По време на втория вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов, неочаквано в парламента се появява най- известният българин. Това не е премиерът, който въобще не идва в залата, защото опозицията му била неприятна. На балкона на Народното събрание изненадващо влетява Христо Стоичков.

Дошъл в залата по покана на приятеля си – депутата от ГЕРБ Емил Димитров. След вота, който очаквано не катурва кабинета, Ицо дава рамо на правителството. Много му харесвал един от най- охулваните хора в държавата, шампион по спадащ рейтинг – Цветан Цветанов. Вътрешният министър знаел какво приказва, когато има факти.
„Лесно е да се критикува, дайте нещо позитивно. Не трябва да се делим, а да се обединим.”, зове помпозно и фалшиво Стоичков, сякаш чете доклад на партиен конгрес.

 

1993 – премиера на филма „Стреляй” на Карлос Саура, зет на най- гениалния кинаджия Чарли Чаплин. В напрегнат момент от развитието на действието момченце казва, че иска да стане футболист като Стоичков. Тогава Камата е на върха на славата.

Премиерата на лентата на мъжа на Джералдин Чаплин е само година преди онова уникално Световно по футбол от 1994 г. Единственото събитие, което взриви комплексите ни на малък, беден народ, обременен с балкански манталитет. Затова празнувахме малко инфантилно, но пък искрено.

Идиотско е футболист, който е бил идол на децата, да се набърква в циничните ни и напълно девалвирали политически нрави. Демагогско, театрално и цинично е спортист от световно ниво, какъвто е Ицо, да лъска зацапани имиджи на министри и всевъзможни измислени властници. Което е свършил по личната им молба.

Управниците винаги са се отърквали около прославените българи. Снимали са се с тях, потупвали са ги по раменете за пореден успех, за който нямат никакви заслуги. Известните не са отблъсквали подобно ухажване. Когато си близо до властта, животът е по- лесен и по- доходоносен.

Чест прави на Ицо, че не е криел кои политици са му приятели. Казвал е добри думи за Тодор Живков, не е отричал, че Първанов му е близък, а не по- малко лежи на сърцето му и Бойко. За някои това е идеологическа помиярщина. Стоичков е контрирал, че става дума за приятелство.

Ако е така, нека близостта си с тези, които ни управляват, Ицо да демонстрира по- дискретно. Другото е фалшив театър, от който всички персонажи измъкват дивиденти.

За част от българите, Стоичков е простак, който се секне на терена, псува играчите, настъпва съдии, бие фотографи, не си плаща данъците и се движи по улиците с автомобил с буркан. Обърна гръб дори и на родителите си.

Мнозина не могат да му простят, че на няколко пъти се отказва от България. Където хората го мразели и окаляли името. После се покая за думите си.
Кой каквото ще да казва за него обаче, остава си най- великият футболист. Може би и заради този проклет характер, който пък никога не е достигал на Димитър Бербатов. Боговете Пеле и Марадона му свалят шапка. И не само те.

На Ицо възходите и паденията му ги знаем. Виждали сме го във всякакви роли. Но тази на политически клакьор най не му отива. А и няма как да не го врътнат в тази игра, чиито главни действащи лица се променят във всяка власт.

Друга запомняща се изцепка на Камата. ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: