България и Русия трябва поне да възобновят нормалния диалог, но досега новото правителство на републиката не е осъществило контакт с нас. Това заяви руският посланик в София Елеонора Митрофанова, отговаряйки на въпрос на руската информационна агенция ТАСС за двустранните отношения през първите 100 дни на новото правителство, ръководено от Румен Радев.
„Реториката, насочена към нас, се промени и това е много важно. България действа, така да се каже, съвсем самостоятелно по отношение на последните санкции, планирани срещу нашия патриарх Кирил и основателя на „Лукойл“ Вагит Алекперов, което също е важен въпрос. Парламентът измени законодателството, регулиращо дейността на „Лукойл“ в България. Всичко това са наистина положителни знаци, но, повтарям, възможностите на българското правителство са заключени в рамките на насоките на НАТО и ЕС. Не бива да очакваме много в развитието на двустранните отношения, но минимумът, който е необходим, е възстановяването на нормалния двустранен диалог. Ненормално е да имаш посолство в една държава, но на практика да нямаш контакт с нейното правителство. За съжаление не знаем какви са плановете на българското правителство за това, но се надяваме на положителни промени“, каза посланикът на Руската федерация в България.
Подготовката за голяма война върви, реториката си е реторика.
Възмутен съм от простащините на недоразумението чертовенски от сайта лупа, който бълва безпочвени обвинения към руския посланик , наричайки я „свиня“ и други вулгаризми. Чрез вашия сайт сезирам за недопустимия език и абсолютно неверни словоблудства на цитирания писач към пълномощен представител на Русия госпожа Митрофанова, която е гарант за мирните отношения между двете държави.
В порядъка на тези горчиви думи не бих желал да отмина и знаменателния факт, че бившият български президент Петър Стоянов, провъзгласил споменатия „нов цивилизационен избор”, бе поздравен на 9 юни 1999 г. не от някой друг, а от поетичната легенда на Русия Андрей Вознесенски, който напечата в българския вестник „Сега” следните стихове:
Президент Стоянов / сказал без стонов: / Идиотов бы поубрать вдвойне / и в твоей стране, и в моей стране.
За съжаление, както пише великият български поет Ботев, свестните у нас считат за луди. Затуй пък лудите са оставени в последните 17 години да управляват съдбините на народа и държавата. Пред в. „Вашингтон таймс” бившият министър-председател на България Филип Димитров заяви на 20.9.1999 г: „Любовта на българите към Русия е просто мит и след почти 50 години комунизъм страната отново преоткрива себе си и по тази причина, напълно естествено е, че неин приятел са САЩ.”
Друг бивш министър-председател на България – Иван Костов (1997-2004), заяви на 13-ата конференция на Съюза на демократичните сили (СДС), проведена на 9 и 10 март 2002 г.: „Под моето ръководство ние изтръгнахме България от съветско-руската сфера на влияние и я ориентирахме на Запад“. Интересно е, че цялата агитационна кампания за проведените на 20 май т.г. в България избори за депутати в Европейския парламент партията на г-н Иван Костов, Демократи за силна България (ДСБ), проведе под същия този лозунг. Българското общество обаче удари оглушителна плесница не само на тази партия. Целият т. нар. политически елит получи презрението на повече от 70% от българския народ, който не участва в изборите. И това бе форма на протест, защото този елит вече 17 години отравя съзнанието на българите с измислени ценности. И през целия този период той имаше могъщи трибуни, неизчислими финансови средства, подкрепата и поддръжката на Запада. Но ако засега цивилизационните трансформации все още срещат съпротива, утре едва ли ще е така. Нали диалектиката учи, че количествените натрупвания водят до качествени изменения! И значи целта ще бъде постигната.
И се налага въпросът: Защо една велика държава като Русия възприема така безропотно промяната на националната ориентация в страна, която е толкова близка до нейния исторически и цивилизационен път, чиято възстановена държавност е в резултат на руски проект, на руска воля и щедро благородство?
