах. Ако не харесваме БРИКС, лесното решение е да престанем да правим онова, което правим.

– Мисля, че ние в Европа не сме по-различни. Нашите управници разбират, че Съединените щати губят интерес към Европа и че НАТО може да се разпадне – най-вероятно ще се разпадне. Но какво е решението? Да премахнем разделителните линии в Европа и да превърнем Русия в партньор вместо във враг? Не. Искаме да построим копие на НАТО, но без Съединените щати – без мускулите. Това е планът и така те виждат бъдещето. Няма никакъв интерес към приспособяване към реалността. Според мен това е източникът на нашето декадентство. Както и да е, полковник, благодаря Ви много. Освен ако нямате някакви заключителни мисли, които искате да споделите.

– Не, не. Искрено се надявам да преминем през следващите шест до дванайсет месеца, без да се забъркаме в по-голяма война. Това е най-голямото ми опасение заради начина на мислене, който продължава да господства във Вашингтон. Иска ми се да мога да предложа някакъв оптимизъм, но просто не чувам много здрав разум. Причината е, че повечето американци не знаят почти нищо за света отвъд границите си. Това е приемливо, ако живеете в Канзас Сити. Приемливо е, ако живеете в Сиатъл, щата Вашингтон. Но не е приемливо, ако се очаква да управлявате от Вашингтон и да бъдете световна сила – каквато сме ние. Не знам как ще поправим това.