Защо с такова барско безхаберие и неуместна аристократичност се отнася тя през годините към дирижираната и грижливо отглеждана русофобия у нас? Защо нито веднъж не реагира на последователното и тенденциозно изличаване на руския език в народностната памет на българина? Защо мълча, когато „правилните“ български власти отказаха въздушен коридор на руските самолети в помощ за десантния батальон, завзел летището в Прищина, след войната в Югославия (1999 г.)? Защо руското посолство се държа чинно и неутрално при закриването на Славянския университет в София?
Свинята Чертовенски, щото е такъв, зажалил г-жата Илашчук. Госпожа е тая колкото Чертовенски е журналист. Един журналист трябва да знае на какъв език се пише. Неговите писаници са като псувните на квартален пияница.
В порядъка на тези горчиви думи не бих желал да отмина и знаменателния факт, че бившият български президент Петър Стоянов, провъзгласил споменатия „нов цивилизационен избор”, бе поздравен на 9 юни 1999 г. не от някой друг, а от поетичната легенда на Русия Андрей Вознесенски, който напечата в българския вестник „Сега” следните стихове:
Президент Стоянов / сказал без стонов: / Идиотов бы поубрать вдвойне / и в твоей стране, и в моей стране.
За съжаление, както пише великият български поет Ботев, свестните у нас считат за луди. Затуй пък лудите са оставени в последните 17 години да управляват съдбините на народа и държавата. Пред в. „Вашингтон таймс” бившият министър-председател на България Филип Димитров заяви на 20.9.1999 г: „Любовта на българите към Русия е просто мит и след почти 50 години комунизъм страната отново преоткрива себе си и по тази причина, напълно естествено е, че неин приятел са САЩ.”
Друг бивш министър-председател на България – Иван Костов (1997-2004), заяви на 13-ата конференция на Съюза на демократичните сили (СДС), проведена на 9 и 10 март 2002 г.: „Под моето ръководство ние изтръгнахме България от съветско-руската сфера на влияние и я ориентирахме на Запад“. Интересно е, че цялата агитационна кампания за проведените на 20 май т.г. в България избори за депутати в Европейския парламент партията на г-н Иван Костов, Демократи за силна България (ДСБ), проведе под същия този лозунг. Българското общество обаче удари оглушителна плесница не само на тази партия. Целият т. нар. политически елит получи презрението на повече от 70% от българския народ, който не участва в изборите. И това бе форма на протест, защото този елит вече 17 години отравя съзнанието на българите с измислени ценности. И през целия този период той имаше могъщи трибуни, неизчислими финансови средства, подкрепата и поддръжката на Запада. Но ако засега цивилизационните трансформации все още срещат съпротива, утре едва ли ще е така. Нали диалектиката учи, че количествените натрупвания водят до качествени изменения! И значи целта ще бъде постигната.
И се налага въпросът: Защо една велика държава като Русия възприема така безропотно промяната на националната ориентация в страна, която е толкова близка до нейния исторически и цивилизационен път, чиято възстановена държавност е в резултат на руски проект, на руска воля и щедро благородство?
Защо с такова барско безхаберие и неуместна аристократичност се отнася тя през годините към дирижираната и грижливо отглеждана русофобия у нас? Защо нито веднъж не реагира на последователното и тенденциозно изличаване на руския език в народностната памет на българина? Защо мълча, когато „правилните“ български власти отказаха въздушен коридор на руските самолети в помощ за десантния батальон, завзел летището в Прищина, след войната в Югославия (1999 г.)? Защо руското посолство се държа чинно и неутрално при закриването на Славянския университет в София?
Г-жо Митрофанова ,Вие призовавате с гласа на дипломацията и културата ,но за съжаление няма кой тук от „управлявящите“ ни кой да Ви чуе.Вие говорите с хора ,които са неуки и полуграмотни за дейността ,която работят.